Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
Един селянин тръгнал към града и по пътя попаднал на уличен музикант, който свирел на цигулка. Поспирал да слуша доста време и накрая го заговорил:
Кажи, момче, колко време си се учил да свириш?
Музикантът се усмихнал:
Още от малък… вече двайсет години.
Селянинът поклатил глава и въздъхнал:
Ех, че упорит човек си… Аз щях да се откажа още на третия ден, като видя, че не става!
Професии
Един сервитьор лежи на операционната маса и се превива от болка. Минава хирург.
Докторе, моля ви, помогнете!
Какво да ти помогна, това не е твоята… налива се. Изчакай да дойде колегата—той разбира от “сервиране”.
Професии
Един сервитьор станал полицай. Попитали го:
Какво най-много ти харесва в новата работа?
Че клиентът никога няма право!
Професии
Един си назначил портиер. На сутринта, още първия ден, отива в службата и вижда, че портата е широко отворена. Рекъл му:
Абе, защо си я оставил открехната така? Аз съм много чувствителен, ветре ме удря и почвам да кихам…
На другия ден пак отива и вижда — портата затворена. Казал:
Ама защо е затворена бе? Аз съм крехък, в коридора е задух и няма как да издържа.
На следващия ден гледа — портата само мъничко открехната. Пита:
Абе, защо така?
В този момент портиерът си вдига табелката “ПАЗЯ ДОСТЪПА” и му казва:
Защото днес реших да те пускам през вратата… да ти е по-удобно да кихаш, ама само по две минути — че ми писна да те “доносвам” всеки ден.
Професии
Един служител всеки ден закъснявал за работа. Най-накрая началникът се ядосал и го повикал:
Какво става, Иванов? Докога ще продължаваш тези безобразия?
Онзи се изхитрил:
Съжалявам, но имам проблем със съня. Цяла нощ се въртя, а на сутринта накрая се унасям дълбоко.
Шефът изсумтял:
Не ме интересува. Вземи спешни мерки, иначе те махам.
Мъжът отишъл на лекар, излязъл от търпение и казал:
Дайте ми най-доброто приспивателно… направо загивам!
Лекарят му предписал хапчета и го предупредил:
Само по едно. Ужасно са силни.
Той ги купил и се прибрал. Вечерта взел едно — и след десет минути пак бил буден. Глътнал второ. След още малко трето. Чак след около четвърт час почнало да го унася, но сънят не идвало. Тогава погълнал още три и хвръкнал към съня.
Събудил се в пет сутринта. Скочил като пружина — направил гимнастика, взел душ, избръснал се, закусил, облякъл най-хубавия костюм, снежнобяла риза и копринена вратовръзка. Пристигнал първи в офиса.
Като дошъл и шефът, нашият човек светнал:
Безсънието ми е оправено! Чувствам се супер и направо кипя от желание за работа.
Началникът го погледнал замислено:
Добре де… А къде, по дяволите, беше вчера?!
Професии
Един служител към колега:
Да знаеш само шефът ми какъв ПИЧ е!
(обръщайки се вижда, че шефът му е зад него)
Ъ… ъъъ… имах предвид в лошия смисъл на думата.
Професии
Един собственик на бар бил много строг и много силен. За да привлече повече клиенти, обявил голяма награда: щял да изстиска един портокал — на място. Ако някой успее да изстиска дори още една капка отгоре, ще му даде 1000 долара.
Работите потръгнали чудесно. Един ден влязъл в бара нисък, слаб мъж, взел портокала, изстискал го и… не само една капка, а цели шест. Собственикът онемял и попитал:
Ти какъв си? Щангист? Боксьор? Магьосник по сок?
Мъжът се усмихнал спокойно:
Не… аз съм данъчен инспектор.
Професии
Един средновъзрастен мъж седял в крайпътна кръчма, когато вътре влезли трима рокери. Първият откачил цигарата си направо в чинията му. Вторият си изплюл в млякото. Третият му бутнал обяда и всичко станало на пода. Мъжът не казал нищо — просто станал и излязъл.
Е, това не е мъж, а? — подиграл се единият рокер на сервитьорката.
И за шофьор не става — отвърнала тя.
Само че току-що с камиона си прегазил трите мотора.
Професии
Един стар руски кларнетист разказва на приятел:
Едно време бяхме страшен оркестър и свирехме навсякъде. През 48-ма година свирихме на руския цар! Той много ни хареса и нареди да ни „оценят“ инструментите.
В тъпана влязоха 300 рубли. В цигулката — 220 рубли. А в скапания кларинет влязоха само 5 рубли!
През 52-ра година свирихме на чеченския атаман. И пак същата работа — хареса му музиката и пак нареди да ни напълнят инструментите със злато.
В тъпана влязоха 300 жълтици. В цигулката — 220 жълтици. А в скапания кларинет влязоха само 5 жълтици!
Обаче през 58-ма година свирихме на иранския шах. Само че той изобщо не ни хареса. Нареди да заврат инструментите… в задниците!
Тъпана изобщо не влезе. Цигулката и тя изобщо не влезе. А скапания кларинет влезе точно до… си-бемол!
Професии
Един стар турчин, майстор дърводелец, лежал болен и постоянно пъшкал. Калфата му Мехмед се въртял около него и от време на време му пускал закачки, като истински ерген…
Турчинът се надигнал със свит глас и въздъхнал:
Ех, Мехмед, Мехмед… Аз си отивам, а ти все ми се закачаш…
Професии
Един старец отишъл да го обръснат при бръснаря. Като седнал на стола, казал на човека спокойно, че сигурно ще му е трудно — по бузите и врата му имало много бръчки, все едно там живеели цели поколения.
Бръснарят се усмихнал:
Няма грижи. Виж, ще ти помогна с едно трикче. Вземи от тази купичка една малка салфетчица — сложи я в устата, притисни я с език към бузата и като излезе кожичката, ще я избръсна точно по ръба.
Като свършили, старецът решил да попита:
Добре де… а ако бях глътнал салфетчицата?
Бръснарят без никаква драматичност:
Ами нищо. Само след няколко дни ще си я поискаш обратно… както правят всички останали.
Професии
Един стоял на спирката и се смял. Смеел се, смеел се…
Другият до него се учудил и го пита:
Абе ти защо се смееш като луд бе?
Изиграх шофьора.
Как?
Пуснах си билет, обаче никой не ме спря — аз си тръгнах пеша.
Професии
Един студент-композитор му предстои изпит по специалността.
Не разбирам защо се мъчиш — казва му приятелят. — Вземи учебната симфония на твоя професор и просто я препиши обратно, от последната нота към първата…
Опитах — въздъхва студентът. — И стана марш „Отбой“… но професорът каза, че това било „вдъхновено свирене на тишината“… и ме върна да започвам отначало!
Професии
Един счетоводител се разболял тежко и го прибрали в болница по спешност. Негов приятел чул и веднага решил да го види, че да не го оставят сам. Отишъл той в отделението и като влязъл в стаята — не го видял да лежи и да пъшка, а счетоводителят седнал на ръба на леглото, втренчил се в дневника си и трескаво прелиствал документи.
Какво правиш? Болен си, а не си легнал! - учудил се приятелят.
Счетоводителят, без да сваля поглед:
Не виждаш ли? Търся грешка… Търся грешка… ако намеря една, поне болестта ще излезе “в рамките на бюджета”!
Професии
Един телевизионен техник бил извикан в една къща. Само че домакинята била толкова хубава, че майсторът не можел да откъсне поглед от нея.
Когато най-накрая свършил ремонта, жената му платила и прошепнала:
Аз… искам да ви помоля за нещо доста необичайно. Само че… моля, не казвайте на никого.
Техникът веднага се съгласил. Тя продължила с неудобство:
Знам, че звучи странно, но съпругът ми, иначе е много добър човек… има една слабост — физическа. Не му стига силата да се справя с някои неща. Още когато ви видях, че сте на вратата… си помислих, че може би вие… като мъж… ще успеете.
Техникът само кимнал:
Да, да…
И домакинята довършила:
Може ли да преместите този хладилник?
Професии
Един търговец продал на друг евтино пет тона ябълки. След няколко дни купувачът звъни:
Твоите ябълки не може да се ядат ей така!
Как няма да се ядат? Кой ги яде? Това са ябълки за продажба!
Професии
Един управител на фирма пуснал обява:
„Търся човек, който да оправя всичко, каквото се обърка; заплата — 10 000 лева на месец.“
На следващия ден при него дошъл кандидатът. Управителят го огледал и казал:
Имаш ли някакви въпроси?
Кандидатът отвърнал:
Да. Само един… Как ще намерите пари всеки месец, за да ми плащате толкова?
Управителят се усмихнал:
Това е първото нещо, което ще решиш.
Професии
Един уролог казва на друг:
Бях на екскурзия във Виена. Видях статуята „Пикаещият мъж“. Никакво впечатление не ми направи — лицето му… все едно страда от нещо, а струята — срамежлива, на тънка струйка.
А ти какво очакваш? Колко време стои неподвижен, гол посред улицата. Ясно е като бял ден — хроничен простатит!
Професии
Един успешен мениджър решил да смени рязко живота си и да стане „истински човек“, та купил ферма в едно затънтено село. Купил и крави от местните — лъснати, рекламирани, „с висок потенциал“. Само че като започнал да ги гледа, разбрал, че са продадени на него по най-средния вариант: едва мърдат и дават мляко колкото да не ги изкарат напълно за декоративни.
Местните веднага го надушили като потенциална новина за вечерта: следили го, подсмихвали се, „добронамерено“ го съветвали и чакали деня, в който най-накрая ще се провали. Само че вместо провал — изненада. От ден на ден млякото му се оказвало все по-силно, количеството растяло, клиентите се трупали, а печалбите му станали такава гордост, че скоро го обявили за един от най-елитните фермери в района.
И естествено — започнали да го ухажват, да го канят на ракия и да питат с интерес:
„Каква е тайната? Как го постигаш?“
Той с готовност се усмихнал и казал:
Тайната е в мотивацията и дисциплината. Всяка сутрин правя оперативка с кравите. Събирам ги, гледам ги право в очите и им задавам един и същи въпрос:
„Днес какво ще даваме — повече мляко… или повече работа?“
Останалото е инициатива.
Професии
Един успешен мениджър решил най-сетне да обърне живота си с главата надолу. Купил ферма в затънтено село, взел крави от местните и тръгнал да става животновъд — но понеже нищо не разбирал от занаята, хората го излъгали и му продали животни с посредствен млеконадой.
Селяните веднага се надъхали да го гледат как пропада, злорадствали и чакали неизбежния край. Само че вместо да пада, от ден на ден млякото му ставало все повече — а заедно с него растели и печалбите му. Вскоро се превърнал в един от най-елитните фермери.
И тогава започнали да го ухажват и да го разпитват каква му е тайната. Той с усмивка им отговорил:
Ключът е в мотивацията и в организацията. Всяка сутрин правя „оперативка“ с цялото стадо и им задавам един-единствен въпрос: „Днес какво ще продаваме — месо или мляко?“ Останалото е работа на персонала.