Ама чакайте! Съгласно инструкцията тя може да реже само домати с правилна форма…
Не. Режe всички домати!
Но как?
Как, как… Пъшка и реже!
Представи си, че нашата икономика се модернизира — почваме да правим всичко като хората, дори започваме да живеем по-добре от шведите: заплати растат, чиновниците работят, а не търсят „правилния път“…
И точно тогава звъни будилникът и пак се сещаш, че идваш на работа да търсиш къде е бил „правилният път“.
Представяме ви новата униформа на катаджията — нагледно подчертава авторитета му сред народа.
А защо е с такива светлоотразителни жилетки? И защо му блестят очите?
А коя е първата дума, която ви идва наум, след като затворите вратата… когато ви е пуснал тикет?
Представяш ли си, започнах работа в строителна фирма и още на първия ден направих беля и ме прибраха в спешното.
И как успя?
Ами докато работех, извиках: „Стоян, дай ми въжето!“
И?
И там пък точно в момента имаше 40 човека с името Стоян… та ми дадоха едновременно всичките въжета.
Представяш ли си?! Уволниха ме, задето закъснях!!!
Колко закъсняхте?
Само три седмици…
През лятото не работя — жега е прекалена. През зимата пак не — лют студ.
Ама че сега е пролет. Пак ли не работиш?
Е, като се сетя колко студ беше… и какво ме чака като се обърне към жега…
През свободното време си нося рокли...
А по време на работа?
Цимент.
При нас входът е платен.
А вътре има ли нещо безплатно?
Да — изходът. Само че е без билети… и после пак си тръгваш платено.
При нас шофьорите с джипове винаги си карат коланите затегнати.
Защо бе, защото са по-високи и да не ги вдигне вятърът ли?
Не, шубе ги е от глобите. Пътищата са ни такива, че ако си без колан, първо ще те “проверят” за какво си пропуснал, а после ще видят къде точно си изхвърчал!
Привет, Гоги, защо си тъжен?
Общината ми върна табелата… цяла година я мислих и я измайсторих.
Каква табела?
Представи си надпис „Свобода“, а под него една птица с разперени криле, кацнала върху думата.
Уау! Какъв вдъхновяващ надпис! Какво казаха хората от общината?
Че птицата трябва да е „с подходящи обувки“, да си е сложила каска и да няма политически крила… за да не „подтиква“ към свободно мислене.
Привет, Гошо, що се си тъжен?
Оставиха ме да оправям „шедьовъра“… Цяла година го рисувах, а накрая ми го върнаха от художествения съвет.
Каква работа бе, бе?
Е, представи си: Небесно царство, ангел до ангел, а най-отпред един малък райски пъстървик с корона — и надпис: „Чудото“.
Уф, много красиво! И какво казаха тия недостойници?
Че пъстървикът да си махне короната… защото „не подхожда на рибата“.
И да му нарисувам още едно — ама този път да е „правилно изкъпаната риба“, че иначе било „необосновано“.
Прочетохте ли ми стиховете? — пита начинаещият поет редактора.
Да, прочетох ги. Има едно стихотворение, което не бих повярвал, че може да го напише и самият Гьоте!
О, невероятно! Кое е то?
Онова — за дистанционното.
Работите ли?
Да, сезонно.
С какво се занимавате?
Продавам очила за гледане на пълнолуния. Само че този месец хората масово си купуват, без да идват на луната.
Радиокулата непрекъснато вика пилота: „Чувате ли ме? Няма никакъв отговор! Ако ме слушате, разклатете крилата!“
Пилотът отвръща на радиокулата: „Приземих се преди два часа. Ако ме чувате, разклатете кулата!“
Разбирам, че търсите нов счетоводител?
И стария ние също го издирваме…
Раздели ли сте се с мъжа ти?
Още не. Той ми каза, че по закон аз съм длъжна първо да му дам едномесечно предизвестие…
И?
И понеже не съм видяла „заместничка“ в обещанията му, засега си гледам човека — договорът още тече.
Размерът изобщо няма значение!
Шефеее, недей да се правиш на ударен — къде ми е другата част от заплатата?!
Размерът няма значение!
Господине, не се майтапете… Къде ми е другата половина от заплатата?!
Разправят, че в театъра вървели пиеса, която зрителите никак не харесвали.
Как не я харесвали — направо я отхвърлили! Вчера отидох да си купя билети и като попитах кога започва спектакълът, касиерката ме гледа и вика: „А вие кога ще ви е удобно да свърши?“
Разправят, че някой иска да вкара в Наказателния кодекс твърдението, че “светците” се назначават по партийна линия.