Отива мъж в командировка. След два дни получава SMS от жена си:

Мъжът, объркан, отговаря:

След още два дни пак му праща:

Той, решавайки, че жена му се шегува, отговаря:

Накрая след седмица се връща. Жената го чака на вратата, бесна:

Той зяпва:

Тя го подминава, отваря гардероба — обувките, чорапите и обувалките са подредени като музей.
И казва:

Отива мъж на доктор:

Отива мъж при психиатър и му вика:

Отива мъж с малко бебе при доктора. Докторът го прегледал и:

Докторът дълго гледал, оглеждал и опипвал, после въздъхнал:

А мъжът:

Отива мъжът на борчето при гинеколога и му вика:

Докторът му казал:

Мъжът си отишъл, съблякъл се и почнал да прави какви ли не упражнения — коремни, набирания, даже лицеви опори. Само че за да следи дали “излиза”, сложил огледало на пода.
Огледалото отразявало всичко, и щом свършил упражненията, пак му излязъл човекът и се заклещил:

А той:

Отива циганка в аптека, в която има огромна опашка и аптекарка, дето трепери като лист на вятъра. Дошъл й редът, а зад нея — още по-дълга редица.

Отива човек при татуировчик и му казва:

Татуировчикът се хваща за главата:

Първо, искам да гледам как ми нараства „инвестицията“.
Второ, жената да види за колко време ще ми ги „обърне на малко“.
И трето, да ми удържат данъка… директно, честно и на момента.

Отивам на лов и цял ден – нищо. Таман си тръгвам, и опа, нещо се закачи по пушката. Дърпам и изваждам… една мишка.

И понеже бях на акъла, казвам:

Мишката ми дава седем цифри. Прибирам се, попълвам си фиш, и няма да повярвате — ударих джакпота.
И като започнаха едни веселби… цяла седмица — шампанско, салюти, лъскави коли…
Сетих се за златната мишка и реших да отида да й благодаря. Намерих я и я питам:

А тя:

Гледам я аз — мъничка, рошава мишка… ама нали беше тя причината за милионите. Прежалих се, стегнах се, присвих очи и… почнах да я обичам.
По едно време отварям очи — мишката се е превърнала в красива, вечно млада принцеса…
И точно тогава се сещам:
аз не съм питал за колко време ще е проклятието…
Ето така седят нещата, господин съдия…

Отивам на преглед за седми път и решавам да се правя, че ми е познато. Влизам в кабинета и казвам уверено:

Докторът гледа бележника ми, после ме гледа и въздъхва:

Отивам на риба — цял ден минава, нищо, ама никакво. Като си викам: “Айде, стига толкова, тръгвам си”, изведнъж въдицата засече. Дърпам, влача… и изваждам една жаба — лъсната, като лакирана.

Викам си: “Ей, за какво ми е жаба, като мога да си направя сметка сам?” Обаче после все пак се подсетих, че ако има нещо “златно”, значи има и шанс.

Жабата ми подмигва и ми шепне:

Прибирам се, попълвам билет, и на другия ден — чудо! Печеля… не само веднъж, а така ме удря късметът, че цяла седмица само празнуваме. Стига работа, без пари не мога да живея — а аз вече бях “световен човек”.
После се сетих за жабата и реших да отида да й благодаря. Намерих я на блатото, поглеждам я — стара, мокра, гранясала, същинска гадост.

Гледам я — крастава жаба с криви крака, а аз нали съм човек с възпитание и съм длъжен да се отблагодаря. Вдигам очи, въздъхвам, стисвам зъби… и започвам да я “любя”.
По едно време ми мигне светлина — пуф! — жабата се превърна в красива девойка. И аз си казвам: “Е, ей сега ще си получа заслуженото.”
А девойката, гледа ме право в очите и тихо:

Ето така седят нещата, господин съдия…

Отиват баба и внук на гости и ги черпят с нещо вкусно. Бабата от скромност:

Тръгват си и Димо сам се настанява в двора със столчето и каручката. Гостите с недоумение:

Отиват двама от съвета при един старец да му искат разрешение, и го питат има ли външна кухня. Старецът кимва и казва:

И понеже трябвало да преценят колко е голяма, двамата го помолили да им покаже квадратурата. Старецът се усмихнал, тръгнал навътре в двора и се спрял до една леха.

Той се проврял още по-навътре, зад някой храст, и пак:

Старецът се обръща доволно:

Отиват журналисти на гости у Азис и питат баба му дали му се е метнало нещо на детето, че е толкова мирно. Тя им казва:

Отиваш да плащаш такса за брачна церемония, а на касовата бележка пише:

Отидох да прибера жена си след партито в офиса. Слезе по стълбите босa, цялата разкопчана, а като ме видя, каза: „Спокойно, само взехме малко от бюрата…“ — и извади от джоба си банкнота, залепена с конфети.

Отидох при психотерапевт и той ми каза вечер да оставям проблемите зад вратата. Само че аз като ги оставя — мъжът ми ги подхваща и започва да пита дали могат да спят на стълбището, щото иначе се притеснява „за тяхната безопасност“.

Отидохме с жена ми до мола да купим зимни неща. Тя влезе в магазина и след половин час се върна с две палта, три шалa, шест чифта ръкавици и нови ботуши. Казва: „За всеки случай да ти е топло!“
Аз, от друга страна, купих едно палто… и една термочаша.

Отидохме с жена ми на пазар. Тя се взе една рокля, отиде в пробната и се чу само:

Аз, естествено, питам:

Тя се засмя… и после… не помня нищо…

Отишла Айшето в Германия да работи. Върнала се след време в махалата и я питат:

Тя се усмихва:

Отишла Мими на море за една седмица и си изключила телефона — на никого не се обадила. Като се върнала, мъжът ѝ я посрещнал сериозно, седнал срещу нея и пита: