Момче и момиче танцуват ча-ча. Все по-близо и по-близо един към друг. Тя:

Момче казва на момичето си:

Момче казва на своя приятел:

Момче към майка си:

Момче към момиче:

Момче моли баща си:

Бащата:

Момче отива за риба и на брега вижда един дядо. Става до него да не скучае. Момчето хвърля въдицата — никакви кълванета, а дядото си вади риба една след друга.
Момчето учудено пита:

Дядото се усмихва:

Момче поискало от баща си (който е биткойн маняк) 1 биткойн за коледа.
Бащата:

Момчето:

Момче се обажда на майка си:

Момче тича при полицай:

Полицаят го води и вижда двама типове, които се наливат с удари като на тренировка по бокс.

Момченце държи покана за сватба и разпитва майка си:

Момченце държи снимка на тържество и разпитва майка си:

Момченце казва на майка си:

Майката въздъхва:

Момченце към майка си:

Момченце към майка си:

Момченце не проронило нито дума, докато не навърши 7 години. Родителите го водили къде ли не — детски лекари, психолози, логопеди… уж всичко „нормално“, уж „възрастта си казва думата“, но нищо не помогнало.
И ето един ден на обяд — момченцето изведнъж се подсопнало и отсекло:

Баща му пребледнял, майка му почти подскочила от щастие, че най-сетне има пробив, и почнали да се радват на глас… и после майка му го изгледала виновно:

Момченце отива в кварталната бакалия. Едвам подава глава над плота, с тънко гласче задава въпрос:

Магазинерът се навежда, поглежда го многозначително и казва:

Момченцето вече доста по-уверено отвръща:

Момченце отива при баща си и пита:

Бащата се замисля и казва:

А бедата е… ако майка ти каже: „Няма да ходя никъде.“
И цялата къща започва да мирише на „ремонт“, защото всички чакат да тръгне.

Момченце пита баща си:

Момченце пита баща си: