Един просяк разказва:

Един професор по математически анализ се прибрал вкъщи и установил, че кранът на кухненската мивка продължава да капе. Обадил се на водопроводчик. Онзи само стегнал една тръба за пет минути и течът веднага спрял. Професорът се зарадвал… докато не видял сметката.

Водопроводчикът се усмихнал и, докато му връщал парите, му рекъл:

Професорът направил точно това. Работата била лесна, заплащането — добро и скоро започнал да живее нормално.
Един ден директорът решил, че не е много прилично работниците да нямат дори основно образование, и ги пратил на вечерна гимназия, за да имат поне осми клас. И професорът трябвало да ходи, за да не се издаде.
На първия час по математика учителят решил да провери някои от водопроводчиците. Попитал за лицето на окръжност — и по стечение на обстоятелствата посочил точно нашия професор. Той се усмихнал, тръгнал да отговаря… но в паниката осъзнал, че формулата е забравил.

Започнал да пише по дъската: първо интеграли, после диференциали, после още формули… и накрая стигнал до:

С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици и ги видял всички да му подсказват със знаци и шепот:

Един професор по математически анализ се прибрал вкъщи и установил, че кранът на мивката в кухнята капе. Обадил се на водопроводчик.
Водопроводчикът само стегнал една тръба — за пет минути работата свършила и капенето спряло. Професорът се зарадвал, но усмивката му бързо изчезнала, като видял сметката:

Все пак платил. А водопроводчикът, докато си прибирал парите, му казал:

Професорът послушал. Позицията му се сторила лесна, парите — добри, и заживял както трябва.
Един ден директорът решил, че не е добре работниците да нямат дори основно образование и ги пратил на вечерна гимназия, та поне да докарат осми клас. Понеже и професорът трябвало да ходи, на първия час по математика учителят решил да ги изпита.

Професорът се усмихнал, готов да отговори… и тогава го ударило ужасно — беше забравил формулата.
„Е, добре —“ помислил си той, „— ще го изкарам.“
Започнал да пише по дъската — интеграли, диференциали, формули, всичко както трябва… и накрая получил:

Минусът обаче ужасно го изнервил. Започнал отново — още интеграли, още сметки… пак същото.
С отчаяние се обърнал към останалите водопроводчици — и видял как всички му подсказват със знаци и шепот:

Един прочут адвокат от Ню Йорк мина през дълбоката провинция и не се съобрази със знака „Стоп“. За лош късмет го спря местният шериф. Адвокатът, мислейки си, че е „голяма работа“, реши да се подиграе:

Адвокатът излязъл и шерифът започнал да го удря с палката. След няколко удара попитал:

Един психиатър разказва на друг:

Един път си рекох: „Е, край — свърших си работата!“ — ама после ми намериха работа за целия китайски народ. Сега седя и все си мисля, че банковата ми сметка е празна…

Един пътник се изнервя, защото влакът му спира през пет минути и всичко върви на бавни обороти. При поредното спиране той се обръща към кондуктора:

Един пътник цял ден се точел на спирката — идва автобус, той го гледа, звъни за билета, после пак гледа: нито билет, нито возене. И така цял ден.
На вечерта най-накрая минава автобусът, той се качил, седнал, а накрая на седалката имало бележка:
„Моля, заплатете закъснението — и без това цял ден сте ни чакали.“

Един работник в гробището бесен отива при шефа си и казва:

Един работник цял ден обикаля по обекта с напълно празна ръчна количка — ляво-надясно, поти се, тича като луд, всички го гледат, но никой не схваща защо го прави. Накрая ръководителят го спира и го пита:

А той:

Един равин се качва на самолет. Стюардесата минава и го пита любезно:

Точно тогава равинът се стресва и с неудобна загриженост пита:

Един равин се похвали на приятел:

Един режисьор пита друг:

Един рибар отишъл рано за риба. Пробил дупка в леда и зачакал. Изведнъж се чуло от някъде:

Пробил втора дупка и пак чакал. Гласът отново:

Рибарят се ядосал и пробил трета дупка, като се надявал този път да хване нещо. А гласът проточено:

Тогава рибарят викнал:

Гласът отговорил:

Един рибар се хвали на колегите си:

Един рокер влиза в чалгарска механа, където музиката е на живо. Още на първата ракия се провиква към управителя:

Един ром спечелил джакпота от тотото — 4 милиона! Голям късмет! Вика си: “Няма повече да работя… поне докато свършат парите!”
Минаха два дни… и вече почна да се чуди: “Е, то тия милиони къде се купуват — на килограм ли са?”
Както и да е…

Един се моли:

А Господ му вика:

Един се оплаква:

Един селянин се хвали на друг: