Мимето звъни разплакана на най-добрата си приятелка:

Кати затваря телефона и въздъхва:

Мимето пусна във фейсбук:

Само след час Иван й пише: „Честито!“ — и изтрива Мимето от приятели.
След минута Петър: „Супер!“ — и пак изтрива.
После Наско, Светльо… всички изчезват — сякаш букето заразява с предизвестен развод.

Мими много се ядосала на мъжа си, задето все намирал поводи да я ревнува. А най-лошото било, че ги намирал… без никакви основания!

Мими се ожени за Ники по сметка… сметката излезе вярна, но Ники — не!

Минава едно котенце през гората и намира една локвичка — вътре плувнало кренвиршче, ей така, за разтуха. Погледнало го котенцето, лигичка капнала, и точно когато се готвело да скочи, си помислило: „Ех… ще се намокря!“
Ама нали е коте — гладно, не мисли много. Скочило в локвата, хапнало кренвирша и… намокрило само лапичките.
Продължило нататък. Още една локва — по-голяма. Вътре: по-голям кренвирш от първия. Котенцето пак се замислило, пак се полакомило, пак скочило… и този път вече се намокрило сериозно — цялото си станало като малка мокра топка, но кренвирша го изяло до последната хапка.
Накрая стига до трета локва — гигант. По-голяма от предишните две, взети заедно. А кренвиршът… направо чудо — такова, че чак звънти в очите.
Котенцето се дръпнало, огледало локвата, почесало се по ухото и… скочило. Намокрило се до кости, и въпреки това си изяло кренвирша — без грам страх, само с лапи и решителност.
Изводът е ясен: **Колкото по-голям е кренвиршът, толкова по-мокро става котето!** ! !

Минава мъж на вечерната служба през подлеза. Късно е, празно — само той и една жена, която върви срещу него. Той вижда, че тя му наближава, и вместо да заобиколи, разперва ръце и направо тръгва да я „посрещне“.
Жената се оглежда — няма никой друг, няма кой да се намеси, няма и как да вика. И си вика:
„Щом ще стане напаст, поне аз да не стоя излишно — ще си направя кефа.“
Разперва и тя ръце и тръгва да го прегърне. В този момент — **тресс!**
Мъжът се дръпва назад и се развиква:

Минавал един през някакво село и съзрял кръчма с надпис: „Тук не се плаща! Плащат си после — Вашите деца! За мен работа, казал нашият… той синът да порасне — има време!“
Влязъл в кръчмата и започнал да поръчва: мезета, манджи, ракия — като за празник. Хапнал, пийнал, даже си погледнал часовника и станал да си ходи.
Обаче кръчмарят го заковал с въпрос:

А той се усмихнал:

Кръчмарят свил рамене:

Минаващ пита момиче:

Миналата година един зъболекар ми направи нова усмивка… Хвана ме с любовницата му.

Министерството на здравеопазването предупреждава:

Минувачи на улицата чуват диви писъци от висок етаж и се спират пред блока.
Поглеждат нагоре — мъж е хванал жената за ръцете и я е провесил през балкона, опитва я да я „пусне“ навън. Тя обаче се държи като вкопана за парапета и продължава да пищe.
Някой отдолу, целият втрещен, извикал:

А мъжът:

Миро се прибира в 4 сутринта много пиян. Чука на вратата.
Жена му:

Мисли за брака, из Мъжки форум:

Мисля, че съм влюбен, ама честно казано, не съм сигурен. Не знам как да отида при нея и да си кажа всичко… Толкова време го крия, толкова съм го потискал, че вече ми тежи. И най-накрая решавам: крайно време е да спра да се правя на “платоник”.
Скъпа… аз ти изневерявам!
Не—чакай—не с човек… с Wi‑Fi паролата. Свързах се с чужда мрежа, само за да видя дали “го има” по-бързото.

Мисля, че съпругът ми е човек на отговорност… В общината ме назначиха за неговата половинка срещу подпис.

Митето пита дядо си:

Митничар пита белгиец:

Митничар се прибира по-рано. Жена му гола в хола, целият апартамент настръхнал от напрежение. Той влиза и пита:

Тя се прави на невинна. Той вади служебната везна и започва да проверява наоколо. Поглежда в кухнята:

Поглежда в банята:

Отива в спалнята, отваря гардероба—отвътре се подава една трепереща ръка с малък плик.
Той го взима, поглежда и казва:

Мишо и Котаракът били женени. Един ден Котаракът изчезнал. Мишо се втрещил – звънял къде ли не: в болница, в полицията, па и в архива на общината да го търсят, но… нищо.
След 48 часа Котаракът се прибрал целият намазан с кал, смачкана шапка и с вид на човек, който не е спал от век.

Млад актьор получи първата си роля и казва на баща си:

Бащата: