Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Млад баща държал в ръцете си бебе, което ревяло като сирена, и му мърморел:
Тихо, Борче! Тихо, Борче!
Минал наблизо случаен човек и се засмял:
Щом имате такова търпение да слушате рева на Борис, значи сте много добър човек!
Какъв Борис?! Детето се казва Борис, а аз съм Петър.
Семейни
Млад баща чака в коридора на родилното. Отвътре излиза акушерка и държи близнаци — едното розово, другото синьо.
Мъжът се замисля и казва:
Добре… значи едното е за мен, а другото — да го сложа в лявото!
Семейни
Млад войник от фронта пише бележка до баща си:
„Скъпи татко, моля те, изпрати ми веднага $50.
Пак ми паднаха обувките при сражение и сега съм в болницата без стотинка.“
Получава отговор:
„Скъпи сине, щом вече ти се случва да губиш и обувките, значи явно краката ти са свикнали.
Пробвай следващия път да дойдещ пеша до дома — на някой друг, дето още му е обувал.“
Семейни
Млад индианец се научил да пише и започнал да си води дневник.
Първи ден: Много хубав ден. Синът на вожда се изгуби — тръгнахме цялото племе да го търсим. Намерихме го край реката да лови риба. Всички се изредихме да го гледаме как се преструва на герой.
Втори ден: Много хубав ден. Жената на вожда се изгуби — тръгнахме цялото племе да я търсим. Намерихме я в гората да си прави магия. Всички се изредихме да ѝ помогнем — с каквото можем.
Трети ден: Много лош ден. Кака не можахме да я изгубим… намерихме я жива и здрава — значи пак ще има кой да разказва.
Семейни
Млад корнет пита поручик Ржевски какъв му е тайнственият успех при жените.
Много е просто — казва Ржевски. — Първо я каня на танц, а после, съвсем нежно, шепна на ухото:
„От пръв поглед ми стана ясно, че сте ми симпатична. Ще ми позволите ли да ви… обеля?“
Обеля? — учудва се корнетът. — Нали така може да ви отнесе шамар!
Естествено, че може — усмихва се Ржевски. — И аз го получавам… но по-често — не отнасят мен, а аз отнасям него, и тя търпи.
Семейни
Млад лейтенант, току-що завършил ВоенМеха, търка екрана на осцилоскопа със спирт. Влиза капитанът.
Какво правиш бе, момче? На какво са ви учили?
Почиствам техниката, както са ми преподавали. Вземаме парцал, напояваме го със спирт и трием.
Теоретик! Така се прави!
Вади една чашка, пълни я догоре, изпива я на екс, духва на екрана и започва да търка…
Осцилоскопът мигва, че „има сигнал“, а капитанът с доволна усмивка:
Ето, гледай! Накрая и апаратът се раздвижи…
Семейни
Млад лекар и неговата любовница били тайна двойка. И точно когато всичко вървяло “по план”, тя забременяла.
За да няма скандал, лекарят й дал пари и я пратил “за почивка” в чужбина.
А как ще разбереш, че вече е станало? — попитала тя.
Нали ще пишеш от Италия… Ще ти дам указания: пиши ми само с една дума. Каквото и да е, картичката да е с надпис **„Пица“**. Така жена ми нищо няма да разбере.
Минали девет месеца. В дома на лекаря пристигнала картичка от Италия. На лицето пишело: „Пица“.
А на гърба — със същата усмивка:
**„Пица! Пица! Пица! Пица! Две семейни с пеперони и гъби… и две без.“**
Семейни
Млад младоженец решава да изненада булката си, която е сама вкъщи, и си поръчва нова маса за трапезарията.
Доставят я, разглобяват, сглобяват — всичко става идеално.
Само че… живеят точно до спирка. И като мине трамвай, масата започва да трака: ту пращи, ту дрънчи, ту се клати като от бой.
Възмутена, булката звъни на майсторската фирма:
Елате да я оправите, тая маса лудее всеки път, като мине трамвай!
Идва майсторът, оглежда — няма разхлабени винтове, няма пукнатини, нищо.
Чудно… — мърмори той. — Ще вляза да видя откъде идва звукът, докато мине трамваят.
Влиза под масата, притиска ухо, чака…
И точно тогава се прибира младоженецът. Вижда майстора долу — и направо избухва:
Ти какво правиш там бе?!
Ако ти кажа, че чакам трамвая… няма да ми повярваш!
Семейни
Млад мъж видял една баба на една пейка, която се кикотела и едва сдържала сълзите, и я попитал:
Какво има, бабо? Защо се смееш и плачеш едновременно?
Ами… ожених се за 18-годишна…
Неее, и какво толкова смешно има?!
Сутрин ми носи кафе в леглото, на обяд ми направи торта, вечер ми пусна романтика с музика… и цяла нощ ме глези като крал…
И пак се смееш?!
Да, ама се чудя… като си легнахме, тя ме гушна, целуна и каза: „Тук ли е твоето семейство?“…
И?
И аз… забравих къде живея.
Семейни
Млад мъж влиза в детска градина точно в края на работния ден.
Кое детенце да ви доведа? — попитала възпитателката.
Няма значение, нали утре сутрин ще го върнете?
Семейни
Млад мъж влиза в книжарницата и казва:
Търся поздравителна картичка. Да е красива, романтична…
Може би тази? — показва продавачката картичка, на която пише: „За единствената жена, която обичам истински!“
Супер! — казва мъжът.
Колко да са?
Дайте ми тринайсет…
Семейни
Млад мъж влиза в магазин и се обръща към продавачката:
Извинявайте, госпожо, тази риза пише, че е 95% памук, а за останалите 5% нищо не казва…?
Те са много чувствителни — още при първото пране се „отделят“ и вече не се връщат.
Семейни
Млад мъж влиза в цветарски магазин и вижда на стената табела: „Каквото искате да кажете на любимата си — кажете го с цветя!“
Мъжът се обръща към цветарката:
Може ли да ми дадете цветя от пластмаса? Искам да й кажа, че „вечно ще съм до теб“… но само докато ми е удобно.
Семейни
Млад мъж влязъл в магазина да купи подарък за рождения ден на приятелката си, но понеже трябвало да го вземе от сестра ѝ, двамата се разбрали да минават през една и съща служба. Той си избрал супер скъпи бежови ръкавици — „елегантни, класически, с вкус“. Сестра ѝ пък казала, че няма да се занимава и взела бял чифт бельо.
Само че в пакетирането станала беля: разменили им кутиите.
На младежа му дали пакет, а вътре имало следното писмо:
„Скъпа Алисън,
избрах подаръка така, защото забелязах, че когато излизаме, никога не носиш нищо излишно — все си „свободна“. Ако не беше сестра ти, щях да ти взема по-пищен модел, с повече украса, но тя предпочита практичните неща — по-лесни за скриване, когато се появи някой изненадващ гост.
Надявам се да ти хареса цветът. Знам, че е светъл, но продавачката ми каза, че са ѝ вършили работа и миналия месец — почти без следи. Аз пък я накарах да си сложи твоите, за да сравня как стоят, и… изглеждаше ужасно добре.
Иска ми се да съм до теб, да ти ги сложа за първи път, защото след като те видях, съм сигурен, че преди това ръцете на другите ще ги „разглеждат“… доста често.
Представи си колко пъти ще ти ги коригираш през следващата година — всеки път, когато мислиш, че си сама.
Само моля те… носи ги в петък.
С обич, Адам.
P.S. Сега е модерно да се носят леко навити и „случайно“ да се виждат.“
Семейни
Млад мъж встъпва в брак — граждански, после сватба, после банкет… всичко цветя и рози. Непосредствено преди първата брачна нощ майка му го прегръща и казва:
Сине, утре сутрин ще има хора вкъщи и няма да е удобно да се говори. Ако всичко е минало както трябва, просто ми кажи като влезеш в хола: „Мамо, добро утро“.
На другата сутрин младоженецът влиза в хола, поглежда майка си и почва:
Мамо, „ДОБРО УТРО“… добро утро… добро утро…
… „ХЕЛО“… „САЛЮТ“… „БОНЖУР“…
… и накрая: „СЕЛЯМ АЛЕЙКУМ“…
Майката замръзва, усмихва се и въздъхва:
Е, щом е минавало и „на три езика“, значи поне не е било тихо!
Семейни
Млад мъж върви унил по улицата. Среща го приятел.
А бе, Пешо, що си такъв кахърен? Какво си се замислил, бе? Увесил си носа като недочетено писмо!
Ох, Киро… не само нос съм увесил. В последно време хич не ме огряват жените… Нещо не ще да става работата.
Спокойно, бе. Отиваш на пазара. На сергия номер 13 един продава “чудеса” – и за настроение, и за късмет, и за каквото ти падне. Чувал съм, че оправял хората и в по-лоши моменти.
Пешо отива право при човека. Онзи го гледа, усмихва се и казва:
Ей, бате… ето ти едни стелки. Обуваш ги и… каквото си поискаш, все ще стане.
Пешо си ги сложил още на място. Като ги обул – рекъл си: “Тая работа ще я оправя веднага!” – и тръгнал решително към първата срещната мацка.
Мина минута… две… и Пешо се върнал като пребит.
Бате… батееее…! Сваляй ги, не стават тея стелкиеее…!
Как така “не стават”? Нали ти казах: обуваш и каквото искаш – става?
Ама става… само дето стана точно това, което не исках! Обувам ги, гледам я мацката… и почвам да ми се смеят накрая… вместо да ми обръщат внимание!
Семейни
Млад мъж е на прага на квартирата с куфар в ръка:
Тате, връщам се да живея при теб!
Знаех си… Мъжка работа, ама не и стока, да се губи! Изневериха ли ти?
Не точно! Само че ме хвана — съвсем неочаквано — с една нейна приятелка…
Аха… Значи не е било “една грешка”, ами направо “двойна доставка”?
Точно така… Оказа се, че тя е по-неприятна дори, отколкото аз подозирах!
Семейни
Млад мъж казва на жена си:
Няма да ми повярваш, ама сам си изключих супата навреме.
Защо?
Защото иначе щеше да стане яхния… а аз се готвя за пържоли.
Семейни
Млад мъж казва на жена си:
Скъпа, изяде ли последната ти домашна баница, която ми беше “само за проба”? Утре ще ти приготвя втора… ако оцелееш! Хареса ли ти? Кажи ми! Моля! Кажи каквото и да е! Поне да разберa дали е вкусно… или само страшно! Поне дай признак на живот!
Семейни
Млад мъж казва на жена си:
Скъпа, понеже се оженихме, престани да ходиш по магазините. Ако продадеш обувките си, ще можем да си купим нов хладилник.
Звучиш като моя бившия шеф.
Бивш…? Не си ми казвала, че си работила някъде преди мен!
Аз не работех. Той си продаваше.