Един човек, пиян-любител, допълзял до дома си като по конец. На вратата го посреща жена му с метла в ръка и го стрелва с поглед.
Мъжът се свлича на колене и започва да ридае:

Един човечец си точеше ракия в малката барачка зад къщата — да не го гризат акцизите. По едно време чува как някой бърка в двора, влиза в къщата… човечецът влиза да проверява и гледа: жена му с един мъж, ей така — “на свиждане”, ама без уговорка.
Погва той нахалника, изхвърля го навън и го “оправя” с бой. Същевременно в барачката се натикали двама полицаи. Мъжът, като приключил със скандала, тръгнал да види ракията.
Отваря вратата… и вътре — двама униформени. Седят си мирно, надраскали един тефтер и държат химикал, все едно водят отчет за виното и мезето.
Той онемял, ама се стегнал и съвсем хладнокръвно пита:

Полицаите:

Мъжът се прибира, сяда и започва да пише. Дава им тефтера… и двамата направо луднаха:

А той:

Полицаите:

Мъжът ги прекъснал:

Един чукча си купил „Нива“ и я показва на другите.

Минават останалите чукчи и почват да цъкат:

Идва шаманът, поглежда я, обикаля я веднъж, посочва ауспуха и отсича:

Един шеф се оплакал на заседание, че в офиса никой не му обръща нужното внимание. Веднага след това излязъл, спрял в печатница и поръчал табелка:

Като я взел, я закачил на вратата на кабинета си и се върнал след обяд доволен. Само че върху табелката му имало залепена друга бележка, написана с дебел маркер:

Един шеф си хванал фатална любовница.
Жена му разбрала и направила такъв скандал, че чак комшиите излязли да слушат:

Шефът отишъл при любовницата и казал:

Един ден звъни по телефона:

Един шофьор на камион се прибира цяла седмица по-рано от курса. Вечерта си взема стая в хотел, напива се като хората — жена му у тях много го държи късо. Рано сутринта тръгва към блока, дето живее.
И какво вижда на терасата на апартамента си? Някакъв тип с боксерки си пуши и гледа ей така, спокойно.

Един шофьор на камион “ЗИЛ” преди всяка командировка все се отбива в бакалията.

Първия път бакалинката само го погледнала и нищо не казала.
Втория път му се скара:

Третия път вече направо се развика и викна мъжа си:

Мъжът рекъл:

И ето една сутрин шофьорът пак влиза:

Шофьорът:

Един шофьор среща друг в пустинята и го пита:

Един шофьор тръгнал за поредната международна доставка, ама точно на излизане от депото камионът подпрял и се върнал за ремонт.
Шофьорът се прибрал вкъщи, хванал да си отвори вратата… откъм вътрешната страна има ключ.
Звъни му на съседския звънец. Отваря му някакъв як тип.

Един „много тих“ шофьор си кара Ферарито по магистралата. Спира го полицай за проверка на документите. Всичко му е изрядно и полицайят му казва:

Един, дето му беше разстроен нервакът, влезе изведнъж при психотерапевта и му вика:

Оня го погледнал и спокойно:

Звъни му след два дни пак:

Единият обувал другия и му рекъл:

Единственото силно чувство, което мъжете без никакво свян си признават, че изпитват, е чувството за изключително силен глад. Всичко друго — любов, вдъхновение, романтика — го проспиват до доставката.

Една баба гледа внучето и му крещи:

Една баба имала три внучета — момчета, и била много богата. Един ден решила да види кое колко я обича, и рекло — сторено!
Поканила най-голямото на гости. Разхождала се по двора край басейна и изведнъж се свлякла във водата, като почнала да вика за помощ. Най-големият — без много приказки — скочил, спасил баба си и я извадил на брега.
На другата сутрин, като станал, погледнал през прозореца и що да види: чисто нов Mercedes последен модел. Отгоре на стъклото имало картичка: „С благодарност — баба!“
Минали няколко седмици. Бабата решила да изпита и второто внуче. Пак покана, пак двора, пак басейна — и пак баба се хвърлила във водата и закрещяла „Помощ!“. Средното внуче скочило, спасило я, та чак му се подраскали гащите от басейна — ама тя била спасена.
На сутринта вторият погледнал навън и видял чисто ново BMW последен модел, а на стъклото — надпис: „С благодарност — баба!“
И най-накрая бабата решила да види най-малкото. Поканила го, разходили се край басейна, и бабата пак се пльоснала във водата. Само че най-малкото не знаело да плува и, като се давело, почнало да заеква:
„Ба… Ба… бабооо… по… помогнете…“
Бабата се дави, детето заеква, и накрая бабата — глътнала последната си дума — изчезнала под водата.
На другата сутрин най-малкият погледнал през прозореца и що да види: чисто ново спортно Ferrari последен модел. А на стъклото лист с надпис: „С горещи благодарности — ДЯДО!“

Една баба много обичала дядо си. После той починал, а тя — безутешна. Редовно ходела на гроба му, палела свещички и си говорела с него, все едно е жив.
Един ден решила да му носи любимото — палачинки. Сготвила, наредила ги в чиния и хоп — тръгнала към гробищата.
Почти стигнала… и аха да се окаже точно пред плочата, ама се спънала в една плочка. Чинията се обърнала, палачинките — по земята, целите в пръст.
Бабата се разплакала и едва-едва ридаейки, казала:

В този момент наблизо минавал поп, решил да я утеши:

Една баба отива на доктор и доктора я пита:

Една баба пита един войник:

Една баба плашела внучката си, че била много злояда.

Един ден внучката пораснала и тръгнала към баба си — тъжна, наведена.

Бабата се намръщи:

Една баба решила да си купи “усилващи” хапчета за дядото, че вече едва-едва мърдаше. Само че понеже много го е страх да не “се раздрънка”, решила да не е една, а направо цяла опаковка.
Отишла в аптеката и казала:

Аптекарката я погледнала:

Бабата се върнала вкъщи, дала му двете таблетки… и дядото изобщо не издържал — паднал, глътнал последно въздух и си заминал.
Бабата побързала обратно в аптеката, задъхана:

Аптекарката се смаяла:

Бабата смаяно: