От обясненията на главния счетоводител:
„Закъснях за работа, защото сънувах, че приключвам годината. Събудих се цял треперещ — все едно касовият апарат сам си закрил годишната. Имах чувството, че отчетът ми излезе чак до последния ред… с излишък.“

От страховете на мъжа:
Когато жена ми си дойде, прегърне ме, целуне ме и ми прошепва нежно:

И на мен ми става едно такова ужасно и започвам да се чудя:

От съветите на дядо:

От тоалетната се чува глас:

От учебник по история:
„Българите били много свободолюбив народ. Понякога попадали в робство, но това не ги притеснявало — те си намирали работа, само че на шега.“

От форума „БГ мама“

Можете ли да ми обясните едно нещо: какво точно е „самоизолация“? Чувам, че е като отпуск… но без излизане навън… за да не се разболеят?

От форума:

От „Обичам те и не мога без теб“ до „Побъркваш ме“ — само една ръка разстояние и… тиган.

Отворили в гората поликлиника и още в първия ден всички животни се строили пред УНГ кабинета. Само Лиско го нямало, но по едно време се появил и надменно заявил:

Отворих страницата и там имаше бележка:

Отива Пешо в сервиза за коли:

Майсторът:

Пешо:

Майсторът:

Пешо:

Отива габровец при шивач и го пита:

Шивачът му отговаря:

На другия ден габровецът носи на шивача един бутон и казва:

Отива двойка при доктора. Докторът пита:

Жената:

Мъжът:

Отива дядо на лекар и споделя:

Отива един баровец в публичен дом и си поръчва най-черната, дето имат. Парите били без значение — “дай ми тъмнина, каквато няма даже в нощта”. Довели му най-черното момиче, то било като сянка, обаче баровецът само го погледнал и рекъл:

Отишъл, пак поръчал същото:

Довели му най-черното момиче, слязло от легенда — влизат в стаята и баровецът веднага казал:

Момичето изпълнило. Той започнал да я оглежда от ляво, от дясно, отпред, отзад, като архитект на строеж, дето търси “перфектната сянка”.
Накрая се отпуснал и казал:

Баровецът я погледнал сериозно:

Отива един дядо на лекар и му казва:

Лекарят гледал учудено и накрая само:

Дядото се замислил и казал:

Отива един мераклия в магазин за оръжие и казва на продавача:

Продавачът му показва една, втора, трета… клиентът все клати глава:

Накрая продавачът изпод щанда вади една „специална“ и му казва:

Мъжът взима пушката, надява погледа и… избухва в смях:

Продавачът пребледнява, взима пушката, поглежда… и му идва да се гръмне от яд.
Отива до касата и изважда два патрона, като ги набива на клиента с троснат тон:

Мъжът взима пушката и патроните, поглежда през оптиката за още секунда и казва:

Отива един мъж в месокомбинат и моли да го наемат като дегустатор. Отговарят му, че дегустаторите са си достатъчно, не стигат места. Той обаче настоява, че е направо „изключителен“ — и накрая го водят в отдел „Кадри“, откъдето му правят проверка.
Почва дегустацията. Пускат му една луканка. Той я взима, лизва я веднъж, два пъти и започва като професор:

Всички ахват и му дават втора — този път със завързани очи. Мъжът пак лизва, вдишва и казва:

Накрая решават да му направят номер — „да видим таланта извън колбасите“. Пускат го в стаичка, идва секретарката, съблича се, застава както трябва и го кара да „познае“ по… вкус.
Мъжът помлясква, замисля се, после се ухилва и отсича:

Всички се споглеждат, почват да се смеят, че явно е попаднал на нещо случайно… но той вдига пръст:

Отива един мъж на изповед:

Отива един мъж при уролог:

Докторът го поглежда, бръква, прави една-две дреболии и взема пет лева.
След седмица пак същият:

Докторът го поглежда пак, чупи още две-три неща по процедурата и пак взема пет лева.
На третото посещение мъжът вече е наясно: дава му пет лева, гледа го право в очите и казва:

Докторът кимва, пак мушва нещо и взима още един лев.