Един коцкар отишъл на зъболекар. Зъболекарят бил млад и доста симпатичен. Но понеже имал настинка и едва смогвал да говори, му казал шепнешком:

Коцкарят се огледал, па замислено шепнал:

Един крадец си говори с дядо Господ.

Един кубинец, избягал от родината си, бил на смъртно легло и накрая казал на сина си:

Синът тръгнал да го търси, обиколил целия град — не намерил. По едно време се сетил: годеницата му имала знамето татуирано точно на място, където никой не се сеща, докато не стане късно.
Отишли при бащата. Годеницата се разголила, старецът я погледнал, въздъхнал и целунал знамето, след което промълвил:

Един ловец отива на лов и вижда отпред един огромен глиган. Стрелка — уцелва го, пада като заклан. Обаче около двадесет горски изведнъж се задават и почват да гледат.
Ловецът хваща глигана на гръб и тръгва да бяга.
Тича, тича… ама човекът се уморява, спира и си поема въздух. И единият горски го настигнал и му вика:

А ловецът:

Горският го гледа и казва:

Ловецът:

Един ловец разправя на компанията:

„Или ще те… освиркам, или ще те изям!“

Един ловец се похвали в кръчмата пред приятелите си:

Дръпвам пушката и виквам:

Приятелите му зяпнали:

Един ловец спипал жена си в крачка с неговия „комшия по дружинка“. Хванал ги „като по учебник“, а после й казал строго:

Като останал насаме с любовника, онзи само поклатил глава и го смазал с въздишка:

А другият мигом отвърнал:

Рогоносецът се замислил, почесал се зад ухото и рекъл:

Любовникът кимнал с широко гърло:

И тъй — и двамата грабнали оръжията, отворили прозореца и гръмнали във въздуха. След секунди се строполили на килима и се престорили, че ги няма.
Жената влетяла като буря, огледала сцената, направила си труда да прецени кой е кой, издишала драматично, вдигнала телефона и набрала номер:

Един лондонски таксиджия много си падаше по номерата — качваше се на тротоара и „поздравяваше“ всеки фен на „Арсенал“, като при удара се чуваше едно добро, ясно **„ТУП“**, и после си продължаваше по пътя все едно нищо не е станало.
Един ден обаче вижда свещеник да пътува на стоп, спира и казва:

Тръгват си двамата. По едно време шофьорът минава покрай един фен на „Арсенал“ — и пак му минава меракът. Взима, минава на тротоара, на косъм го разминава, а отзад се чува, че свещеникът все още е вътре… и така се връща на пътя, точно навреме.
И пак се чува едно **„ТУП“**.
Шофьорът се стреснал, обръща се към свещеника:

Един майстор прави баня на свой клиент — адвокат. Още докато я ремонтира, му прави впечатление колко изнервен и недоспал е човекът и го пита:

На другия ден майсторът пак идва да довърши нещо и адвокатът го посреща отпочинал.

Един мераклия казва на жена си в първата брачна нощ и възкликва:

Жената отговаря:

Жената го гледа:

Един мераклия си направил апарат, с който уж можел да познае дали една жена е „в онзи ден“. Един ден излязъл по улицата и като видял една двойка познати, апаратът му заблестял като дискотечна лампа. Той им се усмихнал и викнал на човека да го дръпне настрани:

Другият се стреснал, извадил кърпичка, натиснал нещо набързо, потри мустака и се изчервил:

Един месец след сватбата, Той вече не правеше никаква разлика между „Пепеляшка“ и „пепелянка“…
щото като го целунеше по бузата, той изведнъж си спомняше, че яде пепел само когато е ядосана.

Един ми разправя:

Един ми се оплаква:

Един милиционер спира шофьор и му иска документите. Поглежда ги, изважда шофьора и започва да го удря сериозно. Шофьорът успял да пропищи:
„Ама защо ме биеш?!“
Милиционерът отвърнал:
„В документите пише, че си българин… а българите открай време са ни подвеждали! Затова!“
Шофьорът:
„Да, ама това е било преди сто години!“
Милиционерът:
„Аааа, така ли? Е тогава нищо… вчера някой ми каза, че вече не е било.“

Един минава през гробището и вижда, че двама си правят „почивка“ на една пейка — единият чука, другият „помага“ да се изчаква редът.

Един митничар дълго проверявал влезли стоки с двойна употреба. Докато преглеждал внимателно, ръцете му—я да видиш—случайно минавали по най-елегантните извивки на проверяваната дама. Той дръпнал леко, размятал уверено и изведнъж дланта му застинала точно на едно от „копчетата“. Очите му се ококорили, гърлото му пресъхнало и по челото му рукнал пот на снопчета.
„Какво правиш бе, простак?! Веднага махай ръцете!“ — изстреляла жената.
А митничарят, треперещ, отвърнал: „Махам ги… ама не смея! Натиснах две копчета и сега се опасявам, че са от онези—дето не са за митница, а за безопасност… и ще гръмнат!“

Един митничар се прибира вкъщи и какво да види — масата сложена за двама: цветя, вино, вечеря… чак му се доплаква от радост!
Обръща се той към жена си и вдига вежди:

Жената се усмихва:

Тя:

Митничарят обаче не се връзва и започва да обикаля из къщата да търси „любовника“.
Поглежда под леглото:

Поглежда в кухнята:

Отива в банята:

Стига до спалнята, отваря гардероба — и оттам се подава една ръка, подава банкнота:

Митничарят взима парите, затваря вратата и доволно казва:

Един млад поп в далечно село си имал много хубава попадия. Владиката го чул и понеже бил мераклия, решил да си направи „смятка“:
„Попът и попъдията спят в една стая до църквата. Ако ми дойдат гости, от уважение попът ще спи навън, а аз ще спя при нея вътре.“
Та отишъл владиката на гости. Яли, пили, приказвали… и дошло време за лягане. Попът усетил мераците и рекъл на попадията:

Като легнали в тъмното — владиката си мислел, че всичко е по план. По едно време започнал да мери… и хванал не ризата, а „другото“. Само едно „Ох!“ и продължил, та чак до сутринта.
Като се разсъмнало, попът го изпратил и на излизане му казал:

Един младеж решил да запознае майка си и приятелката си. Поканил я в къщи и извикал и още две момичета „за по-неутрално“. Като влезла майка му, той застанал сериозно и попитал:

Майката ги огледала, задържала се малко, после спокойно посочила… третото.