Един китарист си търси тюнер със “сто процента точност” в музикален магазин.
Имало какви ли не модели на големи марки, ама всички били на космически цени…

Китаристът го щраква, настройва—и тюнерът веднага започва:

След време групата има участие. Излизат… и нашият китарист, като вдигне поглед към публиката и микрофона, изкрещява:

И точно тогава тюнерът на сцената, без да пита, му отговаря:

Един клиент влиза в кантората на прочут адвокат.

Един ковач ковал подкова, докато стане нажежена до червено. Хванал я с щипците и точно тогава един селянин отстрани го зяпнал и възкликнал:

Ковачът се засмял:

Селянинът нямал търпение да види номера и веднага извадил монета, подал я на ковача. Ковачът я облиза, изгледал доволно и си я прибра в джоба.

Един ловец отишъл в гората и видял три перални. Уцелил първите две — те се взривили. После прострелял и третата, но тя не се пръснала. Ловецът стрелял още девет пъти, пак без ефект. Накрая отишъл при нея и попитал:

Пералнята му отвърнала:

Един луд и един психиатър начело на Министерството на здравеопазването — това вече не е управление, а групова терапия на всички!

Един майстор целия ден си бил влязъл в мазето да оправя нещо — мерил, пробивал, и всеки път вадил инструмента… без винтове.
Слагал ново парче, пак пробивал — пак без винтове.
Накрая към вечерта приключил и хвърлил последния поглед към работата… и намира на отвертката бележка:
„Довърши го ти — но сметката, моля!“

Един много заможен бизнесмен решил да се откаже от работата си в града и да се пресели на село, за да започне да произвежда мляко. Посъветвал селяните си да му продадат няколко крави и те с готовност се навили.
Само че решили да го подиграят: продали му най-отпуснатите, най-кльощавите и най-недъгавите крави, каквито намерили.
На тяхна изненада обаче бизнесменът започнал да изкарва огромни количества мляко. Тогава селяните отишли при него и го закачили:

Бизнесменът се усмихнал и отвърнал:

Един много често закъснявал за работа, защото се „успивал“. Шефът му го заплашил, че ще го уволни, и човекът решил да вземе мерки — купил си цели пет будилника.
Един ден се събужда в 09:10, а е на работа от 08:30. Будилниците пак не звъннали.
Изплашен, тича при съседа си, който бил в автосервиз, и му вика:

След като свършил „ремонта“, човекът пита:

Съседът му казва:

Той ошашавен:

А автосервизният майстор отвърнал спокойно:

Един монах срещнал на площада уличен продавач и казал:

Продавачът се усмихнал:

Монахът гордо отвърнал:

Тогава продавачът продължил да подрежда стоката и тихо добавил:

Един моряк отишъл в хотел и поискал стая. На рецепцията му рекли:

Морякът бил толкова изтощен от пътуването, че веднага приел.
На сутринта управителят го попитал:

Един моряк се прибира у дома след дълъг рейс и заварва жена си с малко бебе.

Един мрънкалник търсеше работа — лека, а да е и с хубави пари. Ходил тук, ходил там… все нещо му “не ставало”. Накрая разбрал, че един негов приятел станал бизнесмен и се е настанил в офис.
Отишъл при него:

Баровецът си спомнил всичко и много добре знаел, че онзи не става за нищо. Но все пак решил да се прави на човек заради “едно време”:

Мрънкалникът излязъл на улицата. Първо спрял в кварталния магазин за цигари. Касиерът го закачил:

А той:

Един мрънкало си търсеше работа — лека, та и добре платена. Обикаляше тук-там, питаше, ходеше, все нещо “не му пасваше”. Накрая разбра, че негов приятел отдавна е станал бизнесмен и се е забутал в собствен офис.
Срещат се и бизнесменът му вика:

Онзи си спомнил човека — знаел, че за нищо не става. Но тъй като били “добри стари времена”, решил да направи жест:

Мрънкалото излязло навън. Първо минало през кварталния магазин да си купи цигари. Касиерът го загледал и му казал:

Мрънкалото отсече:

А касиерът се подсмихнал и мрънкалото допълни:

Един мутра чакаше съдружника си от Китай и прати най-умния си служител да го посрещне, като му натрака, че работата е деликатна: китаецът бил много чувствителен на тема име и ако му се бърка, щяло да стане страшно.

Служителят тръгна към летището и през цялото време си повтаряше:

Когато китаецът пристигна, стъпи на червения килим, служителят тържествено се раздвижи и обяви:

Един мъж влиза в аптеката, взима си някакво лекарство и излиза. Аптекарят веднага избухва в смях.

Един мъж влиза и си брои на глас: „едно, две, три… едно, две три…“ И без да спира, продължава право към кръчмата: „едно, две три — едно кебапче, две, три — две кюфтета… две, три…“ После: „едно две филийки хляб… три… едно, две три…“ Той си брои, хапва, пийва и накрая си тръгва. Всички в кръчмата го зяпат и питат кръчмаря:

Кръчмарят:

Един мъж влиза при фризьорката и се настанява на стола. Тя го поглежда и пита:

Мъжът се замисля за миг и отвръща:

Един мъж влязъл в ресторант и поръчал: ракия, салата, двойна водка и таратор. Когато ги донесли, той попитал сервитьорката:

Сервитьорката се усмихнала:

Един мъж всеки месец ходел при един и същи фризьор. А фризьорът имал навик да омаловажава всичко, което клиентът му реши да каже.
Един ден мъжът се похвалил:

Фризьорът:

На следващия месец клиентът пак:

Следващия път клиентът казал, че заминава на екскурзия в Рим.

Фризьорът се засмял:

Клиентът толкова се ядосал на празното му говорене, че приел залога. Месец по-късно пак дошъл за подстрижка и попитал:

Един мъж започнал работа като таксиметров шофьор. Качил първия си пътник и тръгнали. По едно време пътникът започнал да му маха нервно и да ръкопляска, за да спре. Шофьорът се стреснал, подскочил рязко, объркал педалите и едва не направил лека разходка до съседната спирка.
Като се посъвзел, погледнал пътника и изръмжал: