В продажба излезе нов модел тигани с антизапалително електронно покритие. Щом храната започне да загаря, тиганът автоматично пуска “режим самолет” — за да не стигнат до вас известията от притеснения комшия.
Професии
В прохладните августовски вечери графинята сядаше пред рояла, галеше с тънките си пръсти топлите клавиши и съвсем нежно, полуглас, псувaше акордьора… че пак е сложил педала така, все едно е считал, че музиката се прави с крак, а не с душа.
Професии
В психиатрията има понятие: „Автоматилионогиперинтетраморфонопараскевихондриофобия“. (на латински – „Autoteleonogiperintetramorfonnoparaskevihondriophobia“) Това не е нищо друго, освен страх, че ще ти поискат да произнесеш „само една“ дълга дума пред целия кабинет.
Професии
В психиатрията, който пръв облече бялата престилка, не е доктор — просто първи е хванал белите неща.
Професии
В публичния дом всички стаи са „изцяло за пушачи“… само че никой не пуши—всеки е тук да си прави свирка.
Професии
В пушалнята на офиса:
Странна работа… Вчера в кабинета на шефа от бюрото му падна една вазичка — и се разбира на пода. Нали всички знаем, че е корав човек и не се паникьосва… Ама този път направо му стана лошо — щеше да му прилошее като за инфаркт.
Ха-ха… Не било от самата ваза, бе. Пада си вазата, а той гледа — онази глуха асистентка, дето все тя му носи кафето при секретните преговори, се обърнала стреснато…
Професии
В пътнически самолет някъде по средата на полета стюардесата съобщава бодро:
Уважаеми пътници, моля седнете на местата си и закопчайте коланите! Поради извънредна проверка ще останете неподвижни няколко минути.
Всички веднага се притискат в седалките, пребледнели, но послушни. Командирът на свой ред става, мърмори недоволно и гледа към кабинката:
Уф… Най-сетне! Вече две години „само за малко“ ми казват на инспекторите…
Професии
В пътнически самолет някъде по средата на полета стюардесата съобщава:
Уважаеми пътници, моля седнете по местата и закопчайте коланите!
Всички веднага потръпват и се подчиняват, притеснени. Само че командирът става от мястото си и мърмори недоволно:
Ех… пак ли аларма? Добре, че поне тоалетната най-после е свободна!
Професии
В работа се чувствам като сексуално малцинство… навсякъде само такива п***раси…
Професии
В работен ден, в офиса — позвъняване при секретарката.
Таня, донеси ми хартия.
А4 ли да е, или А3?
Само по-бързо! Аз съм в тоалетната!
Професии
В редакцията на вестник обсъждат за какво да пишат:
Хайде, писахме за пожарите, това стига ли?
Да, ама да не останем без теми… Започваме да пишем за „лондонския дъжд“…
Професии
В резултата на „приватизацията“ на руската отбранителна индустрия в продажба вместо броня са пуснали паста — макарони с калибър 5,45 мм, които „никога не изстиват“, и 7,62 мм, които се „сваряват само с намерение“.
Професии
В рейса:
Моля, прегледайте ми багажа!
Разбира се…
И не го изпускайте — защото ми е за първи път!
Професии
В ресторант клиент пита келнера:
Имам 10 лева… Какво ще ми предложите?
Келнера:
Само едно: да отидете в друг ресторант.
Професии
В ресторант на масата влизa сервитьор и му подават двайсет лева с думите:
Посъветвайте ни, вижте менюто!
Сервитьорът прибира парите в джоба и шепне:
Бягайте!
Професии
В ресторант сервитьорката пита клиент:
Коя маса ще желаете — тая до прозореца или тая в дъното?
Се тая!
Професии
В ресторант „Златното пиле“ клиентът викнал сервитьора:
Искам едно пиле по дижонски! Но да е от Дижон! Можете ли?
Разбира се — отвърнал сервитьорът и прошепнал на готвача:
Шефе, донеси едно печено пиле!
След малко сервитьорът го занесъл. Клиентът запретнал ръкави, бръкнал в трътката с пръст, облизал го и избухнал:
Аз поисках пиле по дижонски от Дижон, а вие ми носите пиле от Костброд!
Един момент, явно е станала грешка! — казал сервитьорът и го върнал.
Шефе, тоя усети, че не е Дижон. Какво правим?
Я му занеси това! Няма да познае!
Клиентът пак повторил ритуала: запретва ръкави, бръква с пръст отзад, облизва и се тръшва:
Какво толкова… аз исках пиле по дижонски, а вие ми продавате пиле от кокошарника на баба Пена от Кумарица!
Нямало как — звъннали във френското посолство. С куриер докарали пиле „от техните резерви“, приготвили го и сервитьорът го занесъл. Целият персонал се подредил да гледа резултата. Клиентът отново бръкнал, облизал и най-накрая въздъхнал:
Е, по перифериите на Дижон е… ама приемам, че е дижонско.
Персоналът си отдъхнал. От съседната маса се доближил един мъж и попитал:
Господине, цяла седмица се ровя… и вече не знам от къде съм и къде живея. Ама моля ви — да сваля гащите, пък да бръкнете и да познаете и за мен… и да ме упътите как да се прибера, че?
Професии
В ресторант, клиент чете сметката си:
Салата: 6.00
Пържоли: 12.00
Гарнитура: 3.00
Кафе: 2.00
Честване на смелостта: 5.00
Клиентът вика келнера:
Извинете, какво значи „Честване на смелостта“?
Келнерът:
Ами… не чествате ли, като ви накараха да кажете „Още едно“?
Професии
В ресторанта влязъл мъж и казал на сервитьора:
Искам 250 грама ракия в 180-грамова чашка.
Сервитьорът, без да мигне:
Няма как, господине.
Мъжът:
Добре де, тогава на две порции — по 125 грама във всяка.
Сервитьорът налял в две чаши по 125 грама. Мъжът взел двете чаши, изсипал всичко в една 180-грамова, и ракията си дошла до горе. Сервитьорът:
О, вие сте магьосник!
Мъжът се усмихнал:
Не, приятелю — магьосникът си ти! А аз съм контролен орган… и този път мериш не как трябва.
Професии
В ресторанта клиентът към келнера:
Искам да си поръчам яденето, което току-що си довърши господинът от съседната маса!
Разбира се — усмихва се келнерът. — Само че няма да има време да му го взема от чинията…
Как така?
Обаждам се на него по телефона, а вие през това време ще ми махнете само… докато свърши да се обажда.