Църква търси мениджър по събиране на помощи. Пълен работен ден. Представителна визия. Пълно социално осигуряване и атрактивно заплащане—само ако успееш да накараш хората да се отворят… на вратата. Специални дрехи: колкото по-елегантно си облечен, толкова по-бързо те пускат да влезеш.

Цял живот Стоманолеярят Киро така и не успя да разбере кое му е хубавото да се стои пред камината…

Цяла година мрънка, че взима само 1500–1600 лв, а после на банкета гръмва: „При нас фирмата е №1!“

ЧЕЗ пуснаха книжка „Ръководство на потребителя“. В секцията „Какво да направя, ако смятам, че месечните ми сметки са високи“ сложили снимка: арменски поп, застанал пред ел.табло и говори по телефона…
Като звъннеш да питаш „защо е толкова“, те отговарят: „Ами, ние сме ви го написали — просто се обадете и си поръчайте да ви понамалят… ама с вяра.“

Чарли Шийн и Линдзи Лоън ще стартират собствен сериал. Той ще се казва „Две и половина дози“… защото отначало се върти по сценарий, а после започва да импровизира самото съдържание.

Чарли Шийн толкова се вживя в ролята си на “жизненото момче” от “Двама мъже и половина”, че вместо да пие за сцените, започна да си живее сюжета. Наложило се да го вкарат в клиника за лечение на алкохолна зависимост — там му казали: “Добре, Чарли, но вече не може да импровизираш в реалния живот.”

Час пик. Препълнен автобус. Невероятна тъпканица. Отзад, до стълбите, се чува:

Часовникар се заяжда с колежка:

Часовникарят казал на приятеля си аптекар:

Челябинският цинков завод е толкова корав, че не чака железария—поръчва си руда от Луната. Слагат я на конвейера и накрая казват: „Ето, това вече е с качество от първа орбита!“

Ченге се оплаква пред приятел:

Честит празник на програмистите!
Софтуерните разработчици оправят проблеми. Но ако няма никакви, започват да си измислят нови. Това си е истинско пристрастяване.

Честния чиновник се разпознава по погледа… по тъжните, гладни очи…

Честният чиновник може да се познае по очите… по тъжния гладен поглед. Не защото не му стига хляб — а защото всеки ден подписва „няма средства“.

Често ме питат:

Често се случва да се чуе:

Чета в новините, че единият кандидат за главен прокурор „случайно“ се сдобил с апартамент като дарение, а жена му в същото време по документи купила овощна градина за 1000 лв., та да не излезе истинската цена—едни 120 000 лв. сделка.
(свалям си очилата:-)
„Е, те в прокуратурата направо ще им намерят... градинката, ама за доказателствата!“

Четирима мъже носят един Трабант. Среща ги някакъв човек и ги пита:

Четирима мъже седнали да вечерят в един луксозен ресторант. Яли, пили като за последно и накрая сервитьорът дошъл с сметката.

Единият от тях се усмихнал и отвърнал:

Сервитьорът отишъл при шефа, а след малко се върнал:

Другият кимнал:

Пак разговор с шефа — и сметката паднала на 500 лева.
Третият се обадил:

Накрая след поредната “процедура” сметката станала 300 лева.
Тогава данъчният инспектор казал:

Четирима мъже седнали да вечерят в луксозен ресторант. Яли, пили и дотолкова се отпуснали, че накрая сервитьорът се приближил и казал:

Сервитьорът отишъл при управителя. След малко се върнал и съобщил:

И така още два пъти — все при управителя, все с “проверки”, докато накрая сервитьорът донесъл резултата: