Професии
В началото на социализма в едно ТКЗС пристигнала директива от Партията: да се измислят „рационализации“ за по-ефективен труд и да се преизпълнява Петилетката.
Събират се председателят и бригадирът, чудят се каква идея да подхвърлят. Тъкмо гледат през двора и виждат бай Иван да коси с полска коса.
Ей, рече председателят, виж как замахва наляво — коси, ама когато замахне обратно, пак не коси. Да му вържем още една коса — да видим как ще е: като я върне надясно, да коси и оттам!
Речено — сторено. След месец изпращат нова „рационализация“ и ги хвалят.
Скоро идва пак писмо: „Другари, чудесно сте се справили! Дайте още идеи в същия дух!“
Двамата пак се чудят. Бригадирът погледнал пак бай Иван:
Абе, виж го — коси с две, ама сеното остава. Да му връзваме едно гребло-търмък отзад, че като окоси, да си го събира сам след себе си!
И така. Поредната „идея“ — изпълнена.
След още месец писмото било най-страшното:
„Другари, страхотна работа! Дайте последната идея и ще преизпълним плана за Петилетката!“
Бай Иван си събира сеното, ама само натам. Да му вържем още един търмък отзад, та да събира и в двете посоки!
Отново — поръчката е изпълнена.
Накрая дошъл денят за наградите. На председателя и бригадира — по 100 лева, а на бай Иван — предметна награда: ветроопорен фенер, който да му връчат тържествено пред целия колектив.
На другия ден целият двор се събрал. Председателят и бригадирът вървят и носят фенера, а бай Иван — с каскет, потен, две коси отпред и два търмъка отзад. Още щом го зърнал, бай Иван подскачал, хукнал през глава да бяга — и то докато го настигнат.
Уст’й са ва… аз кат видяу отдалек с тоя финер, помислиу, че ше ми го закачите на дeдовия — да ви рабтя и нощно време.