Леля казваше:

Лелята на Иванчо:

Ленчето помолила мъжа си да изхвърли боклука. Мъжът отишъл… и точно когато стигнал до кофите, спрял лъскав джип като от филм и от него слезнала страхотна мадама.

Отишли в най-луксозния ресторант, яли като хората, после — петзвезден хотел, и „празнуването“ минало наистина през цялата нощ.
На сутринта Ники го оставила до контейнерите и си тръгнала, като че ли нищо.
Пешо стои, гледа кофата и си вика:
„Ех, голяма работа… и аз изхвърлям — и пак ми остават само следите по дрехите.“
Влиза в блока, мъкне кофата… и насреща му комшията:

И Пешо му разправил всичко — джипът, Ники, ресторантът, хотелът, цялата нощ.
Комшията го пляснал по рамото:

Пешо се прибрал, качил се по стълбите… и жена му му се развикала още от входа:

Пешо започнал:

Жена му не издържала и го сръчкала с пръст по главата:

Лесно им е на днешните мъже: ако не успеят да впечатлят някоя жена за брак, поне да не си губят времето — да отидат при някоя друга… да се омъжат!

Лети самолет. Изведнъж в салона нахлува мъж с пистолет и казва:

Лети самолет. Изведнъж пилотът почва да се смее като луд.

Летят Бай Ганьо, германецът и французинът със самолет, обаче точно над морето единият двигател издава странен звук и започва да пуши. Пилотът се обръща към пътниците:

Германецът веднага започва да хвърля каси със салфетки и кухненски прибори.

Французинът се замисля, после хваща един чувал и започва да го киска надолу — бутилки, сирена, какво ли не.

Накрая Бай Ганьо се чуди какво да метне. Като не измислил нищо умно, сграбчва французина и го изплюсква през люка.
Всички скачат:

Бай Ганьо се засмива:

Летят в един самолет двама приятели. По пътеката минава една стюардеса — направо зашеметяваща.
Първият:

Става и тръгва. След половин час се връща, сяда и казва:

Вторият гледа малко, мълчи, става и тръгва след нея.
След половин час се връща, сяда и казва доволен:

Летят в самолет руснак, американец, българка и поручик Ржевски.
Самолетът започва да пада. Всички се паникьосват, а от пилотската кабина викат: „Спокойно — има само един парашут!“
Поручик Ржевски се отправя спокойно към изхода, почва да си сваля колана и да си навлича парашута.
Руснакът се сепва:

Ржевски замълчава, поглежда ги с разбиране и си проверява часовника:

Летят животните в самолета. Папагалът скръстил крила, изправил се и важно почнал да тропа по пода.
Минава заекът и го пита:

Заекът бил “отворен” и той веднага тропнал.
Минава лисицата:

Лисицата също “отворена” и тя почнала да тропа.
Минават вълкът, лъвът и жирафата — всички “отворени” и всички тропат.
Минал слонът и попитал:

Слонът и той “отворен” — и тропнал…
и подът на самолета не издържал и се пропукал. Самолетът тръгнал да пада, всички полудели, чули се крясъци:

Папагалът важно се обърнал:

Линда Елдер и Ричард Пол казват: „Не може да си добър в мисленето, ако не си добър в задаването на основни въпроси.“
И понеже аз го взех на сериозно, започнах да питам… и се оказа, че съм най-съвършеният философ на света.
Само дето всеки път като отворя уста, другите ми отговарят нещо като: „Добре де… ама това важно ли е?“

Линейка. В линейката — шофьор отпред, отзад в носилка лежи пациент, а до главата му седи медицинската сестра и го държи под око.
Пътуват така известно време и всичко е наред. Изведнъж шофьорът пребледнява, пуска волана, хваща се с две ръце за гърлото, опулва очи, запръхтява и започва да се дави сякаш.
Сестрата без много приказки вдига чантичката си и го удря по главата. Шофьорът се оправя веднага, отпуска ръцете и продължава да кара.
След пет минути пак същата работа — пак се гърчи, хрипти, пак се хваща за гърлото. Сестрата пак го удря по главата, той пак се оправя и продължава.
Трети път, пациентът вече се притеснява и звъни:

Липсва ми времето, когато единият на покрива въртеше антената, а другият отдолу му крещеше:

Лисицата върви из гората и вижда насреща си Червената шапчица. Придърпва я зад един храст и й шепне:

Събаря я на тревата, заглажда пелеринката й и се усмихва доволно. Червената шапчица се надига и казва:

Лисицата решила да си вдигне сватба. Първият ѝ мъж бил Вълкът. Живели си – любов, страст, приказки до сутринта.
Един ден тя разбрала, че е бременна. Вълкът се развълнувал:

Минало време… и Лиса родила… прасенце.
Вълкът се хванал за главата, разкрещял се, скандал до припадък и накрая се развел.
Минало време и лисицата се омъжила повторно — за Лъва. Пак същото: любов, силни обещания, гордост и „царска“ вяра, че всичко ще е номер едно.
Пак бременност. Пак радост.

Минало време… и Лиса родила… прасенце, пак!
Лъвът бесен, викове, драматургия и край — развод.
Трети път решила да пробва с Мечока. Този път — още по-романтично, още по-„голямо“, още по-„сериозно“.

Минало време… и Лиса пак родила… прасенце.
Мечокът почнал да философства, развалил настроението на целия лес и в крайна сметка — развод.
Един ден трите прасенца отишли при майка си и я попитали:

Майката ги погледнала с огромно търпение и казала:

Лисицата събрала всички животни и им казала:

И животните започнали да носят каквото намерят. Дошъл ред на заека — той донесъл салата от маруля.

Баам — лисицата му удряла една такса “с опашка”. Заекът реве, пък и се смее:

Ловджията се прибира без улов и пита жена си:

А тя:

Мъжът веднага разбрал, че този “лов” няма да донесе храна, и отсече:

На другата сутрин мъжът тръгнал на лов и казал на жена си:

Вечерта жената гледа мъжа си пак без улов и се заема с печката. Мъжът учудено:

А тя:

Ловец в пълна екипировка среща приятел:

Ловец на друг:

Другият се връща след малко и казва:

Ловци се хвалят за ловните си подвизи. Един от тях започнал да се хвали:

В този момент му звъннал телефонът. След разговора решил да продължи: