Защо първият въпрос на жените е „Колко струва?“ Започвам да се притеснявам — тия не търсят човек, тия търсят сделка!
Семейни
Защо романтичните жени никога не са с романтични мъже? Защото романтичната жена винаги иска нов начин да чуе „обичам те“, а романтичният мъж всеки път започва отначало със същото предложение… и после се чуди защо тя не реагира!
Семейни
Защо старите ергени си носят все тъмни очила? За да не “огреят” нещо наоколо… че после пак ще трябва да обясняват на кого е било.
Семейни
Защо умните мъже никога не спят с умни жени? …защото умните жени първо задават въпроси, а умните мъже после се чудят дали да не си вземат по-подготвен урок.
Семейни
Защо чуждата жена е по-сладка? В древни времена Господ поканил десетима млади Адамовци: единият орял, другият сеел, третият шиел… Накратко — всеки си имал работа и всички били доволни. Но един ден им омръзнало и решили да питат Господ:
Господи, скучно ни е. Дай ни нещо да правим!
Господ им дал едно тесто и рекъл:
Всеки ще си направи жена от това тесто. Каквато му харесва — висока или ниска, сериозна или смееща се. Аз ще вдъхна живот.
После донесъл една чиния със захарни кубчета и добавил:
Всяко жена ще си изяде по едно кубче, за да ви е животът с нея сладък!
Всички взели по едно… (както си му е редът). Само че Господ веднага усетил:
Хм… на чинията има 11 кубчета, а вие твърдите, че сте взели по едно. Някой е взел две!
Нито един не си признал. Нямало покаяние, няма „извинявай“. Тогава Господ ги разсипал като бъркал тесто: взел жените, разбъркал ги и ги дал на всекиго каквото му се паднало. Оттогава 9 от 10 мъже смятат, че чуждата жена е по-сладка — щото тя уж е получила „повече захар“ (едно кубче в плюс). А останалият един мъж от десет знае истината: жената до него е единствената и неповторимата… защото „излишното“ кубче той си го е изял сам.
Семейни
Звъни Баба Яга на Змей Горянин:
Идвай бързо, страхотна ракия сварих!
Бабо Яге, вчера с Кашчей пихме каквото беше… Едната ми глава е в безсъзнание, другата се дави, третата едва се надигна да ти каже: „няма да издържи!“
Звъни Баба Яга на Кашчей Безсмъртни:
Хайде, да пием! Тази ракия е уникат!
Бабо Яге… вчера пихме със Змей Горянин и аз, дето съм безсмъртен, почнах да се размислям. Да не би да има „райки“ и за мен…
Звъни Баба Яга на Леший:
Ела веднага, сварих ти нова ракия — ще ти хареса!
Идвам!
Баба Яга гледа през прозореца. Леший идва… първо тича 5 метра, после пада. Става, тича пак 5 метра, пак пада. И така… Излиза му на прага и го пита:
Леший, бе, какво става?
Ами, Бабо Яге… като си помислих за ракийката и хукнах като пиян герой. Но като се сетя, че после ще трябва да „викаме за още“ — и ще се правим на млади… губя съзнание.
Семейни
Звъни ми днес домашният телефон:
Мамо, у вас ли си?
Не бе, миличка… взех триста метра въже, сложих го на балкона и си го разпъвам—днеска „кабелна“ гледка на центъра правя…
Семейни
Звъни по вратата търговец на лотарийни билети. Отваря му момче — към 10-годишно, с домашно облекло, в едната ръка чипс, в другата — плик с касови бележки. Търговецът, малко смутен, пита:
Извинете… вашите… да не би да са вкъщи?
Момчето се оглежда и казва:
Ами щом питате мен… значи те ли са вкъщи?!
Семейни
Звъни се в 3 през нощта. Телефонът вдига майката на три сина и преди да успее да каже „Ало?“ отсреща се чува:
Мамо, миличка, как си?
Не е детето, а управителят на апартамента!
Семейни
Звъни се една вечер на вратата и съпругата отваря. След малко се връща и казва на мъжа си:
Мъжо, помниш ли преди време ходи до реката да ловиш каракуди? И какво улови?
Да, спомням си — хванах три.
Ами едната… е долу в коридора. Казва, че другите две са “на грижи” — имат си заплати за поддръжка на аквариума.
Семейни
Звъни се на вратата!
Бързо, бързо, скрий се! В банята влизай…
Любима, аз съм твоят мъж!
Към вратата:
Няма грижи, мъжът ми си е точно там, в банята си!
Семейни
Звъни се на вратата.
Кой е?
Крис от ключарите!
Скъпа, за теб е!
Семейни
Звъни се на вратата.
Кой е?
Нощният Сметоизхвъргач!
Скъпа, за теб е!
Семейни
Звъни се на вратата. Жената отваря и на прага стои мъжът й — пиян като легенда. Люлее се, едва държи равновесие, а на сакото му с тебешир пише с огромни букви: „ДА“. Жената му вика:
Донесе ли заплатата?
Мъжът се отпуска на пода, а като се преобръща надясно, тебеширът си сменя буквите и вече пише: „НЕ“.
Семейни
Звъни се… Отваря зетят. Тъщата се изсипва от кухнята:
Здрасти, “мъж на къщата” — идваш ли пак да ми се правиш на гост, или да идваш с каквото си взел?
А бе, тъщо… Няма да е дълго, само за час-два ще дойда, гледам да не те затруднявам!
Час-два?! Ти луд ли си бе, човек?! Аз даже въздух не ти дишам — вземи си “час-два” и се махай… и без да ми гледаш крушите — да са живи!
Тъщо, стига с тая война… Аман! Ето ти 20 лв. — сипи една ракия, направи салата и да живеем като хората…
Тъщата взе 20 лв., сипа ракия, наля и на зетя, направи салата… и се развесели. Ама не, че толкова му требеше на зетя — а на тъщата ѝ се залепи усмивката.
А бе, зетко, я да ти кажа — я направи после вечеря като хората… ето ти 40 лв. Ако има нещо в хладилника — добре… ако няма — вземи и от магазина. А, и ето ти още 50 лв., да не се моташ!
Оная вече тича: купува, омесва, бърка, подрежда… вечеря — както си му е редът. И докато се изчиства, му намига:
Сега вземи и тия 40 лв. — иди купи една студена биричка, сладоледче, че да има за мъжки работи… и ако може — нещо “за кеф”, знаеш…
Зетят тръгва… Точно в този момент звъни мобилният на нашия човек:
Алооо, милооо… даде ли се пенсията на мама?
Отсреща — спокойният глас:
Току-що преведох последните 40 лв., сърце… Идвам си към нас…
Недей да готвиш — вечерял съм…
Семейни
Звъни телефон на семейство Иванови. Мъжът вдига:
Ало?
Добър ден. От ветеринарния! Госпожата ви дойде с кучето и казахме, че трябва да уточним кой ще плаща сметката.
Разбира се — всичко за кучето го плащам аз.
Не, питаме кой ще плаща и ветеринарния… щом вече кучето е “на вашия ремонт” да не ви се разчуе!
Семейни
Звъни телефон. Мъжът вдига.
Ало?... Мамо ли? Да, бе… пак стана! Помня какво ми каза: „Не я взимай — тя ще те върти като юла!“ — Да, да… ти все си права, както винаги!
Съжалявам, че не те послушах… Опитах, мамо, ама… не става!
Искаш ли да поговориш с нея? Добре… момент, ще я доведа!
И се провиква към жена си:
Скъпа, ела на телефона! Майка ти те търси! И да знаеш — този път не аз, а тя ще ти е длъжна!
Семейни
Звъни телефон. Слушалката вдига бащата на три девойки.
Здрасти! Това моята принцеса ли е?
Не бе, това е собственичката на кукления магазин.
Семейни
Звъни телефонът на жената, която тайно се вижда с любовника си. Тя пребледняла и шепнешком му казала:
Бягай веднага! Мъжът ми идва!
Ама как? Ние сме на 10-ия етаж!
Няма време! Каза, че ме обичаш… и че си джентълмен…
Жената изпаднала в истерия и почти заплакала:
Разбирай ме правилно, бързо!
Любовникът въздъхнал, примигнал и казал:
Добре…
Скочил през прозореца и докато пада, се моли:
Господи, моля те, ако оцелея… няма повече да поглеждам чужда жена! Ще си живея честно! Кълна се!
И за късмет паднал право върху товарен камион с чували… на мека възглавница.
Е, добре — въздъхнала тя, като отворили вратата и мъжът влязъл тържествено.
Ама че малко време изпадна… и аз толкова глупости изприказвах!