Баба Яга решила да кандидатства за стюардеса. На интервюто я попитали:

Тя се усмихнала:

Интервюиращият се замислил:

Баба Яга веднага отсекла:

Баба казва на внучката си:

Бавнопишеща машинописка търси заекващ директор.

Бай Ганьо Българина, арменец, и един американец се возили в един самолет и си играли на „кой какво ще хвърли“. Всеки трябвало да изхвърли по нещо.
Американецът хвърлил торба с банкноти.
Арменецът хвърлил торба със скъпоценни камъни.
Българинът хвърлил една бомбичка.
Слезли да видят какво е станало.
Виждат едно дете, което плаче:

Виждат друго дете, пак плаче:

И накрая виждат едно дете, което се смее. Питат го:

То казва:

Бай Ганьо българина, американеца и румънеца си вървели по пътя, а насреща им Дявола. Дявола им казал:

Съгласили се и тримата, Дявола им дал по една кутия и ги пратил да ходят да “изкарат”. След малко почнали да се връщат. Американецът се върнал с една торба, румънецът — с една ракла, а Бай Ганьо идва… без нищо.
Дяволът се втрещил:

Бай Ганьо се усмихнал:

Бай Ганьо закъснял за работа и шефът му му викнал:

Бай Ганьо се заоправдал:

Бай Ганьо и германец се състезавали кой ще направи по-хубав кенеф. Германецът вдигнал стегнато, чисто, с плочки и тоалетна хартия, а Бай Ганьо — схлупена барака, дето влизаш и като че ли ти викат „Чакай малко“ на всеки две минути.
Решили да пробват един другия: Бай Ганьо влязъл в кенефа на германеца, а германецът — в кенефа на Бай Ганьо.
В кенефа на германеца всичко минавало гладко — без проблеми, без изненади, само работа и изход.
А в кенефа на Бай Ганьо станало чудо. Германецът се раздвижил, духнал лек ветрец и… хартийката изхвръкнала, капакът подскочил, вратата се хлопнала — и цялата барака почнала да „се настройва“, все едно има собствена програма.
Германецът се изпонаблюдавал и казал:

Повървял още малко, духнал по-силен вятър, бараката се преместила с един замах и паднала направо като сгъната вещ — само че в момента, когато не е трябвало.
Германецът се ококорил:

Бай Ганьо отвори снек-бар насред пустинята Атакама. Седи си той и вика:

Минава един французин, погледнал го и рекъл:

След малко минал един японец, погледнал го и казал:

По едно време се задава един шведин, цял изгаря за ледена кола. Застанал пред бай Ганьо и вика:

Нашенецът го погледнал и му вика:

Бай Ганьо отива на запад. Влиза в едно заведение и си поръчва рагу с боб. По едно време чува нечий телефон да звъни. Поглежда натам—един французин се хилел и говорел в… нищо, все едно телефонът е призрак.
Полюбопитствал и отива при него:

Французинът се изправя гордо:

Бай Ганьо почва да се чеше по тила:

Връща се на масата си, тъкмо довършва лъжицата, и пак звън—от другата страна едно момче, нещо като робот, си говори спокойно на себе си.
Бай Ганьо:

Момчето присвива очи:

Бай Ганьо преглъща, гледа го с широко отворена уста, вдига дисагите и си тръгва. Върви, но така се изпърдил от смях, че чак го чули в кухнята.
Главният готвач:

Японецът до него, който уж нищо не бил разбрал, извръща се:

Бай Ганьо отишъл в Германия. Ходил, разглеждал, купил си разни сувенири и, не щеш ли — сетил се, че му се ходи по голяма нужда.
Тича той към тоалетната, заключена — всичко заето!
Чудил се какво да прави, огледал се наоколо, свалил си чорапа и там си свършил работата.
Ама къде сега да го дене? Гледа — кофата до входа, обаче с капак. Размърдал капака, метнал чорапа вътре и — готово.
Само че чорапът оплескал отвътре. Бай Ганьо извадил една банкнота и викнал чистача:

Чистачът се усмихнал и му казал:

Бай Ганьо претърпява корабокрушение и попада на пустинен остров. Намира очарователна млада французойка и я пита:

Тя усмихнато:

Бай Ганьо свети:

Бай Ганьо разправя спомени от едно свое пътуване пред приятели:

Печеля първото раздаване с една тройка.
Аз си вдигам картите да ги покажа, па англичанинът:

Американецът веднага:

И тогава ми спретнаха такъв “джентълменски” чек, че ми остана вярва само в хазартния късмет…

Бай Ганьо разправя спомени от едно свое пътуване пред приятели:

Още в началото ми излезе късметът — имам каре, ама само на три карти.
Обръщам си ги, за да се похваля, и гледам англичанина:

И тогава… на масата останаха само три мои карти — останалите „вяра“ ги изядоха американецът и французинът.

Бай Ганьо се вози в купето на един влак и по едно време почва да се оглежда по пода и да търси нещо. След малко всички почват да се чудят какво му е на Бай Ганьо и също се навеждат да гледат къде е „изгубеното“. По едно време една госпожа го пита:

Бай Ганьо замълча, после отчаяно си бръкна в носа и казва:

Бай Ганьо се събужда през нощта в хотел и решава, че има спешна работа. Слиза долу на пръсти, прави си нуждата набързо, после за да не го засекат, си я оправя както може — ама вместо да си остави следите чисти, ги „скрива“ дискретно… в една торбичка, която държи в ръка и си я прехвърля, все едно нищо не е.
Като се връща към стаята, чистачката го среща на стълбите. Бай Ганьо пребледнява и шепне:

Чистачката се усмихва:

Бай Ганьо тръгнал на гурбет и стигнал чак до Германия. Поработил там известно време и като си заминал, германците му подарили най-новия им робот-градинар. Обяснили му, че с него може да окоси тревата като по часовник — “без усилие”, и че за един ден ще свърши точно 10 000 квадратни метра.
Върнал се бай Ганьо в България и след време отишъл на двора да коси. Хванал робота, пуснал го и цял ден се поуспокоил: какво толкова — работата си е работа. Към вечерта обаче роботът спрял. Бай Ганьо измерил — наредени били едва 8 000 квадратни метра.
На другия ден станал по-рано, взел робота, сложил му парче “по-яко” храна и му вдигнал настройките — без почивка, право напред. До вечерта пак спрял. Бай Ганьо измерил — 9 000 квадратни метра.
Ядосан, обадил се той на германците:

Германците се разтревожили и пратили комисия да видят на място какво става. Влезли в двора, застанали край бай Ганьо и гледали как работи.
Роботът поработил малко, избръмчал, изкърцал… и след още минутка тревата била “капут” до последната стръкчица. Германците се спогледали и започнали да шушукат помежду си:

Бай Ганьо, американецът и турчинът решили да стават тайни агенти. Ида им последният тест.
Вкарват ги един по един и им викат:

Първи влиза американецът. Вътре стоял петнайсет минути, после излязъл:

Влиза турчинът. Минават десет, минават петнайсет… на трийсетата минута излиза:

Влиза бай Ганьо. Още не е затворил вратата и се чува: „БУМ-БУМ-БУМ“ от пистолета.
После: „Търкулна се, тряс-трас… чат-пат… кютър- кютър…“ и накрая тежко тръшване.
Излиза бай Ганьо целият зачервен:

Бай Ганьо, американецът и турчинът седели на една пейка. По едно време на турчина му трябвало да излезе нещо — направил се, че му е работа, и казал силно: „Ала-а-а!“
Американецът, без да се усети, също се притеснил и за да заглуши звука рекъл: „ОКЕЕЕЙ!“
И бай Ганьо като нищо не му трябвало, ами извадил целия репертоар:
„Йорд-а-а-а! Нещо си пада… мотор-р-р… куфар-р-р… чадър-р-р… айде бегай, че идва инспектор-р-р!“

Бай Ганьо, американецът и турчинът умрели и отишли в рая. Там Св. Георги ги предупредил:

На първия ден американецът се връща с жена, която направо плаши огледалата. Другите го гледат:

На втория ден турчинът се появява с още по-ужасна — направо направо „двойна доживотна гаранция“. Всички:

На третия ден Бай Ганьо се връща — от него направо светят лампи. Уникална красавица, топ модел, все едно е излязла от корица.

Той се подсмихна и замълча…
А жената сама каза:

Бай Ганьо, американецът и французинът били в един хеликоптер. Французинът паднал в склад за парфюми. Американецът паднал в склад за уиски. Бай Ганьо паднал в склад за… метли.
Жените им си приказвали после:

Бай Ганьовата жена се усмихнала: