Новопостъпил адвокат си открил кантора, но дълго време нямал нито един клиент. Най-накрая секретарката му казала, че някой пита за него.
Адвокатът наредил:

Когато човекът най-сетне влязъл, адвокатът вече бил вдигнал телефона и се правел на зает:

След като затворил, адвокатът се обърнал към посетителя:

Новост за домакините: революционно ново изобретение, истинско чудо на техниката!
Измислена е перална машина, която след изпиране връща чорапите… един по един, но само в случай че сте пуснали точния чифт—иначе автоматично ги дарява на изчезналите.

Номер в цирка, разговарят двама клоуна:

В този момент сред публиката се изправя милиционер и казва:

Нормален работен ден в офиса.
Дизайнерът-полиграфист чисти коридора с прахосмукачка — „за да е по-чисто за клиентите“.
Само че точно преди час чистачката беше изпратена да занесе документи в друг офис,
а куриерът в момента „оправя“ компютъра на секретарката на шефа.
Системният администратор пък е затънал до ушите — срочно трябва да довърши една брошура.
Защото дизайнерът-полиграфист, както всички знаят, не работи: той „преработва атмосферата“.

Нормален работен ден във ВиК. Бригадирът казва на работниците:

Носител на Нобелова награда по икономика стана за първи път жена. Това е първата жена в света, която успя да влезе в магазина с 1000 долара в портфейла и да си тръгне доволна, като плати само 5 — и то за точно това, което й трябваше. Останалите 995 си ги пази за… следващия път.

Нощ, кал, мъгла, киша. Цялата гадост в една нощ. Карам си аз с пълна газ с Камаза. Отбивам до една кола — обърната настрани, буксува като невидяла. Шофьорът решава: „Айде, ще помогна“. Спрял камиона, приближил, отворил вратата на колата и ме гледа с такива очи:

Аз го погледнах, пребледнях и… припаднах.
Той ме вдигна, хвърли ме на седалката в Камаза, закара ме до най-близката болница, остави ме и се върна в камиона. Запали цигара, въздъхна и почна да се чуди: „Защо ли припадна?“
Изгасил двигателя, пак ме търси в болницата. Аз вече бях освестен и си седях.

Аз му отговорих:

Нощ. Не ми се спи. Тялото ме тресе, сърцето настоява:

Разумът веднага отсича:

Нощен клуб „Нощен клуб“ търси творчески директор.
Изисквания: да измисля нощни атракции, да има чувство за ритъм и да не се стряска, когато по цялата идея се къпе в… реклама.

Нощният пазач подава заявление до Началника:

Някаква млада двойка — годеници — тъкмо тръгнали с колата към църквата да се женят и… станала страшна катастрофа. И двамата — на място.
Възнесли се веднага на небето и, понеже били праведни, ги посрещнал Свети Петър пред вратата на рая:

Ама младите, все любови и любопитство:

Те още по-смело:

Петър се размърдал:

Изчезнал и двамата останали пред портите. Мислили си:
„Ей, рай е… тук ще стоим вечно. Ами ако се оженим и след сто години вече не ни допада? Да не стане райски навик за развеждане!“
Чакали… чакали… и само си броили години наум.
Накрая Свети Петър се върнал след три месеца, радостно:

Младите веднага, все същите:

Свети Петър пребледнял и избухнал:

Някакви получили покана за симфоничен концерт.
Малко позакъсняли, настанили се и попитали съседа:

Някакви получили покана за симфоничен концерт.
Леко позакъснели, влезли, намерили си местата и прошепнали на съседа:

Те се спогледали и въздъхнали:

Някакво момченце отива при диригента на хора и му казва с тънък гласец:

Момченцето (още по-тънко):

Някакъв КАТ-аджия умрял и попаднал на небето. Свети Петър го изгледал и го пита:

Свети Петър кимнал:

Катаджията се замислил и въздъхнал:

Някакъв зрител влиза в гримьорната на цирка и пита:

Някакъв младеж постъпва на нова работа. Началникът го пита:

Някакъв тип се протяга:

Някакъв човек влиза в бръснарницата:

Някога ФБР разследвало Рупърт Мърдок…, ама дали не е било обратното — дали Рупърт Мърдок не разследва ФБР, само че с по-дълъг рейтинг и по-късна публикация?