Няма шофьор от таксиметровата гилдия, който да няма поне една своя преживелица—таква, че е можела да застраши живота или здравето му.
Професии
Нямам нищо против да ходя на работа, но онези цели осем часа чакане, за да си тръгна — това вече е чист абсурд!
Професии
Нямам нищо против да ходя на работа, но тези цели осем часа чакане, за да се прибера после — за мен си е направо абсурд…
Професии
ОБЯВА ЗА РАБОТА!!!
Набирам 10–15 души за работа, като заплащането е по 500 лева на ден.
Става въпрос за социално събитие, което продължава 2 дни. Всеки ден ще си получавате заработеното на ръка, а ако искате — в края на втория ден ще ви изплатят цялата сума от 1000 лева. Работните дни са 30 и 31 февруари 2020 година.
Професии
ОБЯВА:
Търсим млад специалист с 20 години трудов стаж. Да владее 17+ езика (като един от тях е суахили). Да познава C, C+, C++, C+++, Apache, Python, Boa, Java, MySQL, CSS, Mydhasjkaa и още подобни. Да има дипломи по психология, философия, металолеене, грънчарство, всички инженерни специалности, ръчна бродерия и да може да лекува рак.
Да притежава шофьорска книжка за A, B, C, D, E, F, K, L, M, N, както и собствен автомобил, бус, камион, делтапланер, самолет и подводница — и да е готов да ги ползва за нуждите на фирмата.
Да умее да прави торти, банички и баклава и редовно да черпи с тях в офиса.
Да свири на флейта, цигулка, гайда и тромбон, докато жонглира и кара колело по горящо въже.
Да дресира мечки, да говори с котки.
Да не пуши, не пие, не спи, не яде и не се разболява никога — и въобще да не върши нормалните човешки работи.
Да издържа 14 минути под вода и да може да надплува акула.
Да живее в същия блок като офиса и винаги да си вдига телефона, още преди да звъни.
Да не е женен, да няма болни възрастни роднини или деца, и да не иска такива.
Да има две села, от които редовно да носи суджук, домашно вино и ракия.
Да работи в екип под напрежение с 11 мениджъра (PR, HR, JR, RR и т.н.).
Ние предлагаме:
минимално заплащане – аванс на дъжд, заплата на вятър
някакви осигуровки
ежечасно “овикване” от шефа, жена му, баща му, етърва му и прасвакото на етървата
вчерашно кафе, трета варка, почти всяка сутрин
собствени: стол (с един куц крак), бюро (с два куци крака), химикал (леко сдъвкан, наполовина изписан), разноцветни гети (бабата на шефа само плете и плете…)
ръката на тетката на шефа (запазена дама на 67, трикратна вдовица, със собствен чифт чене и шест деца от различни бащи — просто не успяваме да намерим кой да я издържа)…
Моля, само за сериозни кандидатури!!!
Професии
ОБЯВА: Търся някой неувреден специалист, който да ме научи как се ползва интернет — аз съм 55-годишна майка на трима програмисти.
Професии
Обажда се Красимир Георгиев (онзи „Красьо с ланците“) на Борис Велчев (главния прокурор):
Борисе, ако не спреш това гонене на моите хора, ще ти звънна от онзи телефон… какво като имаш легална „ПРЕМА“? Аз имам по-стара версия—направо си звучи.
Професии
Обажда се мъж в мебелен магазин.
Здравейте! Бих искал да купя най-скъпия луксозен диван.
Служителя (бодро):
Здравейте! Разбира се, ще Ви обслужим перфектно. Ще Ви изпратим каталога и ще Ви предложим варианти. А как предпочитате да платите — в брой или с карта?
Мъжът:
В брой нямам…
Служителя (грубо):
Тогава не си купувате диван, г-нчо.
Мъжът:
Спокойно — парите са у жената.
Служителя (бодро):
Здравейте отново!
Професии
Обажда се приятел на безработен актьор и му вика:
Чуй, появи се една дребна халтура и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
Съгласен съм! Цял живот ще ти благодаря. Каква е ролята?
Не е кой знае колко. Само един ред.
Един ред? Никакъв проблем! Аз и без това съм останал без пукната пара, няма да се церя… А какво да казвам?
„Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“
„Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“ — значи става. Къде да отида?
В сряда в Младежкия театър — питай за еди-кой си режисьор.
Готово.
В сряда актьорът отива, намира режисьора и казва:
Кажете ми репликата, моля.
И с патос изрича като по учебник:
„Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“
Превъзходно! — казва режисьорът. — Ролята е ваша. В събота в 7 вечерта е спектакълът.
Разбрано! — радостно отвръща актьорът.
От радост (и от късмет) се напива до припадък. Събужда се в събота към 6:30, хуква като обезумял към театъра и през целия път повтаря:
„Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“
На входа го спира разпоредител:
Къде така без билет?
Аз съм „Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“ — отвръща актьорът.
Ааа… ти ли си! Влизай веднага!
Зад кулисите обаче не го пускат. Актьорът крещи:
„Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“
Ти ли беше? Закъсняваш! Бързо в гримьорната! — отговарят му.
Тича в гримьорната. Гримьорката го поглежда:
Господине, вие кой сте?
„Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“
Ти ли си „Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“? Защо така се бавиш?! Сядайте тук — веднага ще ви приготвя!
Гримирали го за нула време, костюмирали го, и той тича към сцената. Посреща го режисьорът:
Ти ли беше „Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“?
Да — „Слушайте! Чувам гръм от оръдия!“
Още малко да закъснееш! Давай, твоят ред е!
Актьорът излиза на сцената — и точно зад гърба му се разнася оглушителен взрив. Той подскача, изкрещява:
П*ТКИ МАЙНИ, СЪВСЕМ СТЕ ПОБЪРКАНИ, МАМА ВИ ДА Е*А!
Професии
Обажда се приятел на безработен актьор и му казва:
Слушай, излезе ми една работа и веднага се сетих за теб.
Актьорът:
Разбира се, съгласен съм. Дори и да е смешно — само да е нещо. А каква е задачата?
Разбираш ли, не е голяма. Един ред и толкова.
Един ред? Няма проблем! Аз и без друго нямам стотинка… А какво да казвам?
„Мълчете! Започва заседанието!“
„Мълчете! Започва заседанието!“ — става! Къде да отида?
В четвъртък — в градския театър, питай за еди-кой си режисьор.
Готово.
В четвъртък актьорът отива в театъра, намира режисьора, който му казва:
Кажете ми репликата, моля.
Актьорът с патос произнася:
„Мълчете! Започва заседанието!“
Отлично! — казва режисьорът. — Ролята е ваша. Елате в събота в 7 вечерта на спектакъла.
Разбрано! — радостен актьорът.
И при този шанс на съдбата актьорът… празнува така, че до сутринта не може да стане от леглото. Събужда се в събота точно в 6 без нещо, хуква към театъра и през целия път си повтаря: „Мълчете! Започва заседанието!“ Пред театъра го спира разпоредител:
Къде така без билет?
Актьорът:
Аз съм „Мълчете! Започва заседанието!“
Ааа! Ти ли си човекът! Влизай бързо, почва се!
Отива зад кулисите. Пак не го пускат.
Аз съм „Мълчете! Започва заседанието!“ — крещи той.
Ти ли си „Мълчете! Започва заседанието!“? Закъсняваш! Отивай веднага в гримьорната! — врещят му.
В гримьорната гримьорката:
Господине, вие кой сте?
Аз съм „Мълчете! Започва заседанието!“
„Мълчете! Започва заседанието!“? Защо чак сега? Седнете тук — бързо да ви приготвя!
Гримьорката го намята, закопчава, боядисва — а той вече се дави от напрежение и тича към сцената. Посреща го режисьорът:
Ти ли беше „Мълчете! Започва заседанието!“?
Аз съм „Мълчете! Започва заседанието!“!
За малко да стане катастрофа! Давай, твой ред е!
Актьорът излиза на сцената. В същия момент зад гърба му гръмва оглушителен тътен — светлини, прах, паника. Той подскача, изкрещява и вместо репликата избълва:
МЪЛЧЕТЕ, МЪЛЧЕТЕ — ЗАПОЧВА ЗАСЕДАНИЕТО… АМА ВИЕ КОЙ СИ ПУСНАХТЕ ТИЯ ГИМНАСТИКИ?!
Професии
Обажда се шефът в офиса и пита:
Някой да ви е звънял?
Не, г-н началник…
Значи сте единственият тъпанар, който още не е звънял!
Ами ние така го разбираме: безплатен е за вас… стига да вземете климатика от нас.
Добре де… а ако не взема?
Тогава монтажът пак е безплатен — само че за нас, защото ще си остане в склада.
Професии
Обаждане във фирма:
Здравейте, работите ли с бартер?
Да. Само че не с хора, а с фирми.
И какво приемате?
Като имате фактура, приемаме услуги. Като нямате — приемаме пакети.
Професии
Обаждане до Интернет доставчика:
Развалиха ни се пералнята.
Какво общо имаме ние? Ние се грижим единствено за вашия интернет.
Ама аз си я взех през интернет!
Професии
Обаждане до банката в неделя, записано на телефонния секретар:
Здравейте, казвам се Генко Бонбончев. Имам кредит при вас с номер 12ХХХХХХХХХХ. Днес е Прошка… прощавам ви всички такси и лихви… само ме улеснете и вие — опростете ми ипотеката, моля!
Професии
Обаждане до директора на цирка:
Г-н директоре, аз мога да правя фокуси!
Фокуси могат всички.
Да, ама аз мога и да лъжа… доста умело!
Хм… кой пък не може да лъже?
Мога да жонглирам!
И това— лесна работа.
Мога и да пея, и да танцувам!
Прекалено много сте “мога”. Друго, оригинално нямате ли?
Ами… умея да “губя” монети.
Това не е номер. Това е лош навик!
Така е, господин директоре… аз съм магаре… и винаги греша посоката на фокуса.
Професии
Обаждане от чужбина:
Ало! Ще се връщам! Да донеса ли нещо оттам?
Да. Резервни токчета.
От кой тип?
Обикновени… да не се излагат на новите обувки.
Професии
Обаждане по телефона в офис. Секретарката вдига:
За съжаление шефът го няма… Но ако въпросът е наистина жизненоважен, ще го потърся по съня му и ще му кажа да си довърши работата.
Професии
Обвиняем за тежко престъпление пита бъдещия си защитник:
И колко ще ви дължа, господин адвокат?
Нищо.
Как така „нищо“?!
Ами да… Вие ще ми платите предварително, за да не ви излезе после „нищо“ и присъдата.
Професии
Обвиняемият се нервира от бавния ход на процеса и пита адвоката си:
Колко още ще трае?
За мен — около половин час. За вас — между пет и десет години.