Днес актьорът Август Попов звъни по телефона на колегата си Юлиан Вергов:

Днес арестуваха един фризьор за трафик на наркотици. Аз от седем години му съм клиент и чак сега се сетих, че всъщност човекът ми е фризьор.

Днес барети нахлули в апартамента на Човека-глас, след като съседи подали сигнал, че се чуват писъци, все едно някой го мъчат…
Оказало се, че просто Човек-глас репетирал за конкурс — пускал си “оперативни” упражнения за разпяване на отворен прозорец… и явно на съседите им звучало като извънредна операция.

Днес беше толкова огромно задръстването, че шофьорите от градския транспорт вместо да слизат на спирка — почнаха да слизат на будка за кроасан… да не им се сторят спирката като “пътна полиция”!

Днес в офиса сложих една капсула кофеин в кафемашината.
Започнах да се хваля на всички, че „сега ще съм номер едно“.
Колегите ми викат: „Благодарим, чудо!“.
Утре ще сложа две… и ще видим дали ще ме повишат, или ще ме изкарат дисциплинарно.

Днес в просъницата си помислих, че закъснявам за работа — и направо скочих. Отворих очи, погледнах часовника и се успокоих… значи не съм закъснял — просто още спя!

Днес в службата час и половина нямаше интернет. Изпихме кафето, обсъдихме бюджета, позаприказвахме се… Накрая някой каза: „Хайде да си пуснем пак интернет, че вече започнахме да работим!“

Днес гледах как шефът ми чеше билетчета от националната лотария. Утре си тръгвам…

Днес данъчните извикали певицата Анелия и почнали с въпрос към нея:
„Погледни ни в очите и кажи честно—колко… оставяш?“

Днес е Ден на борбата с корупцията. Седя, мисля си: кого да поздравя — тези, дето ги хванаха, или онези, дето още имат шанс да се измъкнат?

Днес е Черен петък и шефът обеща на всички 50% намаление на заплатите!

Днес е петък 13-ти!
Обаче има и по-лошо от петък 13-ти…
Събота 14-ти — пак на смяна.

Днес е по-лесно да се измъкнеш от затвора, отколкото да си тръгнеш от работа!

Днес е първи април!
Не забравяй да поздравиш шефа…
и да му кажеш, че „днес всичко е истина“ — за всеки случай.

Днес звъннах на шефа. Викам му:

Той:

Аз:

Днес казах на шефа: или ми вдига заплатата, или си тръгвам! Той ми предложи компромис — всеки да отстъпи по малко. Накрая си стиснахме ръцете: той няма да ми вдига заплатата, а аз — няма да напускам.

Днес казах на шефа: „Или ми увеличаваш заплатата, или си тръгвам!“

Днес ме изритаха от работа. Преминах курс по позитивно мислене, дето ни набиваха, че със силата на мисълта става всичко. Шефът ме държа цели три часа да си седя и да не правя нищо, после ми каза:

Днес ме съкратиха. Сутринта шефът влиза и казва:

А аз:

Днес ми предстои да вадя зъб — гадно си е, и направо страшно… От нерви даже налях една водка — за кураж! Само дето защо изобщо трябваше да почвам работа като стоматолог?