Ден 10-ти от новата година. Родителите решават, че е време да си “оправят бюджета” — и започват да искат пари назаем от децата си:
„Само до май… или докато ти дойде джобното!“

Ден 6 от карантината:

Десантчик пита командира:

Десетте закони на семейния живот:
Първи закон:
Няма мъж, който да уцели точно какво точно жена му иска.
Първо следствие: Ако жена му е доволна, значи случайно е познал.
Второ следствие: Ако не е доволен и той — значи бюджетът е изчерпан твърде рано.
Втори закон:
Всяка жена може да направи нещо по-добре — особено ако „просто гледа“.
Първо следствие: На мъжа му винаги му се пада задачата, която тя „би направила за минута“.
Второ следствие: Всичко, което стане, е заслуга на „идеята, която тя имаше“.
Трети закон:
Жената винаги е правила последната корекция.
Първо следствие: Мъжът се съгласява… чак докато не стане късно да възрази.
Второ следствие: Жената никога няма спор — има „логика“.
Четвърти закон:
Жената се подчинява безропотно само на модата.
Първо следствие: Ако има рокля, тя е „идеална за другия сезон“.
Второ следствие: Ако няма рокля — значи „този сезон нещо липсва“.
Пети закон:
С годините при жената всичко се променя — без навиците.
Първо следствие: Ако си купи ново палто, старото е „временно, докато падне истинският студ“.
Второ следствие: Ако нещо спре да се иска, това е защото вече е взето „между другото“.
Шести закон:
Колкото повече свобода получава една жена, толкова по-строго оценява мъжа си.
Първо следствие: Всяка нова придобивка идва с още една забележка.
Второ следствие: Той започва като „доста става“ и завършва като „само малко му е нужно“.
Седми закон:
Жената постъпва разумно единствено когато всички варианти са изчерпани.
Първо следствие: Ако новите обувки болят, те са „за опит“.
Второ следствие: Тя може да не купи нещо, само когато… няма как.
Осми закон:
Това, от което жената има нужда, почти никога не е това, което си мисли, че мъжът трябва да даде.
Първо следствие: Мъжът е средство — тя не е сигурна за какво точно, но е сигурна, че е за нея.
Второ следствие: Ако съпругът яде вкъщи, това не означава, че трябва — означава, че още „не е разбрано“.
Девети закон:
Жената е по-майка на мъжа си, отколкото той е съпруг на жена си.
Първо следствие: Той получава указания, без да е поискал инструкции.
Второ следствие: Колкото повече „пораства“, толкова повече „ще му се помогне“.
Десети закон:
Жената предпочита ужаса с мъжа си пред ужаса без мъжа си.
Единственото следствие: Освен мъжа си, в живота ѝ приятелите са само повод за „обсъждане“, не за свобода.

Дете досажда на майка си:

Майката му:

Но детето си знае неговото и става още по-настъпчиво:

Започва да реве, да се търкаля по земята и да рита като локомотив.
Майката в чудо, но за да го успокои, му обещава:

Детето мигом спира. Замисля се и след това:

Връщат се от пазара. Майката го прегръща и нетърпеливо пита:

Детето без грам мисъл:

Майката леко шашната, ама нали обещала, изпълнява всичко: слага каскета, нахлузва халата, излиза на терасата и започва да мята ръце като крила.
Детето вътре, облякло халата си, взело играчката на баща му и като я видяло, подвиква доволно:

Дете и баща гледат документален филм за животните. По едно време пускат участък с делфини и детето казва:

Бащата:

Детето:

Бащата:

Дете казва на майка си:

Майката веднага му удря един шамар зад врата.
Детето:

Тогава бащата плеснал на майката шамар зад врата:

Дете към баща си:

Дете на 5 години към майка си:

Дете пита баща си:

Бащата се усмихва ехидно, хвърля поглед към жена си и тъщата:

Дете пита баща си:

Бащата поглежда през кухненската врата:

Дете пита баща си:

Дете пита баща си:

На другия ден детето пак:

Дете пита баща си:

Бащата се замислил, па погледнал детето право в очите и казал:

Дете пита баща си:

Бащата:

Детето:

Бащата:

Дете пита родителите си:

Майката:

Детето:

Дете разглежда семейния албум:

Дете разглежда стара семейна снимка на баба си и дядо си и пита:

На следващия ден аз не можех да стоя на краката… а баба ти не можеше да седне.

Дете, на което баща му, докато е връзвал зимния шал, го е направил на възел като за „спасителен пояс“, може да задържи дъха си до 30 минути. Не от студ — от гордост, че още не е успял да му развърже възела.

Дете-близнак се прибира вкъщи и сестра му вика: