Един адвокат умрял и отишъл в Чистилището. На портата го чакал Свети Петър и го попитал накъде е тръгнал:

Свети Петър въздъхнал:

Адвокатът се изправил:

Свети Петър пребледнял, хвърчал направо при Господ и отчаяно рекъл:

Един адвокат умрял и отишъл при Свети Петър, а той му рекъл:

Адвокатът:

Свети Петър:

Тогава Свети Петър побързал при Господ:

Господ:

Един атомен физик се прибира у дома позакъснял. Жена му го гледа строго и вика:

Като се нахранили и легнали, точно когато жена му угасила лампата, той изведнъж се свил на сам и… отново се втурна: бърз удар, бърз удар — и жената връща също.

Един бедняк отишъл при моллата и му казал да почете над бащиния му гроб, защото нямал много пари, и предложил само 10 монети.
Моллата почнал да чете: десет минути — и точно тогава влязъл един богаташ.

Моллата веднага се захванал пак да чете. Чел, чел… и вместо десет минути, минал половин час.
Беднякът, като гледал, се обадил:

Моллата въздъхнал:

Един бизнесмен казва на друг:

Един бизнесмен цял живот си правел планове как да мине номера на данъчните, ама все му се връщало като бумеранг. В един момент обаче забравил в кабинета им едни 50 000 лева — и оттогава, каквото и да подаде, все “се урежда” още преди да са го погнали.

Един бил шофьор на камион. Преди всяка командировка ходел в бакалията и си поръчвал като по устав:

Първия път бакалката само го гледала мълчешком.
Втория път се ядосала:

Третия път взе, че викна мъжа си и го разправи:

Мъжът рекъл:

И ето една сутрин — шофьорът влиза:

Шофьорът си взел стоката и тръгнал… а онзи от мазето изскочил и му хвърлил един бой по пътя.
Шофьорът, като се освести, се намръщи и рече:

Един богат човек отишъл на лекар и казал:

Лекарят кимнал:

Баровецът се намръщил:

Докторът въздъхнал:

Пациентът въздъхнал мъчително:

Лекарят присвил очи:

Богаташът се стреснал:

Докторът избухнал:

Богаташът се засмял:

Един водопроводчик бил на гости. По едно време показал свои снимки. Домакинята, гледайки снимките:

Водопроводчикът нищо не казал, но на сбогуване казал на домакинята:

Един възрастен мъж наскоро започнал работа като чистач в голяма фирма. Един ден, след няколко тежки и безкрайни заседания, шефовете го повикали в заседателната зала и го попитали:

Един германец, един италианец, един канадец и един адвокат се качват в едно купе във влака. За да ги впечатли останалите, германецът изважда от сака си бутилка шнапс и казва: „При нас в Германия има толкова много шнапс, че тази бутилка мога да я хвърля през прозореца ей така!“ и я хвърля.
Италианецът след две минути изважда бутилка старо амароне и казва: „При нас в Италия има толкова много отлежало вино, че тази бутилка мога да я хвърля през прозореца ей така!“ и я хвърля.
Канадецът го гледа, мисли си половин час и накрая, без да каже нищо, хваща адвоката и го хвърля през прозореца…
Адвокатът, докато пада, се провиква: „Ей, що така бе! Аз още не съм подписал…!“

Един гинеколог решил да се преквалифицира и отишъл на интервю за работа в сервиз за автомонтьори. Шефът му казал:

Гинекологът се заловил за работа. Докато човъркал из двигателя, очите на шефа ставали все по-кръгли и по-кръгли. Накрая изпитът свършил.

Шефът се усмихнал:

Един гледач бил толкова точен, че не само предсказвал бъдещето, ами връщал и миналото на място — щом стане въпрос за прогноза, го хващал “преди да се е случило”, ама вече за всеки случай.

Един грък стои посред нивата си и ги оглежда. Минaва пътник и го пита:

Гъркът:

Пътникът:

Гъркът:

Един ден доктор Фройд си седи вкъщи пред камината, отпуска се, пуши лулата си и си пие кафето. Някъде по средата на вечерта в стаята влиза дъщеря му и развълнувано казва:

Фройд замълча за миг, замисли се дълбоко, после въздъхна и кротко отвърна:

Един депутат влиза в ресторант до Парламента. Вижда красива блондинка, седнала сама на маса, и се запътва към нея. Сяда до нея с приятна усмивка и казва:

Един директор на завод се обърнал към секретарката си:

Когато Петър влязъл, шефът го посрещнал с кадифен тон:

Петърчо обаче не казал нищо — само гледал в килима.
Директорът се усмихнал и го подбутнал:

Тогава Петър тихо прошепнал:

Един директор на заводик викнал секретарката си:

Когато Петър влязъл, шефът го посрещнал сърдечно:

И директорът сияел:

Петър само мълчал и гледал втренчено килима. Тогава директорът се провикнал:

Пешо смутолевил едва-едва:

Един директор се скара на работниците и строго им рече:

Един работник вдигнал ръка:

Директорът пребледнял от яд:

Работникът си поел дълбоко въздух, успокоил се и отвърнал:

Един директор уволнил секретарката си. Преди да си тръгне, тя му казала:

А пък ти, с тази вар по косите, с тази арматура в устата, с този пясък в бъбреците и с този отвес, дето го носиш, — ти си само за строителен работник!