Четирима мъже седнали да вечерят в луксозно заведение. Яли здраво, пили до насита, и накрая сервитьорът идва и им казва:
Господа, сметката ви е точно 1000 лева.
Един от тях се усмихнал:
Ние от ХЕИ понякога правим доста внезапни проверки!
Сервитьорът отива при шефа си, поразмества се малко, и след това се връща:
Шефът каза, че сметката ви е 800 лева.
Вторият от компанията:
Ние от пожарната също правим изненадващи проверки!
Процедурата се повтаря и сметката пада на 500.
Ние от Енергото имаме свои методи! – обажда се третият.
След още една “проверка” шефът смята и сметката става 300 лева. Тогава данъчният инспектор на сервитьора се обръща към тях и казва:
Щом може 300… добре, давайте ги от сърце — ние ще ги вземем!
Професии
Четирима мъже седят в чакалнята на родилния дом и нервно чакат новини за жените си. По едно време идва една акушерка и казва на първия:
Поздравления, при вас са се родили близнаци.
Сигурно се шегувате! Какво съвпадение – аз играя в отбора „L.A. Twins“!
След малко акушерката излиза и съобщава на втория:
Поздравления, имате три деца.
Невероятно! Аз работя в „3М“!
После пак се връща и казва на третия:
Човече, родиха ви се четири.
Не е възможно! Аз работя в пицария „Четири сезона“.
По това време четвъртият пребледнява и припада. Оправят го и го питат какво става.
Ами… аз работя в „7 Up“…
Професии
Четирима са в една стая, но само един работи. Какво е това? Трима държавни служители и един климатик.
Професии
Четирима хирурзи си почивали и пиели кафе. Първият казал:
Обичам да оперирам пощаджии — като отвориш плика, веднага ти става ясно кой къде е пуснал писмото.
Вторият казал:
А аз най-лесно се оправям с шофьори — всичко им е “паркирано” по места и никога не се губи посоката.
Третият се изсмял:
Електрончиците ми харесват най-много — проводниците им са в правилните цветове и знаеш къде какво свети.
А четвъртият само въздъхнал:
Най-лесно се оперират адвокати… защото след това всеки излиза с различна версия за това кой какво е отворил.
Професии
Четирима хирурзи си почивали и си пиели кафе. Първият казал:
Най-много ми харесва да оперирам библиотекари. Като ги “отвориш”, всичко си е по азбуката.
Вторият:
Според мен най-лесно се работи с счетоводители. Вътре всичко е подредено с номера.
Третият:
Аз пък предпочитам електромонтьори — всичко им е в различни цветове.
Четвъртият:
А аз смятам, че най-лесно се оперират политици — безсърдечни са, безгръбначни, и главата им с *задника* са взаимозаменяеми.
Професии
Чиновник казва на секретарката си:
Ох, нещо сърцето ме стяга. Днес подписах акт за поръчка на един „изряден“ човек и сега не знам какво ще става.
Не се притеснявайте, господин Иванов — нищо няма да стане. Само ще изтъркам печата от страницата… да не би някой да го види излишно отчетливо.
Професии
Чиновник от държавната администрация се прибира вкъщи и почва да се кара на жена си:
Мари, бе, какво си ми направила с кафето сутринта?
Ами реших да е „по-силно“ — сложих му три лъжички.
Ужас! Цял ден в службата не спирах да ми се спи… и не можах да мигна!
Професии
Чиновник пита колегата си в канцеларията:
Обяд ли е вече?
Не, едва десет и трийсет.
Значи не само работим с час закъснение… а и стомахът ми е с график.
Професии
Чиновникът все се издържа от държавата—та дори и когато е в затвора.
Професии
Чиновникът е като чадър — не служи за дъжда, а за да ти “скрие” истината. И после, като се намокриш, виновен си бил ти, защото си тръгнал без неговото разрешение.
Професии
Чиновникът е направо естествен катализатор — ускорява превръщането на дори най-обикновената работа в абсолютно неразрешим проблем.
Професии
Чиновниците в нашата страна се занимават само с две неща: с „обясняват“ и с „отлагат“. Слагат ви въпроса на опашка, и после почват да ви обясняват защо опашката е виновна, че няма кога да ви обслужат.
Професии
Чирак в строително-ремонтна бригада получил задача да боядиса входната врата на шефовата къща. След час звъни на шефа и докладва:
Шефе, вратата е боядисана! Да боядисвам ли и дръжката, или да оставя да си я ползвате?
Професии
Чистачка в един офис дошла рано сутринта, а офисът още бил настръхнал от тишина. Само че не било само тя — главният мениджър вече бил влязъл. Пъхал се с пъшкане, местел бюра и столове и ги подреждал по някакъв наистина странен начин. Жената го погледнала и го попитала:
Шефе, какво става, бе? Какви ги вършиш?
Той й обяснил:
Лельо Пено, бизнесът напоследък не върви. Реших да приложа фън-шуй — да разположа мебелите по правилния начин, та дано тръгнат нещата. Ти си стара и мъдра — кажи честно, според теб как е най-добре?
Чистачката се замислила, па чак тогава въздъхнала:
Какво да ти кажа, шефе… Преди да дойда тука, бях чистачка в един публичен дом. Там, когато бизнесът не вървеше, не местеха креватите — сменяха к*рвите.
Професии
Чистачката Мара уверено вървеше към своята цел, помитайки всичко по пътя си — и не защото е подредена, а защото навсякъде където мине, оставя след себе си само едно: изрядна работа… и без следи от обувки.
Професии
Чистачката Маруся се пенсионирала от космодрума „Байконур“. На прощалното тържество се събра целият персонал и тя започнала:
Скъпи колеги… Много ми е мъчно, че си тръгвам след 45 години в космонавтиката…
Професии
Чистачката към директора на банката:
Г-н директор, може ли най-накрая да ми дадете ключ от трезора? Трета година чистя, а всеки път ми се пада да „обера“ прахта с прахосмукачката… и тя не е точно с разрешително.
Професии
Чистачката от едно учреждение, след като излязла от родилния дом, се черпила на всички в кухнята.
Честито, Марийче! И от кого е малкото? — попитали я колежките.
Ох, вие пък… Как да го обясня — можеше ли човек да се обръща към всекиго по сто пъти, докато мие стълбите…
Професии
Човек винаги вярва в чудеса — най-вече когато си проверява сметката в банкомата.
Професии
Човек влезе в универсалния магазин с цял куп чанти. Тъкмо тръгва и се спъва—пада по очи, а всичко му се разпилява като конфети. С мъка се изправя, изплюва праха и въздъхва:
Най-после! Някой да си е свършил работата: продуктите поне са “на стойност” спрямо цената… и на място!