Две сини човечета излизат от летящата чиния и тръгват на първата си разходка по Земята. По среднощ спират при една бензиностанция, защото явно там е „местната световна артерия“. Единият разглежда колонката и казва:
Ама то и тук сме същите! Компютър на корема — проверено! Само че при тях половият им орган е с една идея по-дълъг от нашия.
Другият веднага отвръща:
Спокойно. Няма проблем — ние поне не го пъхаме вечер в касата…
Семейни
Две съседки си говорят:
Какво подари мъжът ти за 8 март?
Комплект бурканчета за консерви и една черпачка.
Късметлийка! А моят ми е подарил само… дипломатическа закуска — половината изядена, другата половина недостиг.
Семейни
Две съседки си говорят:
Моят мъж още е в гаража!
Срамота! Да взема пример от моя — още преди час го вкарах в мазето.
Семейни
Две французойки си говорят:
Къде ще посрещнеш Нова Година?
Ами както винаги — в леглото.
И много ли гости покани?
Само двама… Нали все пак е НОВА година, не е събор!
Семейни
Две хлапета си говорят:
Вие мoлите ли се, преди да седнете да ядете?
Не, майка ми казва „Добър апетит“ и започва веднага… явно това е молитвата.
Семейни
Две циганки записали заедно курс по немски. След време се срещат:
Хелео, како си, Мари? Дай мии питен: „Ви хойнд дю“?
Ох, радвам се! „Ду“ го знам, ама „хойнд“ го забравих — ама пак го казвам всеки ден, щот така ми пише в домашните!
Семейни
Две циганки си говорят:
За първи път кат’ го видяхте така отблизо, по любов ли беше или за пари?
А бе по любов… то за толкоз дребно какво да е — 50 стотинки пари ли са?
Семейни
Две циганки чистат автогарата във Варна… към ранна утрин, малко преди шест. Едната — дърта, другата — млада. Младата циганка започва да мрънка:
Оххх, сестро… к’во да ти разпраам… Прибрах се снощи. Бащата на Асен ме видя и вика:
„Хайде, Айше, сваляй гащите!“
И ти ко му викаш? — пита дъртата.
И аз… аз какво… и аз му викам: „Абе, как да сваля бе — това да не е баща ми?“
Ама той си вика: „Сваляй!“ — и после започна едно въртене… След бащата дойде по-големият брат на Асен — и той: „Айше, сваляй!“ После по-малките — един по един… всеки със същия призив… и тъй до довечера… чак като се прибра най-накрая самият Асен… И той вика: „Айше, най-малкото и то трябва да свалиш!“ Та… аз се влача по автогарата в 6 без малко, защото нали сутринта трябва да съм като човек.
Уууу… много ибани бе, сестричке! — казала дъртата с респект.
А… много ибани… — добавила младата, — ама сънят… не беше много!
Семейни
Двойка е в съда. Ще се развеждат. Жената говори първа:
Представете си, ваша чест, той взе всички тигани, изнесе ги, продаде ги за скрап и парите… изчезнаха!
Той:
А тя забеляза, че нямаме тигани… чак на шестата седмица, ваша чест. Понеже все още ми казваше: „Става ли за готвене?“
Семейни
Двойка е в съда. Ще се развеждат. Жената говори първа:
Представете си, ваша чест, той стигна до там, че изнесе всички мебели от къщи, продаде ги за скрап и след това… изпи парите.
Мъжът кимва и казва:
Да, но аз забелязах още на третата седмица, че нямат нищо… само той имаше мебели!
Семейни
Двойка на рецепцията в малък хотел. Администраторът ги пита:
Имате ли резервация?
Разбира се — казва дамата. Аз я направих още преди два месеца, а той… той я потвърди едва вчера.
Семейни
Двойка съпрузи се прибира от пазара.
Скъпи, нали добре постъпих, като помогнах на просяка?
Добре си постъпила — ама не с него, а с такъв, дето е сляп.
Ама той наистина ли беше сляп?
Разбира се! Нали го чух как ти отговори: „Благодаря, госпожице!“
Семейни
Дебел пиян човек отива на лекар, ама се лута и влиза в кабинет по психиатрия. Сяда и гледа странно. Докторът:
Ммм… чувате ли гласове, когато сте сам?
Ами… не знам… викам ли се… „аз отгоре, аз отгоре“… ама винаги като се обърна, виждам, че съм отдолу.
Прибира се вкъщи и казва на жена си:
Видя ли сега с твоето „аз отгоре“… докторът каза, че не е мания, просто съм си объркал посоките!
Семейни
Девет месеца нерви, 25 килца отгоре, три дни раждане, година и половина без сън — а те, моля ти се, вместо на майка ти да приличаш… на съседа!
Семейни
Девизът на ергена: „По-добре мляко в хладилника, отколкото жена в кухнята — поне млякото не ме пита къде е швабрaта!“
Семейни
Девствеността — женски проблем, който се решава с мъжко решение.
Семейни
Дело за делба на апартамент между бивши съпрузи. Мъжът става пред съда и започва да ръси обвинения към бившата си жена:
Вие знаете ли я тая каква е? Я я питайте след 25 години брак… имала ли е очите да ми изпере едно палто, да ми изглади една риза, да ми свари поне една лютеница!
Съдията се опитва да го спре, че разводът вече е приключил и в делбата не се гледа кой какво е правел по време на брака. Мъжът обаче не млъква:
А да ви питам аз вас, другарко съдия — с такава жена как се оцелява? Откъде се вземат пари? Как се събира за обзавеждане? Как се купува мебел, как се ремонтира кухня?
Съдът въздъхва, вика си “край” и обръща обратно удара:
А вие като се женихте, тогава мен питахте ли ме?
Мъжът веднага се успокоява, сваля тон и кротко признава:
Вярно… не съм те питал.
Семейни
Дело за развод. В молбата си ищецът пише: „Тя ми пречи да водя морален начин на живот — постоянно ми дърпа ушите за това кое е правилно!“
Семейни
Дело за развод. Съдията пита жената защо се е омъжила за този човек.
Защо се омъжих за него ли? Мислех, че щом всеки ден пие, значи поне всеки ден получава заплата.
Семейни
Дело. Гинеколог жестоко пребил циганка. След края на процеса съдията го пита:
През целия съдебен процес направихте впечатление на културен и начетен мъж. Приемахте присъдата и обезщетението без възражения… Е, тогава защо в крайна сметка пребихте жената?
Господин Съдия, знаете каква работа върша, нали?
Да.
Наясно сте, че по цял ден ми се случва да гледам… неща?
Да, да… няма нужда да пояснявате.
Ами прибирам се аз след тежък работен ден, сипвам си едно малко и сядам да гледам мача. Намирам канала…
И тогава идва малката дъщеря:
Тате, дай една такава… „микро-магия“, че ще ходя на лагер! Нали разбираш… Слагай!
Слагам, всичко наред, пак сядам. След малко идва голямата:
Тате, махни я! Решихме се с моя, че вече ни е време… Айде и на мен — излекувай ме от тая работа и пак мача!
Става късно, мачът върви, аз се напрягам, а най-накрая идва жена ми:
Скъпи, ти ли си… нещо ми е… нещо не ми е наред…
Гледам, тя такава притеснена… и докато се опитвам да я разпитам, мачът свършва. Излизам навън да си поема въздух. Точно тогава се появява онази работата — идва циганката, приближава се и ми вика:
Бате… дай пет лева… да ти покажа една работа… ама „гинекологична“! Само пет!
И аз — мигом — че си мисля: „Ей, при мен си няма такава тарифа!“
Така я пребих, господин Съдия… — завършва той. — Защото конкурентите не се търпят!