Един доктор отишъл при друг:

Един дядка бил обвинен, че е нападнал 20-годишна жена.
Дядото си наел млада и впечатляваща адвокатка.
Адвокатката се обръща към съдията:

Дядото шепнешком на адвокатката:

Един дядо на пазара продава портокали. Сложил табела: „1 портокал — 2 лева, 5 портокала — 7 лева“.
Минава Моше, купува си 1 портокал за 2 лева, после още един за 2 лева, после пак един за 2 лева — всеки път си мисли колко му излиза евтино. Накрая казал на дядото, с важен тон:

Дядото го погледнал и отвърнал:

Един дядо от село Крън цял живот си ковал джобни ножчета. Времето се изменило и измислили патентен данък — дядото си го плащал и пак си правел ножчета. Като навършил 85, ръцете му започнали да треперят, зрението му съвсем се влошило и решил да пише до общината, че вече няма да работи и няма да плаща данък. Седнал и написал:

Един заварчик си работи на спокойствие. При него влиза един човек и казва:

А заварчикът му отвръща:

Един заварчик си стои на работа и си кипи. При него се появява някакъв човек:

Един заможен мъж сгазил лука и нарушил закона. Щом разбрал, че делото му ще го гледа най-проклетият стар съдия, веднага наел най-добрия адвокат. Адвокатът му казал да разчита на колежката си — най-сексапилната в бранша.
На самото заседание тя се явила с дълбоко деколте и къса пола. След като оспорила вината на клиента си и пледирала за невинност, завършила с:

В този момент леко се надвесила и, намеквайки за опита си, посочила гърдите си, а после — с поглед и жест — намекнала за “дългия си стаж” и компетентност.
Съдията я погледнал и отсекнал:

Един звъни на вратата на известна врачка.
Тя пита отвътре:

А той:

Един зевзек влетява в аптеката и отсича:

Един изследовател тръгва на експедиция в дълбока джунгла. Преди да замине, го заливат със страшни истории за местни племена, които нападали без предупреждение, та човекът си купил какво ли не — ножове, пушки, фенер с мощна светлина и дори малък самострел за всеки случай. Заплатил си и правоспособен водач, уж най-кроткият в района.
Вечерта двамата седят до огъня. Нощта е тиха… докато от джунглата не се чуят тежки удари — тук-там, тук-там.
Водачът въздъхва:

Учените веднага се раздвижва: изважда оръжията едно по едно, проверява ги, нарежда ги около себе си като за изложба.
Ударите стават по-ясни. Водачът пак:

Учените хваща пушката, заляга и започва да се оглежда наляво-надясно, все едно ще разгадае от коя страна идва “мелодията”.
Ударите вече са съвсем близо. Водачът се навежда към огъня и тихо казва:

Учените едва диша, а когато се съвзема достатъчно, успява да промълви:

Водачът го гледа сериозно и отвръща:

Един индиянски вожд веднъж се наливал с огнената вода, докато му се видяло, че пред него застава духът на пролетта и му казал:

Вождът решил да се подготви и наредил на племето да започнат да сушат храна и да стягат запаси, “защото ще се проточи пролетта”. Индиянците сушили, сушили… докато вождът изтрезнял. Тогава излязъл от палатката и видял купищата запаси, които вече плували от влага — все едно бяха подготвяли края на света, а не пролетта.
Разтревожил се, че ако пролетта не стане “толкова жестока”, всичко ще се съсипе и за другия сезон няма да им стигне. И понеже човекът, който предсказва времето, го имало при бледоликите, вождът решил да се дегизира като златотърсач и да отиде до тях.
Отишъл в селото, при местния метеоролог, и попитал:

Метеорологът го погледнал уверено:

Вождът се успокоил. После обаче му станало интересно и попитал:

Метеорологът се усмихнал:

Един инженер го объркали по документи и го пуснали в Ада вместо в Рая. След време Господ (Дядо Боже) разбрал, че е станала грешка, и слязъл в Ада да си върне човека.
Като пристига, вижда адски картини: паркове, градинки, градски транспорт, Wi‑Fi… все едно е нормален град. Учуден, отива при Сатаната и пита:

Сатаната:

Господ веднага:

Сатаната се засмял:

Господ:

Сатаната:

Един инженер по административна грешка го пратили в ада вместо в рая. Някое време по-късно Дядо Боже разбрал за недоразумението и решил да слезе в ада да го оправи. Отива долу, оглежда се — адът пълен с паркове, градинки, градски транспорт, wi-fi и какво ли още не.
Накрая отива при Сатаната:

Сатаната се усмихнал:

Господ веднага:

Сатаната:

Сатаната се изсмял:

Един инженер умрял. Отишъл при свети Петър, цял ден се търкалял на опашка за разпределение и накрая го насочили към ада. Минавало време, дошли незапомнени студове и мъждукащи мъгли. Свети Петър се сепнал:
„В Рая поне се топло. А тука… как ли е в Ада?“
Отишъл и какво да види — просторно, свежо, климатизирано, вятърче духа, истински уют. Попитал дявола:

Дяволът въздъхнал:

Един инженер, заради някаква административна грешка, го изпратили в ада вместо в рая. След време Господ разбрал какво е станало и решил да отиде долу да оправи нещата.
Слиза в ада и там — паркове, градинки, градски транспорт, даже wi-fi и какво ли още не. Учудил се, отишъл при Сатаната и казал:

Сатаната отвърнал:

Господ веднага:

Сатаната:

Господ:

Сатаната се засмял:

Един истински мързеливец решил да си търси работа. Обикалял тук, питал там — все не му било “подходящо” и все недоволен се връщал.
Накрая влязъл в един офис и направо признал на шефа:

Шефът се усмихнал широко и рекъл:

Понеделник — почивка от уикенда
Вторник — подготовка за работа
Сряда — работа
Четвъртък — почивка от работата
Петък — подготовка за уикенда
Събота и неделя — уикенд

Мързеливецът се стреснал и се хванал за главата:

Един казва на приятеля си:

Един кандидат се явил на интервю за главен готвач в западнал ресторант. Водещият му задал следната „хипотетична“ задача:

Един кандидатства за сапьорния батальон. Питат го:

Един кебапчия от квартала бил прочут, опашката му се виѐла постоянно.
Един ден влиза тип и вика:

Кебапчията се изнервил, ама се държал:

А онзи не се отказва, почуква по масата:

Кебапчията изстрелва: