Някаква жена разправя:

И мразя най-вече мъжа си, когато ми каже: „Айде, сложи престилката — да не ти се цапа!“

Някаква журналистка решила да направи репортаж за двама овчари, които живеели съвсем сами високо в планината.

Овчарите се спогледали, па единият от тях:

Журналистката минала няколко месеца пак отгоре да провери.
Единият овчар вече го нямало.
Тя притеснено:

Другият овчар въздъхнал:

Само че този път пробил грешното място… и вече нямаше кой да ме пита за жени.

Някаква млада хубавица се омъжила за възрастен червен буржоа — лукс, пари, подаръци, екскурзии по света… всичко шест.
Само че на лявото й рамо се появила една бледа следа — една синина. Не стига, че беше там, ами започнала да расте… и то сериозно. Расте — и край няма.
Мадамата, разбира се, си лягала спокойно, даже си взимала по някой час “сън след туза”, защото старият тръгвал рано по работа. Но една сутрин…
Събужда я разтърсване.
Поглежда… и вижда как старчето я боде по лявото рамо с кокалчетата на юмрука си и повтаря:
„МАЦЕ… МАЦЕ… ВЕДНЪЖ СЪНЯ ТИ СЕ СВЪРШВА — ТАКА, ЧЕ ДА ЗНАЕШ… СЕГА СЕ ПРИГОТОВИМ!“

Някакъв отива да кандидатства за работа. Разправя на шефа:

Някакъв пич говори на непозната мацка:

Някакъв родител си пуснал „детето за малко“ и гледал как расте на телефона. Обаче като го „надградил“, то станало съсед. Лошо, лошо, лоша апликация!

Някакъв се връща от работа.
Жена му казва:

Някакъв се оплакал на приятел:

Срещат се пак след месец.

Някога деляхме една и съща постеля. Сега делим и бюджета — тя казва, че е „спалня“, аз — че е „диван вноски“.

Някога, живот и здраве, ще кажа на внуците си, че съм живял без смартфон. Горките, как ли ще ми вярват… и още по-лошо — колко ще им трябва, за да “ъпдейтнат” баба ми в главата си!

Някои жени са толкова верни, че не дават дори на съседа да се обади—защото “мъжът ми още не е вдигнал телефона”… 😄

Някои казват, че вече няма джентълмени. Е, не знам—днес видях такъв. Мъж държеше чадъра над жена си… докато тя се бореше с клинове и вериги, защото дъждът не бил проблем, ама „човекът“ трябвало да се грижи „романтично“.

Някои мъже казват, че с жените трябва да се комуникира внимателно… А аз съм по-спокоен: като неумело се обадя в грешния момент, почти винаги след това се получава само една връзка — със сватбения билет.

Някои мъже са като паркинг—като дойдат, започват да “търсят място” и накрая ти остават без колата.

Някои неща за жените никога няма да се разберат… Не защото не могат да се обяснят, а защото от “момински спомени” паметта плавно преминава към “женски тайни”, а след това – направо в режим „бабешка склероза“. И така: каквото и да питаш, все нещо ще е „ама не знам“…

Някои така ги калява семейният живот, че най-накрая спират да се боят от задгробния—щото вече са видели достатъчно „вечно“… в хладилника.

Някой ще ми каже ли откъде мога да намеря „не знам“ и „какво има за ядене“, защото жена ми казва, че съм казал, че ѝ е гладна?

Няколко дни след сватбата младоженката звъни на майка си:

Няколко дни след сватбата младоженката се обажда на майка си:

Няколко приятели играят карти и единият все губи. Другите се опитват да го успокоят: