Обърна се и си тръгна, щом разбра, че съм невинен за големия обир!
Подсъдим, разкажете как извършихте измамата.
Ама каква измама? Те сами си я поискаха.
Как така „сами“?
Идвaт при мен двама и казват: „Искаме да ни „оправиш“ документите!“ И аз ги „оправих“.
Как ги „оправих“?
Единия „оправих“ — направих му отказ. Другия „оправих“ — направих му одобрение. И после и двамата: „Ама ти ни мами!“
Подсъдими, вие сте откраднали от съседа си микрофон. Защо? Нали не ви е работа!
Да, господин съдия, ама и той не е за песните — само за парти, а аз нали съм живял до него… да не остане без шум!
Подсъдими, защо не се откажете от обирите? Нали знаете, че след всяко разбиване ви хващат…
Е, стига де, г-н съдия. Не чак след всяко…
Подсъдими, обирът стана ли така, както го описа прокурорът?
Не, но и планът ми си е в ред — само че се оказа, че не съм бил аз целта, а те.
Подсъдими, признавате ли, че сте откраднали портфейла на съседа си?
Не.
Разбирате ли, че кражбата се наказва строго?
Да, но лъжата под клетва — още по-строго.
Подсъдими, признавате ли, че ударихте потърпевшия с чук по главата?
Да, признавам, господин съдия… но той ми стърчеше с гвоздея още преди това.
Подсъдими, разбихте стъклото на касата. Защо?
Защото беше заключено… и да знаете — ключът ми беше в джоба, но уж не си го признавах.
Показанията на ищеца бяха изслушани. А сега да чуем ответника.
Уважаеми съдии, аз нямам в себе си много показания… Само фактури.
Фактури?
Да. Но ако нямате нищо против — ще мина без свидетели. Ще ви ги представя изцяло по банков път.
Получих две предложения за брак — от шеф на банка и от лекар.
И ти какво реши?
Ама сега седя и се чудя: парите или живота?!?
Получих повишение в работата.
Браво. Какъв си сега?
Вече чистя стълбите на втория етаж.
Помолиха ме да напиша препоръка за бившата ни колежка. Аз, като лоялен, написах: „Пълна с енергия, но малко неориентирана и упорита…“
Искаш да кажеш, че е зле?
Не бе! Исках да е лоша, ама като я хваля: “Има изключително добри организационни умения — винаги намира време да си почива до късно.”
Попълнихте ли вече формуляра?
Ама аз съм без памет…
Няма проблем — така и го запишете там: „без памет“.
Последна дума, обвиняеми?!
20 хиляди евро.
Съдът се оттегля за съвещание… да си вземе и касовия апарат.
Построиха при нас нов супер модерен завод за играчки. Всичко е автоматизирано — роботи, осветление, конвейер, даже музика си има, за да се работи “по-приятно”.
А защо още не произвеждат?
Защото не могат да приберат “материала”.
Какъв материал?
Местното население — то все още не се е събрало достатъчно, за да започнат да го “опаковат”.
Почти напуснах работа... шефът ме пита: „Защо?“
„Защото ми предлагат мениджърска позиция в друга фирма!“
„Къде?“
„В LIDL — искат да съм мениджър „Свежест“!“
Правя графика за отпуските — твоят месец с коя буква е?
С „Ю“...
Чудесно, записвам те за „Юниари“.
Преди бях все така послушен и се закачах за всяка работа.
А сега?
Сега не съм послушен… и затова съм в отпуска без работа.
Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път положението ви е много по-сериозно — казва адвокатът.
Миналия път се отървахте по грешка.
Разчитам, че междувременно сте се поправили поне малко…
Разбира се — усмихва се клиентът. — Само че този път не ме хванаха за същото, а за друго…
Преди да започна да ви защитавам, ще отбележа, че този път шансът ви е наистина тънък. - казва адвокатът на клиента си. - Миналия път прокурорът почти ви оправда, ама в последния момент се сети, че имате още един проблем.
Така ли? - пита клиентът.
Разчитам, че междувременно сте подобрили документите си… или поне сте се научили да не ги губите.