Кучкарят отчаяно подскачаше върху педалите, докато роялът набираше скорост надолу по стълбите.

Към държавен служител в края на работния ден:

Към държавен служител:

Към края на работния ден в голяма търговска банка чистачката плахо почукала на вратата на директора.

Към нощната смяна пред склад с гориво се задава инспектиращ майор:

Едно подсвиркване от карабината. Майорът гледа, а часовият спокойно:

Късен август, някъде по света в един офис — шефът минава набързо по джапанки и къси гащи. Чистачката, като го гледа, си мърмори под нос:

Късна вечер. Двама прегорели от цял ден борсови брокери седят в офиса и само надничат през прозореца.

Късно вечерта катаджия спира човек и му казва:

Човекът въздъхва:

Късно вечерта. Уморен катаджия се прибира у дома.

Късно през нощта — проливен дъжд, никакви хора наоколо. В таксито се качват двама. Сядат отзад, мълчат малко, после единият шепне:

Шофьорът едва държи волана — страх го свива на топка.
По едно време другият го потупва по рамото:

Шофьорът преглъща и:

ЛИКВИДАЦИЯ! Голяма разпродажба на мъжки и женски дрехи! НЕВЕРОЯТНИ намаления! Химическото чистене — за да са ви чисти сметките… след като купите още!

Лаборантката Руми започна да вика котката си: „Мац-писи-писи-ар…“

Лари Уингет излиза на сцената и казва: „Забравете меките бизнес формули! Ето ви истината — без захар и без компромиси.“ И почва да ви „разбива“ старите глупости от книгите, като ви обяснява защо:
• Екипната работа е като парти без музика — винаги има един, който вече си е тръгнал, само че още е в стаята.
• Колкото повече обясняваш, толкова повече клиентът чака по-малко… но помни по-дълго.
• Повечето проблеми не се решават с анализ — решават се с оферта (и ако трябва: с натиск, ама учтив).
• Не можеш да направиш чудесна сделка с човек, който е решил да печели само по подразбиране.
• Да не мразиш работата си не е задължително… но ако я мразиш, поне да не се правиш, че ти е по сила.

Лежат двама в болница, единият целият в гипс. Съседът му го пита:

Лежат двама във болница, единият целият в гипс. Съседът му го пита:

Лекар казва на пациент:

Пешо пребледнява.

Пешо е съсипан. Няма накъде — ляга на операционната маса. Когато излиза от болницата, главоболието най-сетне изчезва — за първи път от години.
Той обаче усеща, че нещо “не му е наред”. Оглежда се, осъзнава, че е започнал нов живот и му идва да се оправи — все пак, вече няма смисъл да се влачи с онова старо.
Влиза в магазин за мъжко облекло и казва:

Продавачът го измерва с поглед, без излишни приказки:

Пешо се засмива:

Костюмът му пасва идеално. Пешо се гледа доволен в огледалото и пита:

Пешо:

Ризата става като за герой. Пешо подскача:

Продавачът се замисля и казва:

Пешо се смее:

Продавачът поклати глава, сериозен като съдия:

Лекар към пациент:

Лекар пита новоназначената медицинска сестра:

Лекарско наблюдение: има пациенти, а има и хора, които идват не за преглед — а да си потърсят къде да им сложат етикета „ДОКАТО НЕ СЕ ОПЛАКАШ, НЯМА ПРОГРЕС“.

Лекарят казал на пациента: