Вървят по „Витошка“ мъж и жена.

Вървят си Батиста и Джон Сина, минават покрай една манекенка и Батиста казва:

Продължават нататък и виждат един модел — направо като от корица. Батиста пак:

Минават още малко и виждат Анджи — жената на Батиста. Той се поусмихва и казва:

Вървят си Пиленцето и Вълчо Шулц из гората и замръкват. Решават да нощуват в близката барака. Лягат си и по някое време през нощта вълкът се събужда.

Вървят си двама пияни и минават покрай стадион, дето един спортист прави лицеви опори. Единият пиян го гледа и вика:

Върнал се един мъж от командировка… и жена му устроила сцена на вярност.
„Кажи ми истината!“ — „Истината е, че бях в командировка…“

Върнал се мъж от командировка. Жена му го гледа строго и казва:

Мъжът възмутено:

Върнала се от гости при мама и веднага се хванала за работа — не да брои колко пъти е ходил мъжът ѝ, а само по електромера пресметнала колко нощи „е спал“ у тях… Е, обувките пред вратата бяха изтъркани — ама тя си знае: щом токът е минал, значи пак е имало гости вечер…

Върнах се по спешност след 2 години работа по корабите, за да присъствам на раждането на дъщеря ми…
Още не бях прекрачил прага и жена ми ме пита: „Сигурен ли си, че няма да закъснееш?“
Аз: „Спокойно… в открито море винаги знам къде е фарът.“
Тя: „Чудесно! Тогава защо дойде като последния кораб—а аз вече родих?“

Върхът на ревността:

Вярната жена качва килограми, за да си спокоен — „няма къде да ходя“, само теб може да носи!

Габровец завел за първи път сина си на море. Детето се пуснало по пясъка да си играе, ама не минало и време — една вълна го вдигнала и го отнесла навътре. Бащата се разтреперил, запретнал ръкави и започнал да се моли на Бога:

Бог го чул и отгоре на всичко му го върнал — друга вълна изхвърлила детето право на брега, здраво и усмихнато.
Габровецът го прегърнал, огледал го цял, па се обърнал към небето и изкрещял:

Габровец иска 200 долара кредит от швейцарска банка.

След една година габровецът връща 212 долара и казва:

Габровец обещава на сина си:

Габровец сваля страшно хубаво момиче. За да я спечели, я кани на ресторант. Тя се усмихва и казва, че наблизо има един чудесен ресторант, където всичко било прясно и вкусно.
Габровецът още на вратата почва да си смята: „Прясно… значи скъпо!“
И познава. Влизат — и момичето почва да поръчва: една салата, още една салата, после супа, после десерт… все едно сваля цените от менюто с апетит.
Той обаче стиска зъби и търпи, гледа утешително към нея и си казва: „Щом е така… сигурно после ще има поне двойно повече любов!“
Минава време, чашите се сменят, чиниите се изпразват… и габровецът не издържа и пита:

Габровец се качил на такси в Стара планина. Пътят е толкова тясен, че огледалата едва се разминават с храстите. На един остър завой колата подхлъзнала и… направо се обърнала към пропастта.
Шофьорът пребледнял и извикал:

Габровецът го стреснал:

Габровец след като си е оправил леглото:

Габровец станал министър. Шефът на Общината вика:

Кметът въздъхнал:

Габровец тръгва с детето си на излет.
Жена му го съветва:

Габровец тръгнал на гости, но скоро се върнал.

Габровец, след като е измил чиниите, казва: