Един образ се мотал без работа и навсякъде го връщали — ту тук питал, ту там търсил, но все на камък удрял. Накрая отишъл в зоопарка при директора:

Директорът му отвърнал:

Човекът светнал:

На другия ден се метнал с лъвската кожа, влязъл в клетката и започнал да си играе ролята: крачи тежко-ежко, ръмжи, люлее грива… всичко точно както трябва. Само че в един момент вратата се отворила и вътре нахлул тигърът. Нашият се стреснал до безумие.
Тогава тигърът го потупал дружелюбно с лапа и му казал:

Един овчар си пасеше овцете и цял ден само ги гледаше как пасат. По едно време промърмори:

Един оптимистичен философ намерил стара бутилка, изтървал я от прахта, развил капачката и от вътре изскочил джин:

Джинът се позамислил:

Джинът се стъписал:

Джинът въздъхнал и се върнал към бутилката:

Философът:

Един от постоянните посетители в хубав ресторант винаги даваше щедър бакшиш на обслужващия го келнер. Един ден на обяд до него се приближил усмихнат друг келнер и го попитал:

Един парашутист може да стигне до 280 км/ч, ама само ако му се забие парашутът и си остане на инерция. По-бързо вече развива само сапьор — защото той не пада, той “режe” проблема на височина.

Един патоанатом и един гинеколог били колеги в една болница. Работили близо шест месеца без нито една свободна вечер, без нито една почивка — все пак се търсели кадри и те двамата покривали всичко.
Но когато най-сетне дошли нови хора, решили да пуснат и тях двамата в отпуск.
Излизат от болницата двамата — за първи път от половин година — и патоанатомът въздъхва:

А гинекологът веднага:

Един питат стюардеса за Ту-154 какво точно значи означението „Ту-154-4-2п“.
Тя:

Един пич се влачи на бастун.
Среща го комшията.

Един пиян катаджия влиза в театър. Отива право в ложата за „изповедите“ — там, където актьорите излизат и започват да говорят директно на публиката. Пробва да стане и… нищо. Двама души го чакат, но той мълчи като пън.
Режисьорът се ядосал, тропнал по вратата и казал:

Катаджията го поглежда насреща и отсича:

Един подмазвач влязъл при шефа си в кабинета. И какво да види — шефът стоял със смъкнати панталони, а секретарката му правела страстна свирка. Началникът го изгледал снизходително и казал:

А подмазвачът, целият объркан, попитал:

Един пожарникар се оплакал на шефа си:

Шефът го посъветвал:

След няколко месеца началникът попитал:

Пожарникарят отвърнал:

Огнеборецът се подсмихнал:

Един познат ме пита:

Един познат пожарникар ми каза:

Един политик уби по време на интервю комар, а после журналистите направиха от него цяла армия.

Един поляк във Великобритания отива да си вади книжка. Явява се на очния преглед и лекарят му пуска табло с букви: C Z W I X N O S T A C Z…

Един посетител се спира пред картина и пита художника:

Един пощальон се качил на Еверест с триста зор. Там го чакал някакъв шерп. По пътя му той му казал:

Шерпът кимнал:

Пощальонът се заяждал и му го метнал насред въздуха:

Шерпът му отвърнал:

Един предприемач решил да си изгради магазин точно до църквата.
Свещениците цяла пролет не спирали да протестират и да се молят горещо това „богохулство“ да не стане.
На деня на откриването обаче се разразила буря — гръм ударил право в магазина и той изгорял до последната каса.
На следващия ден свещениците започнали благодарствени литании: „Господи, какво избавление!“ — и дори си поръчали нови свещи, понеже предишните били „очевидно изчерпани“.
Но радостта им продължила само до сутринта, когато при тях дошъл призовкар: предприемачът ги съдел. Според него молитвите им били толкова „зловредни“, че провокирали небесния гняв и му съсипали търговията.
Свещениците веднага отрекли: „Ние нищо не сме правили! Ние само са… молим!“
След като съдията изслушал и двете страни, замислено въздъхнал:
„В какъв свят живеем — предприемачите вярват, че молитвата влияе пряко на резултата, а божите служители твърдят, че молитвата няма никакъв ефект…“

Един престъпник обещал на адвоката си:

Адвокатът работил здраво — и подсъдимият получил точно пет години.
Като взел парите, адвокатът въздъхнал:

Един продавач на пазара продава банички „по 1 лев“. Работата му върви като по вода — хората се трупат, опашката е поне 40-50 души. Един познат го спира и пита:

Той се усмихва: