Организирали конкурс за най-добър “майстор” на сейф. Състезавали се американец, германец и Бай Ганьо.
Правилата били: светлината се гаси за точно една минута. През това време трябва да се отвори сейфът и да се изнесат парите.
Американецът — първи. Гасили лампата. Той се впуснал, чукнал каквото трябва, извадил чувала… и накрая пак се мъчи — светнали след минутата, а той още върти ключа и се оправя, сякаш сейфът е сложил “demo” режим.
След него германецът. Изгасили. Той спокойно отключил, взел парите и излязъл като по учебник. Когато светнала — той вече бил на улицата и дори нямал време да се усмихне.
Излязъл Бай Ганьо. Гасили. Минала минута — изчакали съдии, изчакали… Накрая натиснали ключа пак да светне, но лампата не светнала.
Тогава се чуло от тъмното, спокойно като оправдано:

Органите на човека се събрали на съвет и решили най-накрая кой ще се пенсионира първи.
Очите казали: „Ние цял живот гледахме света—уморихме се. Искаме пенсия.“
Червата подвикнали: „Ние пък цял живот вършим едни и същи работи—време е и ние да спрем.“
Сърцето тихо добавило: „Аз поне си бия всеки ден като по часовник… и то без почивка.“
Точно тогава се обадил половият орган:
„Аз пък цял живот работих по тъмно и на влажно. По документи—условията са най-тежки. Аз съм за пенсия.“
Органите се спогледали и рекли:
„Добре… ама как така? Нека първо го видим това ‘тежко’ работа.“
А той:
„Колеги, ако можех да стана и аз да си избера условията… щях ли изобщо да искам пенсия?“

Оре си Бойко на нивата и по едно време в близките храсти нещо се шумка. Отишъл Бойко, разтворил клонките, а вътре един надут полуживотински екземпляр с огромни очи го гледа и примигва.
„Ей, извънземно!“ — рекъл си Бойко и решил да установи контакт:

Бойко пак:

Орнитологът направо се втрещи, след като враната, на която току-що беше сложил пръстен, погледна него и отсече:

Осми март, сутринта. Той става, отива към банята. Чува се вик от кухнята:

Основно правило за войника по време на война:
„Ако чуеш щрак — щрак — щрак и се усетиш, че някой те подготвя за мишена, значи врагът е наблизо. Затова не мърдай: да не реши, че си му най-лесната мишена и да се развесели!“

Основно правило при съжителство:

От всички роднини на жена ми най-обичам само един — аз. Иначе казано: другите са си “роднини”, а аз съм “семейната инвестиция”.

От всички хора, които са видели летящи чинии, 90% казват: „Много е красиво… ама да знаете, че си лети с ограничение за паркиране!“

От два месеца ходя на фитнес и жена ми вече е толкова спокойна с мен, че чак й е смешно. Викат: „Ама ти знаеш ли какво да правиш, ако някой хулиган ни нападне?“ Аз: „Спокойно… ще му направя 20 лицеви — по един за всеки опит!“

От дневника:
„Вчера празнувахме рождения ден на шефа. Изпихме цялата бира, счупихме пианото… и накрая се оказа, че той не е виновен — ние сме му били излишно енергични.“

От едно съобщение до един мъж:
„Щом ще се виждате с жена ми, поне си поеми половината разходи… за кафето, дето уж беше „случайно“ след срещата.“

От женски форум:

От женски форум:

От женски форум:
„Ей, добре че родих момче… По-добре е да се тревожа само за една „работа“, отколкото да си представям как всички „работи“ в махалата ще се намърдат в един и същи час!“

От изповед на ескимос:

От кое заболяване умират най-много хора в България?
От стрес — *вк*лючиш телевизора… инфаркт, инсулт, рак! ! !

От комюникето на МВР:
„Днес на нерегулирано кръстовище е станала катастрофа между последен модел лимузини BMW и Mercedes. При удара огнестрелните рани се оказали по-леки от предвиденото — очевидно единият водач е карал с „късмет на изстрел“, а другият — с GPS, който е пренасочил куршумите към най-близкия сервиз.“

От луксозен ресторант излиза мъж с огромна чадърна шапка и с вино в ръка. Местен проповедник го спира и казва:

Мъжът се замисля и пита:

От мъжки форум.
Снощи жената се прибира късно и още от вратата ми вика:

Отивам аз, тя отваря хладилника и вади… една салата.