Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Семейни
Звъни телефонът. Радостен мъжки глас се обажда:
Скъпа, роди ни се син!
О, колко съм щастлива! Кой се обажда?
Семейни
Звъни телефонът:
Скъпи, роди ми се син!
О, колко съм щастлив! Кой се обажда?!…
Семейни
Звъня и ѝ викам:
Скъпа, ще фалираме, май!
Връщам се вкъщи — няма я. Всичко изнесено: парцалите, завесите, дори резервните кърпички!
Голяма работа! За какво ми е съпруга, без никакво чувство за спасяване на положението?
Семейни
Звъня на моя и го питам:
Скъпи, ти много ли ме обичаш?
А той ми казва:
Обичам те колкото можеш да обичаш… тоест — ходи да купуваш, скъпа!
Семейни
Звънях на жена си три пъти, ама не вдига. Пишa и SMS: „Скъпа, надраскали са ми колата…“
И опаа — след 5 минути: 12 пропуснати обаждания, две нови SMS-а и едно „Къде точно живее този, дето държи ключовете?!“
Семейни
Здравейте, моля за съвет! Правя кола маска на мъжа си за първи път. Чудя се: да му кажа ли, че ще му “припомня” къде му е чувството за хумор, или да го изненадам с горещ восък и вик “Би ли ми помогнал да махна това”?!
Семейни
Здраво, мъжо, упреква съпруга съпруга си:
Много безвкусни тия картофи ма!
Това е сапун, бе, краво!!!
Семейни
Зеленият телефон звъни.
Ало, вие сте набрали 070099999. Откровени разговори за най-съкровеното. Без срам, без задръжки. Всичко е позволено. Ще изпълним всички ваши желания!
Пешо, аз съм. На връщане да вземеш мляко!
Семейни
Зет завел болната си тъща на лекар. След като тъщата излязла от кабинета, зетят влязъл да се поинтересува как е положението.
Докторе, има ли надежда?
Няма, момчето… — въздъхнал лекарят. — Това, което е, не е болест… а навик. Едва ли ще го отучи!
Семейни
Зет и тъща копаят в градината. Тъщата е с ръкавици.
Учуден съсед пита:
А бе, Пешо, защо тъща ти е с ръкавици?
Ми като копае, да не си троши ноктите… а аз после да не я гледам как се кара с градината, че “не щяла да си държи на мястото”!
Семейни
Зет се връща от погребението на тъща си. Минава под една стряха и изведнъж върху му пада керемида. Вдига очи към небето и казва:
Ей, мамка му… кога ли успя да ме настигне и отгоре?
Семейни
Зетът отива на годишнина на тъща си. Спира колата пред двора, отваря багажника и вика няколко души да му помогнат да внесе подаръка. Тъщата стои и гледа величествено, докато развиват един огромен кашон и го носят като за строеж.
Тя си мисли:
Чудо! Сигурно е от новите уреди — пералня с Wi‑Fi или печка с режим „перфектна баница“…
Дърпa червената лента и какво да види — кашонът пълен с камъни.
Ама какво е това? — пита тя, ококорена.
Камъни, бабо. Да си ги наредиш в двора… да се понамесят в градината, да ти е “алпинеум” от мен — и като ги настъпиш нощем, да се будиш сама!
Семейни
Зетят е човек, който преди да се ожени още мисли, че “семейството” е просто обща дума — докато не разберe, че в него недостатъците се предават като наследство.
Семейни
Зетят си лежи по гръб на двора, в сянка и дреме. Идва тъщата:
Зетко, оградата се е разхлабила… ще се погрижиш ли?
Какво ми дреме?! Къщата е ваша — вие сте я замислили, вие си я оправяйте!
На другия ден:
Зетко, кранът капе… пак ли да го оставим така?
Какво ми дреме?! Къщата е ваша — аз съм зет, не съм водопроводчик!
Така се повтаряло, докато на тъщата не ѝ писнало. И тя решила: „Щом къщата е негова, нека си носи и отговорността.“
Отива един ден пак, с въздишка:
Зетко, плочките тука са за сменяне…
Зетят се изправя, удря си шапката и казва:
Е, най-после някой да го разбра… На мен какво ми дреме — къщата е ваша!
Семейни
Зима, студ. Хората си стоят у дома — идилия. Толкова е топло, че и крадците минават само да си пожелаят „лека нощ“… а не да вземат нещо.
Семейни
Зима. Студ. -25°C.
Мъжът ремонтира чисто нов 30-годишен Москвич.
На равни интервали през точно 35 минути той се качва до апартамента:
Жено, измръзнаха ми ръцете…!
Мие ги, подсушава ги и ги пъха под гащичките й да си ги топли.
На петия път жената въздъхва:
Е, понеже ти толкова обичаш да си ги топлиш… как пък само ушите ти не измръзнаха?!
Семейни
Златна сватба. Кореспондент от местния вестник взима интервю от юбиляра:
Как успяхте да преживеете толкова години със съпругата си и нито веднъж да не се карате?
Още на сватбата се разбрахме. Ако усетя, че назрява спор, казвам само: „Отивам…“.
И?
И така… „отивам“ в кухнята. Педесет години вече сменям темата с нещо вкусно.
Семейни
Златна сватба. Съпругът попитал жена си:
Скъпа, ти изневеряваше ли ми?
Три пъти.
А кога беше първият път?
Спомняш ли си, когато счетоводителката викаше, че касата не излиза? И после главният ни счетоводител лично оправи сметките.
Благодаря ти, скъпа. А кога беше вторият път?
Когато пък колата отказа на пътя и всички само казваха „няма да стане“. И тогава майсторът от сервиза лично бръкна под капака и я съживи.
Е, ти ми спаси нервите! А третият път?
Спомняш ли си, когато се кандидатира за кмет от нашата община и не ти стигнаха… точно седем гласа?
Е, видя ли? Пак ти ги „осигурихме“ — само че тогава беше с бюлетини, не с любов!
Семейни
Знаете ли за това приятно чувство, когато си си купил нещо, което не ти трябва, но го носиш вкъщи все едно си спасил света? Е така и аз — купих си „само за настроение“… и се оказа, че това „само за настроение“ е цяла жена.
Ама щом съм го взел… вече не ми се връща.
Семейни
Знаете ли защо на щъркела са му дълги краката?
Като кацне до реката, да не си стигне обувките до водата!