Директорът на завода за енергийни напитки има 63 деца — и всички са получили по едно „следобедно“, защото всеки ден питат: „А сега ли вече работим… или пак ще ни развеселиш?“

Директорът на института привиква трима закъснели служители. Пита ги защо са закъснели.
Първият:

Изчаках прегледа, върнах ги, върнах се и право в института… и все пак закъснях.
Вторият:

Третият:

„Помощ! Помощ!”
Гледам—вратата им притворена. Влизам и какво виждам: комшийката си лъска паркетa с лак, после решава сутринта да вземе душ. Подхлъзва се, пада по гръб и… остава залепнала като плакат на стената.

Директорът на месокомбината към новия началник на охраната:

Директорът на театъра обикаля из района и какво да види — актьорът излиза на сцената и води монолог на живо с публиката… ама публиката е единствено котка в първи ред.

Директорът на театъра отива на прослушване за нова постановка. Една от актрисите рецитира монолог, а останалите зад кулисите го “подкрепят” с музикален съпровод.
Директорът пита режисьора:

Директорът на фирмата звъни на колега:

Директорът по телефона дава указания на друг директор как да смени цветовете на монитора:

Директорът пътувал със секретарката си. По пътя колата им се повредила и спряла. Шефът си казал наум:

Слязъл, легнал под колата и започнал да „ремонтира“. А секретарката, от своя страна, си мислела:

И тя слезнала при него и също легнала под колата. Минали два часа. Наблизо се отбил полицай и като видял двамата под колата, си помислил:

Директорът пътувал със секретарката си. По пътя колата се повредила. Директорът си рекъл наум:

Слязъл и легнал под колата да я ремонтира. Секретарката се замисли:

И тя също слязла и легнала под колата при шефа. След около два часа наблизо минава полицай. И си мисли:

Директорът уволнява секретарката си. Тя му казва:

А ти — (посочва го) — с тая вар по косите, с тая арматура в устата, с тоя пясък в бъбреците и с тоя отвес, дето си го имаш… ти си само за строителен работник!

Директорът „Маркетинг“ нарежда по телефона на директора „Продажби“:

Диригент на оркестър получава бележка след концерта:
„Не че съм доносник, ама онзи с цилиндъра удря чинелите само когато го гледате право в очите!“

Диригентът по време на репетиция на духовия оркестър:

Диригентът получава анонимна бележка:
„Господин диригент, не че съм клюкар, ама ударникът бие барабана само когато го гледате. Като се обърнете — почва да търси ритъма някъде из въздуха.“

Диригентът пристига за репетиция, оглежда оркестъра и вижда, че солистът- флейтист го няма.

Музикантите го гледат смутено, мънкат…

Диригентът веднага се втурва към тоалетната. Отваря вратата и вижда флейтиста — прави си каквото прави.

Диригентът се мръщи на ударните:

Барабанистът, мърморейки:

Диригентът, бесен на ударните:

А барабанистът, мърморейки:

Дискотека “У село Борован, Врачанско”. Купоня към края си, ма хората сакат музиката да продължи. Тогава диджея се обади и рекъл:

Диспечерът вика екипажа на Ту-154 за излитане. В същото време на пистата един техник от поддръжката обира боклука около навигационните лампи—специално, че трябвало да свети “чисто”. Само че той е сложил прозрачна найлонова престилка, та се движи като призрак.
Диспечерът му звъни:

Техникът се отдръпва настрани, оправя престилката си, държи я с две ръце и с треперещ жест маха на излитащия самолет.
Пилотът към диспечера:

Длъжностните лица са все едни такива — имат си едни лица, все едно всички са им длъжни.