Днес ми се доспа на работа, ама то не беше от умора — горе в офиса правят ремонт и ми стана като у дома…

Днес ми се иска да свърша нещо полезно… само че през целия ден съм на работа.

Днес минах на зъболекар. Докато чаках, прочетох името на лекаря — познато ми се стори… и изведнъж се сетих: съученик ми е! След толкова години сигурно е сменил всичко… Влизам в кабинета. Не — не е той… стар, дъртак, плешив, набръчкан — не, не е същият.
След като ми оправи зъба, го питам: кое училище е завършил — моето… и коя година — същата като моята.

Днес на 1-ви април телефонните измамници празнуват — най-накрая клиентите им най-после се обаждат обратно!

Днес най-сетне се уредих да започна работа като телевизионен изпитател. Досега си бях изпитател на диван, но реших да се развивам. И сега имам две работи…

Днес най-трудно им е на химиците — могат да взривят или отровят когото си поискат… но все пак се държат!

Днес новата колежка ми изсипа един кофичка шоколад на главата без никакво предупреждение. Аз само я попитах дали го е правила за късмет или просто така си измерва порциите.
На мен ми се стори напълно нормално, щом работим в сладкарница и всички сме „дегустатори на вкус“ — тя явно дегустираме и паниката.

Днес обявиха санитарна ваканция в земеделското министерство по заповед на ДАНС. Нищо чудно — търсят неизвестен извършител, който не бил оставил на мира „чистите“ документи… постоянно правил лоши подмени и събирал следи, та и санитарите вече не смогват.

Днес отидох на интервю за работа във фирма. Мениджърът по човешки ресурси ми подаде един лаптоп и ми каза:

Взех лаптопа, излязох от кабинета и после направо от сградата. След няколко минути, точно на две пресечки, телефонът звънна и онази от „Човешки ресурси“ започна да крещи истерично:

Аз ѝ викам:

Днес отидох на работа с нарисувани очила — ей така, да изглеждам по-умно. Колегите ме погледнаха и рекоха: „Най-накрая си разбрал как трябва да се вижда!“ Аз само се опитвам да схвана логиката…

Днес отидох на събеседване в една търговска фирма.
HR-мениджърът ми даде лаптоп и ми каза:

Взех лаптопа, излязох от стаята, после и от сградата. Минутите минаваха и след малко телефонът ми иззвъня. Мениджърът беше извън себе си и крещеше:

Аз спокойно:

Днес по новините пак излезе една професионална деформация. Всички са чували за обущаря, дето ходел със скъсани обувки, и за лекаря — дето все бил “малко болен”… ама днес чух нещо ново: прокурор, който работил без нито един обвинителен акт. Явно човека се е специализирал в това да държи делата “в процес” — без да ги вкарва в процеса.

Днес попитах жена ми дали ползва нова козметика, защото лицето ѝ изглежда толкова свежо и гладко.
Тя ми отвърна:

Днес почти 40 градуса, а в Софийския районен съд строгият режим е направо „климатичен“: ако сте с къси панталони, няма да ви пуснат дори да си платите таксата за едно дело и да си вземете направление.
За да имате право да влезете при тези температури „съобразно закона“, първо трябва да се явите с дълги панталони—иначе съдът приема, че сте в нарушение на собствената си топлина.

Днес прекият ми шеф ме извика:

Днес при внезапна проверка на данъчните на Женския пазар и в Люлин и Красно село са хванали два касови апарата — и двата работели… ама само за реклама.

Днес работоспособността ми явно забрави да дойде на работа с мен…

Днес се запознах с един микробиолог. Оказа се доста по-едър, отколкото ми беше наумено…

Днес страшно изнервих една чиновничка зад гише. Помислих си: “Ей, сега ще ме скъсат за един печат.”
Оказа се обаче, че имам всички необходими документи… и затова тя започна да ми търси още, за всеки случай.

Днес така треперех на спирката, че минаващ автобус с ансамбъл по народни танци спря и ми предложи работа.