Лети самолет. Изведнъж се чува тъп и зловещ звук. Стюардесата излиза и казва спокойно:

Минава половин час и пак се чува неприятното пукане. Стюардесата пак:

След малко пак същият звук. Стюардесата, леко усмихната:

Тогава отзад се чува възмутен глас:

Лети си самолет. Изведнъж влиза в турбулентен поток и започва здраво да го люлее. Пътникът до спътниците чува как стюардесата успокоява:

И след това натяква:

Успокоихте ли се? Всичко наред, нали?
…Хайде, стегнете се сега вие двамата — а аз най-после трябва да отида в салона и да успокоя пътниците.

Лети си самолетът. Подпийнала мутра се качва, вика стюардесата, пъха й пачка и й шепне да помоли пилота да направи “делта”. Стюардесата отива и онзи с кеф го подкарва — три пъти “делта”. Само че по това време в тоалетната се крие един наркоман, който се чуди: „Ей, здраво ме тресна… Като се усетя, ще съм насран даже и по мрежата за кислород!“

Лети тежък транспортен самолет с два изтребителя ескорт. Летят, летят… и след малко на пилотите им става страшно скучно. Започват да се забавляват — правят свредла, виражи, осморки, какво ли не.
По радиото обаче изведнъж се чува пилотът на транспортния:

Минават десет минути. Транспортният си лети — все така спокойно, без никаква „вещина“.
И най-накрая на изтребителите им писва и питат по радиото:

Лети транспортен самолет с много важен товар. Толкова важен, че го пазят два изтребителя. Небето спокойно — никакви бури, никакви преследвания — само си кръжат и двамата пилоти си водят разговор по радиото, да си мерят кой е по-голям майстор.
Единият се перчи:

И първият вдигнал самолета на фигури, после погледнал към радиото:

И той повторил същото — та да се треперят облаците.
А пилотът на транспортния самолет през цялото време си седял, слушал ги… и накрая казал:

Мина минута, мина две… десет… а транспортният самолет си лети все по курс, все право, като закован. Единият изтребител не издържал:

Транспортният пилот спокойно:

Летище Хийтроу. В коридора пред тоалетната чистачката си стои до кофа — парцали, моп, дезинфектант и разни други. И по телефона, на български, вика на майка си така, че почти я разтърсва:
„Ама, маме, с всичкия ли си бе?! Как може да си такъв човек?! Всички около теб ли са криви, а ти само гледаш?! Толкова ли си тъпа?! Нали ти казах хиляди пъти, нали ти повтарях и ти се моли да запомниш… Не се съкращат двете части от тригонометричното уравнение с функцията, в която има неизвестното! Така ги губиш тъпичка — корените на уравнението, маме!“

Летището се оплете с връзката с малко самолетче. Минали пет минути и телефонът звъннал. Диспечерът вдигнал и чул:

Летят към земята двама парашутисти — млад и опитен.
Младият:

Опитният:

Младият:

Опитният:

Летят трима инженери в самолет: англичанин, немец и инженер Ганев. По едно време едното крило се напукало и започнало опасно да се клати. Пътниците и екипажът се стреснали, че ще се откачи.
Англичанинът ги успокоил и започнал да го залепва с какви ли не специални лепила и да го подсилва с нитове.
После обаче крилото пак се напукало. Немецът ги успокоил пак — извадил специални инструменти и машини и го ремонтирал.
Само че след малко крилото пак се напукало. Тогава инженер Ганев взел една дрелка и пробил няколко дупки в крилото. Крилото веднага се оправило и самолетът кацнал благополучно.
На земята посрещнали Ганев като герой и всички го запитали каква е тази революционна технология с дупките.
А той:

Летят трима инженери в самолета — англичанин, германец и българин. По едно време едното крило се напуква и започва опасно да се разклаща. Всички се стресират да не се откъсне. Англичанинът ги успокоява и го ремонтира с лепила, всякакви специални съединения и нитове.
Малко след това крилото пак се напуква. Германецът веднага вади модерни уреди и го оправя по учебник, с професионални техники.
Само че след още малко — пак същото. Тогава българският инженер взема една дрелка, пробива няколко дупки в крилото и… всичко се стабилизира, полетът минава без проблем.
Като кацат, посрещат го като герой. Всички искат да разберат каква е “революционната” му технология. А той казва:

Летят трима инженери в самолета: англичанин, немец и инженер Ганев. По едно време едното крило се напуква и започва опасно да се клати. Пътниците и екипажът се стреснали — все едно ще се откъсне!
Англичанинът ги успокоява и започва да го оправя със специални лепила и нитове. След малко обаче пак се напуква. Немецът ги успокоява, изважда сложни инструменти и го ремонтира отново. Само че след още време крилото пак се разцепва.
Тогава инженер Ганев вади една дрелка, пробива няколко дупки в крилото и… всичко се оправя. Самолетът минава спокойно, каца без проблем.
На земята посрещат Ганев като герой. Всички го питат за революционната технология с дупките.
А той казва:

Лечение на затлъстяване. Отварят нова клиника, ама първо ги приемат депутатите и катаджиите — “защото те и без това са най-близо до стомаха”.

Лечение на наивността. Записванията са отворени – 100 лева за един сеанс, без гаранция.
Повтаряме го, докато човекът най-сетне престане да вярва, че всичко ще се оправи „само“.

Лиляна Павлова попитала сътрудниците си:

Ловджия се фука пред друг:

Ловец разказва в компания ловци за най-бързото зайче в кариерата си.

Ловец се оплаква на приятел:

Ловецът и риболовецът решили за един ден да разменят професиите си. Ловецът казал на риболовеца:

Риболовецът кимнал:

Риболовецът обяснил:

Ловецът се засмял:

На другия ден двамата се срещнали в болницата — целите потрошени, с гипсове.
Риболовецът попитал ловеца:

Луксозен фризьорски салон. Фризьорът се обръща към клиентката:

Луксозно заведение. 4-ма на една маса ядат и пият на корем.

Един от тях от ХЕИ се обажда:

След кратък разговор сметката става 900 лева.

Сервитьорът кимва и сметката пада на 650 лева.

След още един разговор сметката става 400 лева.
Четвъртият поглежда празните чаши и казва на сервитьора: