Скъпи, хареса ли ти днешният обяд?

Ти какво, сериозно ли ще ми казваш „вкусно“, или пак тръгваш да ме питаш с прикрито „защо не си го изял“?

Вчера се върна днес. Днес се върна утре. Ако утре се върнеш в другиден, ще подам молба за развод… ама в понеделник!

Дай ми пари за фризьор!

Скъпи, аз ти мълча… не ме ли чуваш най-после?

Скъпи, изхвърли боклука, като излизаш!

Скъпи, имам едно предчувствие… Чувствам, че след малко нашият син ще обяви, че заминава на гурме курс.

Е, да видим… Отвори уста и кажи „а-а“.

Добре…

Хайде, покажи си зъбите—широко!

Мда… Значи все още не е.

Какво „не е“?!

Още не е започнал да ти се раздвоява графикът между „уроци“ и „вечери по ресторанти“!

Скъпи, нашият телевизор вече почти не показва — само бръмчи.

Скъпи, свалих два килограма.

Стига си гледал в тоя телевизор… Какво има там, което аз да нямам?

Ти си прекрасна… ама на телевизора има и “mute”.

Стига си седял пред телевизора! Какво има там толкова, което аз да не мога да ти дам?

Става ли… “Mute”…

Страхотно, бе! Съвсем не се интересуваш от семейството — дори не си спомняш, че последното ни дете е от вчера!

Коя е любимата ти река?

Тц… мръсник!

Скъпи, прошепни ми моите любими думи… „Ще ти купя!“

Казах го вече. Нали слушаш — просто не чуваш, когато е за „два“…

Ако аз съм крава, значи ти си магьосник!

Защото само ти успяваш да ме „доим“, без да мръднам от мястото си!

Вече не ме обичаш! Преди, като се прибираше от командировка, веднага търсеше любовница — сега направо търсиш кюфтета.

Глупак! Вече целият квартал клюкарят, че ми писна от теб!

Майка ми ни е на гости, заведи я някъде.

И?

Мъжо, искам да ми направиш един „удар“ в моята врата.

Спокойно… само ми дръж мярката — да не си помислиш, че е автогол!

На мен ми трябват толкова много пари! За фитнес, за масажи, за кремове, за грим, за дрехи, чанти и обувки…

А пък на мен ми провървя! Родих се направо с талон… за паркинг.

Не забелязваш ли, че от вчера не ти говоря?