Късно вечерта едно младежко момиче се прибира по улиците на София.
Изведнъж чува стъпки зад себе си. Забързва крачка — и онзи зад нея също.
Още малко и пред нея изниква един мъж и вика:

Момичето пребледнява:

Мъжът се замислил, кимнал и казал:

Момичето кляка, измъква си цигара и го кара да запали. Щрак — запалката светва, двамата се обръщат един към друг… и в този миг мъжът извиква:

А тя, като го погледна в очите, шепне:

Таткото се стресва:

Късно вечерта майка уговаря малкото си хлапе да си ляга:

Късно вечерта. Един мъж се прибирал и решил да съкрати през тъмната уличка. След него — стъпки. Той подскочил, тръгнал да бяга… стъпките — все по-близо. Накрая го сграбчили:

Нападателят замълча, помисли, нави се.
Мъжът му “разпалил” с жест, после извадил запалка и вдигнал:

Нападателят бръкнал в джоба, извадил своята запалка и светлината осветила лицата им…

Късно през нощта Славчо се прибира пиян.
Жена му стои на вратата на кухнята с лопатка в ръката.
Той я гледа, въздъхва и след кратка пауза казва:

Късно през нощта влиза мъжът и казва на жена си:

Късно през нощта звъни телефон. Мъж вдига слушалката:

Късно през нощта се чука на вратата на дякона.
Дяконът отваря и го нападат двама.

Къща край Босфора.
Един мустакат турчин пие айран, намръщен. Идва жена му.

Жената сяда и гледа притеснено.

Къща на морето, тоалетна в двора. Хазяите — около 50-те — ходели всеки ден на работа. Квартирантките били млади момичета, все парти и смях.
Един ден хазяинът се прибрал по-рано и като видял светлина в тоалетната, решил, че някоя от тях пак се бави и с мазен глас подвикнал:

Отвътре се чул гласа на жена му:

Хазяинът пребледнял, а после се объркал още повече:

Лас Вегас. Двама младоженци идват за брачната си нощ в хотел. По традиция младоженецът носи булката на ръце. На рецепцията служителката изглежда ужасно отегчена и въздъхва:

Мъжът се усмихва:

Двамата влюбени тръгват нагоре… На първия етаж булката прошепва:

На втория етаж пак:

И така до 30-ия етаж… Накрая жената настоятелно:

Лаф за запознаване с мацка:

Легендата разказва за глава на семейството, който изключил телевизора по време на вечеря — и тогава всички започнали да си говорят… ама така, че съседите се обадили в полицията да не би да има семейна свада на живо.

Лежа си вечерта на дивана и гледам телевизия, когато чувам жена ми от кухнята:

Малко изненадан казвам:

Тя въздъхва и мрачно отсича:

Лежа си на дивана, пия си биричката и гледам световното. И точно тогава телефонът иззвънява:

И аз си мълча, защото… никой не ме е предупреждавал, че ще ми проверяват футбола с домашни задължения.

И ми стана едно такова леко на душата… направо като когато съдията не свири дузпа.

Лежа си на дивана, хапвам си чипс, пуснал съм си телевизия и се поотпуснал…
И изведнъж телефонът звънва:

Аз се обаждам:

И ми олекна — не защото всичко е наред, а защото поне не съм аз, дето пак е забравил!

Лежа си на дивана, чета си вестника, пуснал съм телевизора на тихо и следя мача само с едното око, пийвам си биричка, щракам си чипс… с другата ръка от време на време галя кучето, да не скучае. И влиза жената и вика: „Какво правиш?!“
Аз: „Абе, не виждаш ли — почивам!“
Тя: „Почиваш… ама цялата работа е на моя гръб!“

Лежа снощи сам в леглото и ме мъчи безсъние. Започнах да броя минути. Броих, броих, а третата ми минута стана и каза: „Добре де… стига толкова!“

Лежал дядо Донора на смъртния си одър и като че ли едва дишал, повикал всичките си внучета. Събрали се те край него и той, с пресеклив глас, започнал:

Прокашлял се, понатегнал се и добавил:

И тъкмо да продължи, внезапно треперещо вдигнал ръка и тихо прошепнал:

А внуците в един глас:

Лежат в гората лъвът и лъвицата на една полянка и си почиват след като си наваксали с една прясна закуска — какво да се прави, животът е кратък, а апетитът… вечен. Накрая и двамата задрямват.
Изведнъж от храстите изскача Зайо Байо: подхилва се, подскача като на репетиция, и удря лъва по носа с една пръчка. После дръпва жестоко от мустаците му и се спуска обратно в гората с “бързо и пъргаво” темпо.
Лъвът дори не мръдва — продължава да си спи.
Лъвицата обаче се изправя на нокти и го гълчи:

Лъвът прозина:

Минали няколко дни. Същата работа. Пак пръчка, пак нос, пак мустаци. Лъвицата не издържала този път, грабнала се на сериозно и подгонила заека да си брани честта.
Гонила го, гонила го… докато не стигнали до една стърчаща тръба. Зайко се мушнал вътре като шампион, а лъвицата — без да мисли много — си заклещила главата в тръбата.
Зайко минал отзад, помъркал си доволно, опънал опашката и в един момент лъвицата изтръскала гордо “царската си” търпимост, откачила си главата след мъки и се върнала на полянката с проскубана козина.
Лъвът я погледнал и пита:

Лежат в леглото мъж и жена. Телефонът звъни. Вдига жената:

И затваря.
Мъжът, полугласно от леглото:

Жената се усмихва: