С проверка на номера, господин сержант!

Ами че как?! Нали ще ми е да чистя чуждо оръжие—първо да видим чие е!

Падна ми паричката от баницата.

С идиоти! Един ден подреждам таблици, на следващия ми казват, че „таблицата“ е онази хартия с клетки, дето се режат за детска рисунка…

Госпожице, трябва ми осми айфон!

За вас шестият, а при мен кокошката вече го смята като „седми“ — и пак снася, сякаш е на абонамент!

Ами с концентрати…

Решава проблема: кого точно, къде точно и кога точно да „подкрепиш“, за да се победи корупцията… но само на хартия.

Аз съм ландшафтен дизайнер.

Карах булдозер.

Правя реформи!

Как какво — реформирам надеждата си. Опитвам се да я събудя… че да не ми се наложи пак да разчитам на чудеса!

Със “старт” и “стоп”.

Отивам и казвам: “Едно… две… три…”, а на пет часа точно ми казват: “Точка. Денят свърши.”

Аз съм personal assistant на ръководителя на техническия отдел.

Предавам инструментите на майстора.

Ами работя в офиса.

Чакам уикенда!

Пазя склад — доволен съм от работното време: работиш — веднъж, спиш — веднъж, и после почиваш — три пъти.

Работя в областта на високите технологии.

Аз съм черепен учен…

Работя с животни...

Да бе — в зоопарка продавам билети!

Искам си у дома! Много ми се ходи вкъщи!!! Ето с какво се занимавам в работата!

Помагам на хора в неравностойно положение.

Не… аз съм системен администратор.

Начинаещият не може да работи, а опитният си знае как да не работи.

Начинаещият не може да работи, а опитният умее да се прави, че не работи!

С възглавница за гняв… докато се изпари нервният му газ.

Толкова, колкото падат лихвите по кредитите… само дето тук “падат” към потребителя, а “лихвите” към бюджета.