Откакто започна работа при мен, започнаха да изчезват копчета от саката, а вчера дори и портмонето ми липсваше! Трябва ли да ви посоча вратата?
Вратата? За какво ми е на мен? Аз търся нещо друго… по-добре да си посочите къде държите шивачката.
Откакто започнах да шофирам с нови очила — казала една жена — забелязах колко много коли има по улиците…
Ама това е нормално — отвърнал мъжът.
Да, нормално е — усмихнала се тя — проблемът е, че вече виждам и кои от тях са паркирани там, където аз винаги си мисля, че „никога няма място“…
Отче Генко, защо на вашите проповеди е пълно с народ — даже младежи идват, всички усмихнати, все едно са на панаир?
Тъй е Божията воля, сине — отвърнал отец Генко, като усърдно допълнил кандилото с етер и сложил още малко в тамянницата.
Отче, а може ли по време на пост да се ядат кюфтета?
Кюфтета, сине, може… стига да не са от месо. А ако са от “месо”, което струва под четири лева килото, тогава няма проблем—постно е по цена, не по вкус!
Отче, алкохолът приятел ли е на здравето?
Не.
А тогава защо го пиете?
Защото в Библията пише: „Обичай… врага си“—а аз си го обичам, докато не ми стане приятел!
Отче, та ти какво си нарисувал?! – скара се свещеникът на художника. – Къде по света ангели слагат ботуши?
А къде сте ги виждали Вие, отче, ангели без ботуши? – отвърна художникът спокойно.
Ох, имам подозрение, че този шлем не е за моята глава?!?
Уф, взимай газовата горелка и отивай да го нагласиш — да стане “по мярка”!
Ох, каква е дребничка! Твоя ли е? Може ли да я погаля? А може и да я задържа?
Махни си ръцете от заплатата ми!
Още колко време ще ме мъчат с това блюдо? — ядосва се клиентът.
Моля ви, вече пет пъти ви нося соса, сър — учтиво казва сервитьорът.
Добре де, ама къде е пържолата?
За да дойде при вас пържолата, сър… трябва още малко време. Понеже тя така и така е минала през вас пет пъти, за да ви се хареса!
Пак ли го изпускаш, бе? Вече втори чувал!
Който не работи, няма как да сбърка!
Да де… ама ти си шофьор на инкасо…
Пари носиш ли?
Не, пак нямаше аванс. Казаха ми, че докато не започна при тях, няма да дадат…
ама май първо искат да видят дали въобще ще закъснея.
Пет поредни дни закъсняваш за работа! Какво да заключа от това?
Че е петък, шефе.
Петима Петко не чакат! — казаха сестрите и вдигнаха операционната… само че го направиха без да викат хирурга.
Хирургът влезе по-късно и вдигна ръце:
Какво правите?!
Сестрите:
Спокойно, докторе… Петко е петима, но ние работим по график!
Петров, знаеш ли, че преди месец избяга затворник от затвора в Кремиковци?!
А, затова ли онзи ден ми казаха, че в лавката вече цял месец им се връща една и съща порция… ама не защото не е вкусна, а защото все я „чакат“ да се прибере!
Петров, ква е тая работа бе — последен се появяваш, а първи изчезваш?
Е, шефе, нали не мога все аз да съм първи!
Петров, къде си тръгнал така?
Евакуирам се… пак има земетресение!
Ама то ако е под четвърта степен по Рихтер, ще го минем ли за самораздвижване?
Според таблото е 3,2… а според термометъра – само 2,7, така че официално не е страшно!
Петров, най-сетне успяхте да дойдете навреме на работа!
Да, взех си папагал.
Папагал?! Аз ви казвах да си купите будилник!
Будилникът няма как да ме събуди. Сега будилникът събужда папагала, а онова, което папагалът започва да повтаря след това, може да вдигне всеки да стане…
Петрова!
Слушам, шефе!
Съберете всички колеги! Спешно събрание!
Тръгвам веднага да ги издирвам по офисите и етажите!
Какви офис-и, какви етаж-и!? Пусни статус във Фейсбук — там всички са!
Пешо, връщам се от шефа. Имам две новини — едната е лоша, другата е добра. С коя да започна?
С лошата.
Намалиха ми заплатата.
А добрата?
И на теб.
Пешо, искам да те питам нещо…
Спри малко—търсиш ли съвет, или консултация?
А каква е разликата?
Съветът е безплатен, а консултацията си е срещу пари.