Семейни
Един мъж и една жена много се обичали и решили да си направят дете. Започнали всеки ден да си „говорят любовно“, ама накрая — нищо. Само обяснения, чакания и „този път ще стане“… Наканили и приятели, правили цяла подготовка като за сватба, едни свещи, други амулети, трети „дайте стига да не сте стресирани“ — пак не става.
Накрая отиват при лекар. Срещу сериозни пари им казал: „Спокойно, ще го направим инвитро.“
След девет месеца дошъл моментът и… бебето излязло, ама ей така — крехко, едно такова „нещо“. Лекарят обаче не се тръгнал да го успокоява, а го хванал, дръпнал го едно през ръце и започнал да го хвърля наляво-надясно като играчка.
Майката пребледняла и извикала: