Доскоро си мислех, че онези, които правят кифли, са готвачи… А то се оказа, че са пластични хирурзи!

Достигайки върха на една ледена скала, алпинист вижда човек, който виси от ръба, хванал се с едната ръка, а с другата държи термос и си пие чай, все едно това му е нормалното положение.
Изумен, алпинистът пита:

Човекът замислено поглежда надолу, отпуска се за секунда, прецежда чая си през хартията от книжката си, после се хваща пак здраво.

Дохожда пожарна бригада да загаси пожар в болница. Пламъците са потушени, всички пациенти са спасени.
Командирът докладва на главния лекар:

Главният лекар пребледнява и се свлича.
След миг отново идва на себе си и едва промълвява, разтреперан:

Дошъл член на дружеството на трезвениците в един завод. Началникът на цеха го посреща и го води при шлосера Иванов.

Доячка тръгва за работа сутринта, а аз я „пожарувам“ с зверски махмурлук. Главата я стяга, черно й се връща в очите, едва държи погледа. Сяда на табуретката пред кравата, а кравата я гледа загрижено:

Дразнещо е, когато във филмите на ужасите, човекът си е сам вкъщи и вика:

И какъвто и да е убиецът да е, той с усмивка ще отвърне:

Драматург погледнал към театралната зала, където по програма се играела неговата пиеса, но от хората — нито един. Ядосал се, отишъл при директора.

Директорът го погледнал спокойно:

Драматург се хвали на приятел:

Дресьор на мечки показва номер:
Слага си шапката в устата на мечката и я удря с бухалка по главата. После мечката си се обръща и си ляга, а дресьорът остава абсолютно невредим.

От публиката излиза студент.

Студентът:

Дресьор на тигри показва номер:
Слага си главата в устата на тигъра и го удря с юмрук по челюстта. След това си излиза абсолютно невредим.

От публиката излиза един възрастен господин. Дресьорът:

Господинът:

Дресьорът на лъвове беше напълно съсредоточен в работата си…

Другоселец си купил обувки от габровски майстор. След известно време минава през Габрово, влиза в магазина и казва на майстора:

Дрън, дрън, дрън!
Мрън, мрън, мрън!
Е*ете се в г*зъ!
Ти си патка, шефът е п*драс…
Писна ми да се търкам,
и се прибирам вкъщи!
Ай наздраве!

Духовният северозападен оркестър има репетиция, по едно време диригентът заизкрещял:

Дъбстеп — това е тайното подсъзнателно тъгуване на младите по онези стари, неумолимо “работещи” машини в завода: първо биеш ритъма, после ти става мъчно, че вече не се чува как всички се мъчат за заплата.

Дългият сън не само трупа здраве, а и намалява работните часове. А колективният сън на работното място? Повишава корпоративния дух.

Дълго време се стараех да не се набутвам в кофти компания — там заплатата е ниска, а и шефът е направо идиот.

Дърводелец попаднал в рая. Бог го посрещнал и разговорили се:

Държавен служител попитал началника си:

Началникът го скарал:

Държавен служител: „Мога да не работя нищо — дори и по изключително сложна методика…“