Бай Ганьо, американецът и французинът решили да се състезават кой ще издържи най-дълго заключен в стая с пор.
Влезнал първо французинът — стоял, вдигнал вежди, усмихнал се на неприятната миризма и след няколко секунди избягал навън.
Влиза после американецът — мръщил се, броил до десет, после до сто… и накрая, като му свършили нервите, също драснал навън.
Влиза накрая Бай Ганьо. Минали часове… два… и другите се притеснили: „Дано не се е задушил!“
Отворили вратата — порът изхвърчал като свален от мотор.
Влизат вътре и гледат Бай Ганьо спокоен, седнал на стол, свалил си чорапите…
и казал: „Ей, тия тука са смятали, че проблемът е в въздуха… а то било в обувките!“

Бай Ганьо, германецът и французинът трябвало да скачат от Айфеловата кула.
Германецът скочил и приземил като по учебник.
Французинът скочил и направил елегантна гримаса.
Бай Ганьо скочил надолу с главата и се приземил на… носа си.
Изправил се и възкликнал:

Бай Ганьо, един американец и един турчин ги хванали едни канибали на един остров и ги завели при вожда си. Вожда заповядал: „Изяжте ги!“
И тогава нашите хора почнали да се молят: „Моля ви, вожде, не ни яжте!“
Вожда им казал: „Няма да ви изям при едно условие — да ми донесете по едно оръжие от най-силните си. Който донесе — живее.“
След няколко седмици тримата се връщат. Турчинът носи пищов. Вожда му казва: „Наври го отзад!“ Турчинът няма как — прави го и вожда го пуска.
После идва ред на американеца. Той идва с пушка. „Отзад!“ — казва вождът. И пак — процедурата.
Накрая Бай Ганьо. Той влиза с… една огромна прашка. Вожда му нарежда: „Същото — наври я!“
Бай Ганьо се мъчи, мрънка, опитва, накрая започва едновременно да се тресе и да реве. Вожда го поглежда учудено и пита:
„Какво става бе, Бай Ганьо? Защо ревеш и се смееш?“
А Бай Ганьо отговаря:
„Рева, защото не влиза! Смея се, защото американеца идва с танк, а аз — само с прашка!“

Бай Ганьо, един германец и един французин се качват на самолет, ама самолетът затънал и пътят към земята станал близък. Пилотът викал:

Германецът се огледал и изхвърлил куфара си. Питат го:

Пилотът пак:

Французинът се поизпънал и изхвърлил… всичките си сирена.

Пак се чува:

Бай Ганьо пък хванал съседа си и го изхвърлил през аварийния люк. Всички онемели:

Бай Ганьо се усмихнал:

Бай Ганьо, турчин и африканец се возили в един самолет и си играели на игра: всеки трябва да изхвърли по нещо, да видят кой ще е по-„важен“. Турчинът хвърлил торба златни монети. Африканецът хвърлил торба сребърни. Бай Ганьо — една малка бомбичка.
Слезли да видят какво е станало. Виждат дете, което плаче и вика:

Виждат друго дете, пак плаче:

А третото се смее. Питат го:

То вика:

Бай Ганьо, турчина и американеца отишли на разходка в планината. Обаче се стъмнило и нямали накъде. Видели една къщичка с малък прозорец, светел отвътре, и се доближили.
Почукали, отворил им човек и казали:

Той им отвърнал:

Настанили Бай Ганьо в стая с прах, турчина — в стая с комари, а американеца — в стая със свещи.
На сутринта всички излезли и всеки казал:

Но Бай Ганьо се усмихнал и рекъл:

Турчина го гледа учудено и пита:

Бай Ганьо:

Бай Ганьо, французин и американец корабокрушират по време на околосветско пътешествие с яхта. Оцелели са само те тримата… ама попадат на самотен остров, дето канибали ги варят още с поглед.
Хванат ги и вожда казал:

Първи се престрашил американецът:

Вожда се замислил, почесал се, не му мязало да е чувал, и го изял.
После французинът, все уверен, че в Европа всичко е добре познато:

Вожда гледал строго, помислил си „кви улици, кви кули…“, и пак — в казана.
Дошъл ред на Бай Ганьо. Той се намръщил, пооткашлял се и рекъл:

Вожда се хванал за брадата, почнал да се оглежда като човек, който току-що си е спомнил нещо ужасно важно:

И понеже това било „позната територия“, вожда вдигнал пръст:

И го пуснал.

Бай Ганьо, французин и африканец си говорели. Африканецът вика:

Французинът казва:

Бай Ганьо вика:

Бай Ганьо, французинът и африканецът си приказвали. Африканецът вика:

Французинът казва:

Бай Ганьо вика:

Бай Генко беше нощен пазач и всяка вечер жена му го изпращаше с голямо чудене: дали да каже „лека работа“ или „лека нощ“. Накрая въздъхна и му шепна:

Бай Гошо, стоманолеяр от Кремиковци с 30 години стаж, така и не успя да разбере какво му е „баровското“ — да си седиш срещу запалена камина.

Бай Иван си беше обикновен работник в една голяма българска фирма. Един ден разбраха, че при тях ще идва премиерът, за да види как върви работата. Шефът им нареди всички да си работят все едно нищо няма да се случва.
И ето — в деня на проверката колата на премиера спира, той слиза и щом вижда бай Иван да разтоварва кашони, започва да вика:

И направо го прегръща. Шефът се вцепенява, но мълчи.
Минава премиерът. След време САЩ сключват договор с фирмата, и президентът на САЩ щял да дойде на визита. Шефът пак разпорежда: работи се както винаги, без да се вдига врява. Само че над фирмата започват да кръжат хеликоптери, по покрива падат снайперисти, пристигат десетки коли и охраната е като за световно — накрая пред входа спира брониран джип. Президентът изскача, разминава охраната и се развиква:

И пак — прегръдки, целувки, а бай Иван този път вече целият се е превил в пот и паяжини.
Шефът само:

И толкова.
След време идва срещата с президента, а после минават две години. На Великден шефът решава да отиде в Рим за проповедта на папата и решава да вземе и бай Иван — вече 26 години неуморно си пренася кашоните, та да му направи малко „подарък“.
В Рим папата започва проповедта и по едно време:

Бай Иван се обръща към шефа си. Шефът с широко отворени очи само му прави жест: „Ходи!“
Проповедта свършва, бай Иван си поговорва с папата и тръгва да търси шефа си. Около началника му се събира тълпа — той е припаднал. Бай Иван го намира и пита какво е станало.
А шефът, като се свести, казва:

Ама когато отиде при папата… и един китайски турист ме пита: „Кой е онзи човек до бай Иван?“ — тогава просто не издържах.

Бай Иван — електротехник с 30-годишен стаж: жена му дори не успява да му върне и двете „гърди“ наведнъж.

Бай Пешо аптекаря отишъл на екскурзия в Египет и с лекота превел надписите по пирамидата на Аменхотеп Трети…
Накрая рекъл: “Ей, египтяните са били големи търговци — всичко е било за прах за зъби: „слагай щипка, кисни, изплакни…“ и отгоре — „да не се бърка с нещо друго!“”

Бай Пешо бил един от най-известните циркови артисти у нас и решил най-сетне да направи бенефиса си — на 75 години, ама номерът, с който се прочул, още му бил проблем. Събрал цялата „Хайлайф“ на София и решил да го изиграе за последно… и то със затворени очи.
Публиката притихва, Бай Пешо си превързва очите зад кулисите, излиза, тръгва към стълбата, покатерва се — двадесет метра нагоре — и скача, правейки тройно салто, докато лети. Кацва на земята, трамплинът го отскача наново, той прави още пет салта, удря се в тавана на залата и се стоварва размазан на сцената.
Става, поклаща се, изправя се и се надява на аплодисменти… ама публиката — абсолютно тишина.
Бай Пешо се усъмнил, че явно бърка нещо, и рекъл: „Ей сега пак!“, за да си го докаже. Повтаря същото: стълба 20 метра, 3 салта, трамплин — 5 салта… и после — пак „шът“ горе в тавана и пак размазване на земята. Става, оправя се, и пак — тишина.
Вече едвам се влачи, пак тръгва за трети опит… и точно тогава един служител в цирка го пита:

Бай Пешо бил личният чистач на директора на един завод в провинцията. Понеже били стари познайници, работата не я взимал много на сериозно.
Един ден директорът тичешком го вика, видимо притеснен:

На другия ден делегацията обиколила всичко, после влязла в офиса на директора да обсъдят. А там — пълен безпорядък, нищо не било пипано отдавна.

Бай Пешо влязъл — председателят направо се развълнувал: прегръдки, целувки, по една ракия, приказка до край, после всички доволни си тръгнали. Директорът се успокоил и същия ден попитал:

И оттогава директорът станал най-големият връзкар в целия консорциум.
После пак му се наложило да го гони: пак дошла проверка, “още по-голяма”, и този път даже председателят на борда нямало да може да му помогне, ако не изчисти.

На другия ден Бойко Борисов обиколил завода, влязъл при директора — същият безпорядък, същата мизерия. Директорът пребледнял, а Бойко съвсем спокойно:

Бай Пешо дошъл. Бойко се разчувствал, прегръдки, целувки, уиски, приказка — и си тръгнал. Директорът още недоверяващо:

И директорът — връзкар номер едно.
Не минало много и пак “спешно, чистене!”: идвала делегация от Русия начело с Владимир Путин. Директорът искал всичко перфектно.

Путин пристигнал, обиколил, огледал, после нищо чудно — нито диря, нито ред, и попитал директора:

Извикали Бай Пешо. Путин щом го видял — подскокнал:

Прегръдки, целувки, водка — и край. Директорът онемял. После едва събрал смелост:

И директорът станал връзкар и за Европа.
А после дошло писмо: директорът и още един млад инженер да ходят на обмен в Италия. Директорът си казал: “Кой да взема? Бай Пешо. Щом толкова народ го познава — в Италия няма как да не познае и някой.”
Заминаха. В Рим останал свободен ден, тръгнали по булевард — и изведнъж се появила огромна тълпа. Повлекла ги. Директорът се огледал — Бай Пешо го няма. Тук Бай Пешо, там Бай Пешо… докато най-сетне излезли на голям площад.
На сцената — Бай Пешо и папата, прегърнати, говорят нещо на хората. А от сцената Бай Пешо постоянно се върти да търси директора. Точно когато го видял, директорът припаднал. Бай Пешо се втурнал до него, почнал да му бие шамари и да го полива с вода, докато се свести.

Бай Спиридон, часовникар от Тутракан, успя да „навие“ съседката си точно за две минути…

Бай Ставри, защо си кръстил бръснарницата „Ван Гог“?

Бай Стамат и колегата му Ламби човъркат нещо в шахта до улицата.

Бай Стамат, ел. техник с 30 години стаж, вика: “И да ми включат ток и в душа, и в мазето — пак ще ги държа отделно.” Жена му се чуди как успява: не хваща едновременно нито контактите, нито нещата, дето “пак ще се оправят”.