Обидно:

Обиколка на професора в родилен дом. Оказало се, че голяма група жени трябва да роди в един и същи ден — 1 октомври. Професорът се чуди. Обясняват му:

Обир в „Пакетче за вкъщи“

Обир на влак. Главатарят на бандата вика:

Една пътничка се обажда:

От някъде се чува слаб мъжки глас:

Обръщам се към обвързаните дами:

Обръщение към всички европейци:
Както знаете, религията забранява на един Талибан да гледа телевизия, ако на екрана има нещо “неправилно” (примерно новини, токшоу, реклами). Когато това се случи, според тяхната логика той трябва да извади кабела и… да го прекъсне завинаги.
Затова, за да ги “оправим” веднъж завинаги, в събота от 16:00 ви моля всички да излезете на прозореца пред входа и да пуснете силно телевизора/радиото – задължително с максимална сила на звука и поне един час, за да е сигурно, че всички ще понесат изкушението.
А от друга страна: задължително е всички мъже да седнат пред входната врата на сгъваеми градински столове и да гледат в една посока, без да мигат, за да докажат, че не са Талибани. (Моля, без “случайни” опити да смените канала.)
И понеже на Талибаните им е забранено да използват “опияняващи” напитки, поставете до стола си по една добре изстудена бира. Това е най-доброто доказателство, че сте лоялни и безопасни.
Европейската общност цени вашата съпричастност и ви благодари за усилията.
Изпълнете своя “патриотичен дълг” и пратете това на приятели — та да успее начинанието.

Общо взето всички мъже биха били навлечени в костюми, карали Ламборгинита и ходели като на парад, ако жените им ги обичаха така, както те си мечтаят — непрекъснато, без да спират… само че за всичко, което им казват.

Обява в автобус: „Търся работа в района… Платено ли е в кеш или само с автобусни билети?“

Обява във вестник: „Обявявам за невалидно свидетелството за развод № БР 11223. Разбра ли, бе, недоразумение?!“

Обява за брак:

Обядва семейство. Малкият син пита баща си:

Жената:

Оженил се Иван-Глупакът за Василиса Премъдра, ама каквото било — било наобратно: всеки ден тя обяснявала „как се мисли“, а децата им излизали полу-учени… ама само по глупостта.

Оженил се един интелигент. Първата брачна нощ. Жената вече готова и чака мъжа. Интелигентът си слага очилата, оглежда внимателно жена си и казва:

Оженил се един човек. Прибрал се с новата си жена вкъщи, а тя започнала да се „разопакова“ за него. Свалила първо роклята, после пола, после блузата… свалила и едни още дрехи, после обувките, чорапите — и накрая човекът вижда едно дребно, много несъразмерно тяло, все едно е сглобено на части и наопаки:

Оженил се шоп за македонка. Още първата вечер решил да си “подреди правилата” и да се разберат кой командва у дома.

Македонката го погледнала право в очите.

Македонката се замислила, усмихнала се и отвърнала:

Оженили се и заживели дълго и щастливо — както си му е редът. Само че „щастливо“ важи до сватбата, след това вече е просто „дълго“.

Ожениха се на 01.01.01 и тъй като всичко започна „чисто“, решиха да си дадат шанс. Само че на 02.02.02 се оказа, че чистото е само началото — оттам нататък започнаха рекламации. На 03.03.03 проведоха „спокойни разговори“ с дневен ред: кой, кога и защо. На 04.04.04 пък се оказа, че и поводите са на шега, ама двамата вече не се смеят. На 05.05.05 подписаха примирие с краен срок до 06.06.06, след което се разбраха окончателно, че „така повече не може“. И на 07.07.07 окончателно им излезе разводът — точно както си го бяха планирали, само че не заедно.

Ожениха се на 09.09.09 точно в 09:09 и живяха заедно точно 999 дни…
После жената казала: „Толкова се увлякохме по цифрите — време е да се върнем към реалността.“

Озовали се двама българи в Берлин в неделя вечер без пари. Гледат на ъгъла — една машина за пари. Пускат си картите, натискат бутони, потропват по екрана, псуват, ръгат, ритат.
Не става и не става.
„Развален банкомат“ — помислили си българчетата.
„Българчета“ — помислил си оборотът в банката.

Оказа се, че коронавирусът е най-доброто, което можеше да ми се случи: