Вицове за Професии

Професии

Човек не може да спи осем часа, не може да говори осем часа, не може и да се забавлява осем часа. Единственото, което човек може да прави осем часа — това е да чака да стане време за работа!

Професии

Човек никога не е толкова далеч от истината, както когато си пише CV-то… Там всичко е “възможно най-добре”, докато в действителност е “поне малко”.

Професии

Човек отива да си вземе поръчан костюм и гледа втрещено:

Какво е това? Защо сте ми пришили два джоба отзад?

Ами защо не сте ни предупредили, че ще ходите толкова изправен?

Професии

Човек си взима колата от сервиза и майсторът му казва:

Не успях да оправя волана… но пък ви затегнах болтовете така, че вече да не се върти като луд!

Професии

Човек със сплескан нос влиза в бар и поръчва питие. Барманът, който някога е бил боксьор, го гледа и казва:

Извинявай, пич, ти ли си бивш боксьор?

Не — десет години само миех прозорците на женската тоалетна!

Професии

Човек трябва да прави онова, което му доставя удоволствие. Обичаш да четеш — чети си. Обичаш да свириш — свири си. Но ако обичаш да работиш… тогава вече май трябва да те лекуват.

Професии

Човек усвоил милиони от ДДС и казал на адвоката си:

Имам толкова пари, че няма как да ме вкарат в затвора.

Адвокатът го погледнал спокойно:

Спокойно, няма да стане. Като имаш много пари, съдът гледа да те отпусне.

И адвокатът бил прав — като го осъдили и го прибрали, в джоба му нямало нито един лев… но пък имало бележка от ДДС: „Погасено по давност.“

Професии

Човек, пътуващ в въздушен балон, осъзнал, че е изгубен. Слизал надолу, докато не видял човек на земята и извикал:

Извинете, може ли да ми помогнете? Уговорих се с приятел да се срещнем след час, но изобщо нямам представа къде съм сега.

Човекът погледнал нагоре и казал:

Вие сте в балон на около пет метра над земята, на 52 градуса северна ширина и 13 градуса източна дължина.

Боже, вие сигурно сте програмист!

Да.

Ами как се досетихте?

Ами по начина, по който говорите — хвърляте числа, а после очаквате някой друг да ви каже накъде да вървите.

Чудесно! Вие ми дадохте 100% точна информация, но нямам никаква представа как да продължа нататък. С други думи… пак съм си загубен. Откровено казано, вие никак не ми помогнахте.

Помислил малко и човекът казал:

Значи вие сте мениджър?

Да, и как познахте?

Виждате проблема, но не знаете къде се намирате. И сте “влезли в процес”, за който ви увериха, че ще ви откара “дотам”, само че никой не е написал как. Седите горе в балона благодарение на налягането и добрата воля на физиката, а после настоявате хората на земята да измислят план за вашата среща. И накрая, пак оставате в същата позиция като преди, но странното е, че винаги аз се оказвам този, който “трябва да оправи работата”.

Балонистът въздъхнал:

Е, поне сме съгласни, че аз не съм виновен… че съм загубен.

Професии

Човекът е разумно същество и затова неизменно успява да измисли най-голямото разстояние между себе си и работата — и то така, че да се стига дотам пеша… само ако му се наложи.

Професии

Чу се в заводската баня:

Колега, знаеш ли, че от синдикатите ще раздават безплатни кебапчета и кюфтета пред входа?

Ех, ама че се прее*ах… дойдох на работа с колата си.

Професии

Чувайки аплодисментите в салона след кацането, поласканият командир веднага реши, че пътниците не искат да слизат, а искат „още“. Та издигна самолета отново, направи лупинг, обръщане и няколко впечатляващи фигури — а накрая, като видя изумените лица, само спокойно обяви по уредбата: „Малко да ви освежим… първо качете се пак, после ще ви чакам за слизането.“

Професии

Чудно е защо толкова мразим понеделника — все едно, че през другите дни не ни се налага да работим…

Професии

Чудя се как ли ще стигна до рая, след като пет от седемте смъртни гряха са ми като абонаментно обслужване!

Професии

Чужда поп музика не слушам, защото не разбирам за какво пеят. Българска поп музика не слушам, защото разбирам… и ми се живее по-зле.

Професии

Чук, чук — заплатата съм!

Моля, заповядай, настани се!

Няма смисъл, за малко съм!

Професии

Чука се на вратата. Отварям — гледам: Дяволът, нахлупил каска и държи спрей за боя.

А ти защо си без опашката?

Аз идвам за картинката…

Професии

Чукча води сина си на риболов за първи път. Чукчата хвърля въдицата, вижда една риба, гръмва я с пушката и казва на сина си:

Риба — месо, кости, сърце.

След малко чукчата среща голям кит, гръмва го и казва:

Кит — месо, кост, мазнина.

Развълнуват се още повече, и точно тогава чукчата забелязва някакъв турист. Застрелва го и казва на сина си:

Турист — палатка, батерии, и карта без компас.

Професии

Чукча завел руснаци на лов в тундрата. Хванали един заек и Чукчата го гръмнал. Руснаците се учудили:

Защо застреля заека?

Заек — кожа, месо. К’во, да го пусна ли? — казал чукчата.

Продължили и скоро срещнали лисица. Чукчата пак я застрелял. Руснаците:

Ама защо лисицата?

Лисица — кожа, месо. Защо не? — отвърнал той.

Тръгнали още малко и накрая видели турист. Чукчата го застрелял. Руснаците изтръпнали:

Какво направи?! Защо?

Турист… компас, карта, джобно ножче, и най-важното — шоколад. Ако е в тундрата — значи е за храна… иначе за какво му е?

Професии

Чукча се връща от двуседмичен къс лов на моржи в тундрата, цъфнал, прегорял и мръзне до кокал. Жена му го гледа строго, па веднага почва да го „обслужва“ с припряна загриженост:

Какво, гладен ли си? Да ти донеса нещо за ядене?

Добре!

Донесла му.

А сега сигурно си жаден. Искаш ли да пиеш?

Добре!

Напоила го.
Той се отпуснал, доволно въздишва, а тя пак го подкарва:

И уморен си… сигурно ти се иска и да поспиш, нали?

Е, добре…

Жената пак се накланя към него, прегръща го и шепне:

А сега какво ти се иска?

Чукча я гледа мрачно, размърдва мустаците и казва:

Да сваля кожите… че вече ми трият в тундрата!

Професии

Шекспир разбрал, че жена му го лъже. Като човек без комплекси, вместо драмa го изправил с въпрос:

Вярно ли е?

Тя само въздъхнала:

Моля ти се, не прави от това трагедия! Само ми купи една нова рокля, и толкова.