Нощ. В леглото — двама съпрузи, дето са заедно десет години.

Нощ. Зима. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с шест деца и слепец. Автобусът пристига препълнен. Майката с децата се натъпква вътре, а на бащата и слепеца им остава да се приберат пеша.
Вървят двамата един до друг, изнервени до крайност. Слепият удря бастунчето в ледените плочки — трак, трак, трак…

Нощ. Легло. Съпруг и съпруга.

Нощ. Летен дъжд. Автобусна спирка. На спирката стоят и чакат последния автобус семейство с седем деца и човек без зрение. Автобуса пристига направо препълнен. Жената с децата се натъпква вътре, а на мъжа и на слепеца се налага да се прибират пеша. Вървят двамата един до друг изнервени като мокри котки. Слепият тропва с бастунчето по плочките — трък, трък, трък…

Нощ. Мъж и жена в леглото, не могат да заспят — бебето в съседния апартамент не спира да реве.
Тя:

Той:

Нощ. Мъжът гушнал жената си и шепне:

Тя:

Нощ. Мъжът започва палаво да закача жена си, но тя отказва — уморена, готвене, пране и тем подобни. Той:

Тя, вече заинтригувана:

Той започва както обичайно, това-онова, после както обичайно и свършва, обръща се и захърква… Тя:

Той, почти насън:

Нощ. Панелен апартамент. Мъжки глас:

И така десетина минути. Викове от съседните апартаменти:

Същият мъжки глас:

Нощ. По тъмна улица върви мъж, а след него—жена. Мъжът не издържа и се обръща и казва:

Нощ. Разговор в парка:

След малко:

Нощ. София. Мутра спира такси.

Нощ... Бащата тъкмо се унесъл и чува тихичкото гласче на петгодишния си син от другата стая:

Майката наострила уши и не помръднала.
Бащата сънено:

Синът:

Нощ:

Нощен разговор между съпрузи. Тя:

Той:

Нощ…

Ноъм Чомски казва: „Ако пропагандата е супата за тоталитарната държава, демокрацията е салатата — уж е по-лека, ама пак ти я сервират, за да не забележиш какво ти слагат вътре.“

Ноъм Чомски:

Ню Йорк. Габровец отива на пощата и си поръчва доставка „поемете ми пощенската пратка“ за 30 секунди. Пощальонката го гледа шашнато:

Пращат го до жилището:

Очите на пощальонката стават огромни като понички:

Тя каза „да“!

Някак внезапно разбрах защо никога няма да изневеря на жена си. Не че сме в някаква романтична приказка, а и не защото я обичам до лудост — това е твърде меко за причините ми.
Не е и заради това, че е лекарка, и при евентуален развод ще ми вземе кръвната картина и ще ме остави с празна папка. Не е и заради това, че брат ѝ е следовател — въобще не ми е нужно да ме “разследват”.
Истината е, че докато си седя у дома и си пия кафето спокойно, тя ме целува по бузата, усмихва се и… без грам предупреждение отваря прозореца и гръмко изрева:

И с един изстрел свали един гълъб.

Някак изведнъж разбрах защо никога няма да изневерявам на жена си. Не че не ми се иска — просто шансът е нулев.
Не е и заради това, че сме в „банална“ любов. Нито пък защото е медицинска сестра и при всяка моя беля веднага ще ме вкара в процедурен кабинет. И съвсем не е защото баща й е шеф на полицията.
Истината е друга: докато си седя кротко и си пия кафето, тя ме целува по бузата, после отваря прозореца и гръмко изкрещява:

И преди да успея да мигна, с един замах сваля… не, че гълъб — ами табелата със стрелби на двора.