Мразовита утрин. Студ, бетон — всичко скърца. Едно малко врабче подскача от тротоар на тротоар, мъчи се да се стопли, коремът му свири, а студът го лови като ръка за шията.
И точно когато се мотае над улицата, крилцето му не издържа — то тупва на земята и усеща как силите му се топят, без да има къде да отиде. Започва да замръзва.
По това време една крава се задава и решава да мине „през проблема“ — изтропва право върху врабчето. Топлото му идва оттам, където не се говори, и за миг на врабчето му става по-поносимо.
То, доволно и живо, подава глава и весело си чурулика:
„Ей, това беше спасение!“
Само че наблизо има и котка — чува чуруликането, подушва къде е „салама“, и без много приказки го лапва.
Какви са изводите: Не всеки, който те покрива, го прави от злоба; и не всеки, който те „помага“, го прави, защото те харесва.

Мрачни мисли на съпруг, в навечерието на 20 години от сватбата:

Музиката на сватбеното шествие винаги ми напомня военен марш…
само че този път не сме на фронта — просто губим свободата.

Мутра бизнесмен по телефона убеждава някакъв човек да му преведе пари.

Влиза секретарката.

Мутра бизнесмен по телефона уговаря някакъв разплащане.

Влиза секретарката.

Мутра бизнесмен уговаря по телефона някакво разплащане.

Влиза секретарката.

Мутра в църквата пита свещеника:

Мутра минава с джипа си през пешеходна пътека пред училище и се заковава, като прочете табелата:
„Внимание! Преминава вашето дете!“

Мутра отива на екскурзия в Япония. Влиза в магазин за джаджи и казва на продавача:

Продавачът ровил из складовете и накрая извадил едни очила. На вид нищо особено — само че цената била 12 000 долара.

Мутрата надява очилата, излиза навън и гледа — всички голи. Усмихва се, плаща и си тръгва. Качва се на самолета, заглежда стюардесата и пътниците — голи като от снимка.
Сваля очилата — всички облечени. Пак ги слага — пак голи. Така през целия полет.
Кацнал в София, прибира се като оси. Слага очилата и влиза в спалнята — жена му с някакъв мъж… голи. Мутрата замръзва, после:

Пак слага очилата — пак същото, пак голи. Дърпа ги, тръска ги — все едно и също.
Накрая хвърля очилата в земята и вади бутилка, да се успокои:

Мутра отива при личния си лекар.

Докторът въздъхнал тежко и казал:

Мутрата излиза от кабинета и приятелят му го пита:

Мутра подарил на жена си диамантени обеци по случай годишнината от сватбата им. Жената недоволно:

Мутра посторил лятна вила във Варна. През лятото отиват с гаджето на море, ама докато се кефят, бурята отнесе вилата — направо я хвърли като поплавък в морето.
Девойката се побърква от яд:

Мутрата си стои, гледа я спокойно, после я перва един по врата и казва:

Мутра разправя на колега:

Мутра си оправя кабела на антената на покрива. Звъни му мобилният телефон:

Мутресата:

След 2 дни.
Мутрата:

Мутри отиват в джунглата и единият го охапва отровна змия по главичката. Понеже са големи умници и не знаят какво се прави, звънят на шефа.

Мъж без жена е като стол без посетител — седи си, но на кого му е нужно.
Жена без мъж е като кафе без захар — пиеш си го, ама все едно нещо му липсва.

Мъж без пари бил толкова отчаян, че рекъл: „Обичам само майка си… щото тя поне още не ми е пращала сметка.“

Мъж без пари се кълне, че обича само майка си.

Мъж без съпруга е като стая без прозорец — може да стои, ама все тъй му липсва въздух.