Мръсни9983Семейни9465Професии7743Лафове6851Пиянски3608Черен хумор3447Свалки1824Луди1431Иванчо1067България812Чък Норис739Баби357Евреи246Обяви143Въпрос-отговор91С*кс66Перничани65Младоженци55Бай Ганьо31Враца14Проститутки11 Всички →
Професии
Дешифриране на обявите за работа:
Написано: „работа в динамичен млад екип“
Да се чете: „Толкова сме динамични, че хората непрекъснато изчезват. Ти ще си следващото изчезване — но поне да не си много светъл, за да не забележиш кога почваш.“
Написано: „изпълнена с предизвикателства“
Да се чете: „Предизвикателството е да оцелееш, докато всички други ‘не знаят какво правят’ и ти трябва да го оправиш. Работи се 20 часа, ние пишем 8, защото счетоводството също има нужда от предизвикателство.“
Написано: „мотивиращо възнаграждение, обвързано с резултатите“
Да се чете: „Заплатата е като обещание от политик — може да я има, може да не я видиш. Но ако я видиш, това значи, че сме сбъркали критериите.“
Написано: „възможности за пътуване“
Да се чете: „Пътуваш — да, ама до службата, обратно и после… пак обратно. И ако някой ден ‘случайно’ не си там, ще те намерят по телефона, за да разбереш, че си ‘на път, но не както трябва’.“
Написано: „безплатно обучение“
Да се чете: „Първо ще те преквалифицираме от твоята професия в: таксиджия, барман, рецепционист, чистач и психотерапевт. Обучението е безплатно, но ти после ‘ще си благодариш’ с труд, извънредно и с усмивка.“
Написано: „приятелски настроен екип“
Да се чете: „Имаме дружина от хора, дето се чуват само по работа — когато трябва да те обвинят. Дружината е дружелюбна: колкото по-бързо те ‘разкъсат’, толкова по-приятелски.“
Написано: „атрактивно заплащане“
Да се чете: „Атракцията е, че ще ти обясним как инфлацията не важи за нас. Заплатата е ‘виждаме се догодина’, а днес ти благодарим, че си човек.“
Написано: „атрактивно заплащане“ (2)
Да се чете: „Плащаме, когато шефът помни, че има служители. Ако го е позабравил в петък — наздраве, следващата вълна е някъде между ‘скоро’ и ‘май вече не’.“
Написано: „атрактивно заплащане“ (3)
Да се чете: „Ще работиш като акробат: падаш, ставаш, скачаш — и всичко това, докато чакаш ‘премията’. Премията е като еднорог: всички говорят, че съществува, но никой не е виждал.“
Написано: „заплащане на хонорар“
Да се чете: „Ние взимаме от клиентите 300–500 лева на курс. Ти получаваш толкова, че да не се разсърдиш, докато пак работиш. Хонорарът е малък, но поне е стабилно малък.“
Написано: „активно участие в нашите проекти“
Да се чете: „Нашите проекти са ти. Ние сме само ‘вдъхновението’. Можеш да носиш работата и вкъщи — защото у вас ти е свободата, нали?“
Написано: „екип от млади професионалисти“
Да се чете: „Вземаме 18–19 годишни, защото още не знаят, че това, което правят, не струва. После ги ‘научаваме’ с практика — бързо и с натиск.“
Написано: „отлично заплащане за град ХХХХХ“
Да се чете: „В София плащат повече? Да, и на нас ни се плаче. Затова ще ти дадем по-малко — за да имаш чувство за принадлежност. И после ще ти кажем, че провинцията е ‘различна’.“
Написано: „интересна и предизвикателна работа“
Да се чете: „Телефонът звъни 24/7. ‘Само да питат нещо’ прераства в кризисна ситуация. И когато объркаш нещо — ще разбереш, че не е било ‘случайно’, а е било ‘за да видим как реагираш’.“
Написано: „експертен персонал без ръководни функции“
Да се чете: „Ти решаваш всичко, но нямаш права. Пакети с отговорност — без пакет с заплата. Ръководни функции няма, защото директорът вече е зает да работи… по нашите оправдания.“
Написано: „динамична и интересна работа“
Да се чете: „Изискванията се сменят така бързо, че накрая проектът вече не е същия. Понякога дори фирмата сменя името — ние правим ‘софтуер’, с който се занимаваме, докато не се откаже някой.“
Написано: „разгърнете Вашия потенциал“
Да се чете: „Ако имаш потенциал, ще го разгърнем така: ще го източим докрай. После ще ти останат само гърба, умората и ‘ще се видим като почнем отново’ — но другаде.“
Написано: „динамично работно време“
Да се чете: „Работният ден е ‘до когато стане’. Празници няма. Семейство няма. Детски рожден ден — имаме, но никой не се сеща, ако телефонът звъни.“
Написано: „умения за работа в екип“
Да се чете: „Екипът сме ние. Ти си допълнение. Ако работиш в екип, ще те накарат да си вечно ‘съгласен’, защото несъгласието е вредно за мотивацията.“
Написано: „добри комуникативни умения“
Да се чете: „Ще говориш с хора, които обичат да те провокират. Трябва да останеш спокоен, защото ние ценим професионализма ти… да не се пречупиш.“
Написано: „работа по комплексни и креативни проекти“
Да се чете: „Проектът е сложен, защото договорът е написан като пъзел без картинки. Хора идват, не разбират, тръгват. Оставаме ние и ти — да сглобите чудото от обещания.“
Написано: „заплащане базирано на индивидуалните ви резултати“
Да се чете: „Ако си сам, няма резултат. Ако има резултат — значи е общ. А ако е общ — значи заплатата пак не е твоя.“
Написано: „неограничени възможности за изява и развитие в организация“
Да се чете: „Шефът обича цирк. Понеже циркът не идва, ние го правим. Ти ще се правиш на клоун, ще раздаваш листовки за неща, които никога няма да се случат, и ако се получи — ще ви псуват, че не е станало още по-бързо.“
Написано: „CV придиржано с мотивационно писмо“
Да се чете: „Първо гледаме дали имаш знания. Ако имаш — ще ти кажем, че не можеш да ги докажеш без стаж при нас. А мотивационното писмо да е кратко: ‘Готов съм да се самозалъжа.’“
Професии
Джак и Джими се разхождали по улица в Лондон. Джак погледнал в витрина на един магазин и забелязал огромни надписи:
„Костюми — £5.00, ризи — £2.00, панталони — £2.50!“
Джак възкликнал:
Ей, Джими! Това е нашият шанс! Няма да купим само за себе си — ще вземем колкото можем и като се върнем в Шотландия, ще си напълним джобовете! Само като влезем, ти си мълчи, ясно? Ако чуят акцента ни, ще си помислят, че сме шотландци и ще ни надънят цената. Аз ще си докарам най-лъскавия лондонски говор.
Разбрано, Джак! — кимнал Джими. — Аз не обелвам и дума.
Влезли в магазина. Джак се изкашлял, усмихнал се широко и рекъл:
Здравейте, прекрасни господине! Аз бих желал да поръчам: 60 костюма по £5.00, 120 ризи по £2.00 и 80 панталона по £2.50. Ще пратя камион да ви ги натоварят, нали, моите добри приятели!
Мъжът зад щанда се навел леко към него и тихо казал:
Ти си от Шотландия, нали?
Джак се стъписал:
Как разбра? Нали ти казах, че ще съм лондонец!
Търговецът отвърнал:
Мирише на химическо чистене…
Професии
Джентълмен казва на дама — негова съседка:
Мадам, вчера чух вашето пеене.
Тя се изчервява:
О! Нищо особено… само убивам време.
Е, мадам, избрали сте отлично „оръжие“ — звучи направо като перфектен алиби!
Професии
Джентълмен казва на дама, негова съседка:
Мадам, вчера чух Вашия разговор с господина по телефона.
Тя изчервена:
О! Нищо особено… просто си убивам малко време!
Чудесно сте си го “убили”, мадам. Толкова прецизно звънна, че чак ме сепна като добре прицелено оръжие!
Професии
Джентълмен разглежда изложба на модерни картини.
Ще ви кажа честно: не бих закачил това у дома си — казва той на художника.
И аз, господине. Затова го и излагам!
Професии
Джентълмен разглежда изложба с модерна картина.
Ще ви кажа искрено, че не бих закачил в дома си такова нещо — казва той на художника.
И аз, господине. Затова го и продавам!
Професии
Джъстин Бийбър: Бог ми каза, че гласът ми е като гръм в небето!
Майкъл Джексън: Аз не съм казвал нищо… само си помислих, че вече прекаляваш с децибелите!
Професии
Диалог в самолет:
Ало, стюардесо! Искам да се оплача! Всеки път като летя с вас, ми давате най-неудобното място — до мен няма място да си сложа краката, подлакътникът скърца, а и не мога да гледам през прозореца…
Капитане, стига си мрънкал! Приготвяй се за кацане — този път ще те настаним при нас, в кабината, че да не си качваш краката по пътеката!
Професии
Диалог в химическото чистене:
Чистите ли петна от кафе от килими?
Разбира се!
Ето ви пари! Ето ви и адрес! А петното на килима се казва Георги!
Професии
Диалог между програмист и жена му, вечер след работа…
Прибира се той:
Добър вечер, скъпа. Вече съм логнат.
Жена му:
Купи ли хляб?
Хмм… ваd команд или файлeнaме…
Нали ти казах сутринта: „Хляб“!
Грешка в сънтачката… грешка при въвеждане… Abort?
Какво става с новия телевизор? Поръчваш го, после го няма.
Променлива не е намерена…
Ставаш смешен. Дай ми кредитната карта — да отида до магазина сама.
Споделяне на нарушение… достъп отказан…
Ти мен обичаш ли ме, или обичаш само компютрите? Или и двете?
Любов… чрез параметри!
Какво става с това „обич“? Аз те питам — ти ми връщаш кодове!
Нищо лично… дефолт е.
Абе, и заплатата ти какво прави? Защо пак няма пари?
Файле… в употреба… чакай малко… try after some time…
Кажи ми честно — аз на теб каква съм?
Непознат вирус… но заразен съм завинаги!
Професии
Директор към HR-шефа:
Намерете ми в компанията човек — млад, способен, инициативен — да може да седне на стола ми.
Разбрано. Ако го намерим, ще ви се обадим.
Няма нужда да се обаждате. Като го намерите — директно да го назначите… а мен — да ме освободите.
Професии
Директор на голям магазин забелязва, че продавач се кара с клиент. Отива при него, дръпва го настрани и му казва:
Вие какво правите? Нима не знаете, че клиентът винаги е прав?! Какво ви каза?
Продавачът въздъхва и отвръща:
Че тук всичко е наред… само парите са наши.
Професии
Директор на голяма фирма пита новия личен шофьор:
Как се казвате по фамилия?
Андрей.
Така ли е фамилията ви?
Не… името ми е Андрей.
Не ме разбирате. Питам за фамилията. На шофьора си се обръщам само по фамилия!
Няма да ползвате моята фамилия. Казвайте ми Андрей.
Слушай, момче, ти нормален ли си? Питам те пак — каква е фамилията ти?!
Добре… фамилията ми е „Любими“.
Хайде тогава, Андрей…
Професии
Директор на голяма фирма пита новия си шофьор:
Каква е фамилията ви?
Андрей.
Андрей ли? Това ли ви е фамилията?
Не. Андрей ми е името.
Не ме разбрахте. Търся фамилията ви.
Господин директор, няма да ви хареса да я произнесете. Казвайте ми просто Андрей.
Какви ги говориш бе, момче… Аз се обръщам към шофьора си само по фамилия. Та как е фамилията ти?
Любими.
Ъъ… Какво? Ох… Добре, Андрей! Хайде, тръгваме.
Професии
Директорът беснее, чесайки се между краката, и казва на заместника си:
Трябва да махнем секретарката!
Заместникът, също зает с чесане:
Отдавна беше време…
Професии
Директорът вика секретарката си и казва:
Решихме да пратим всички на „тиймбилдинг“ в чужбина за една седмица. Приготви багажа.
Секретарката се прибира и казва на мъжа си:
Скъпи, заминавам с шефа за седмица. Ти ще се справяш сам с всичко.
Мъжът звъни на любовницата:
Жена ми заминава. Ако искаш, да се видим и да си прекараме времето заедно.
Любовницата звъни на ученика си, който й плаща частни уроци:
Тази седмица съм заета. Уроците ги отменям.
Учeникът, доволен, звъни на дядо си:
Дядо, учителката няма да идва цяла седмица. Хайде да си играем и да се забавляваме!
Дядото — директорът — звъни на секретарката си:
Чуй ме внимателно: внукът ми ме помоли да съм с него тази седмица. „Тиймбилдингът“ се отменя. Заминаваме друг път.
Секретарката звъни на мъжа си:
Шефът отмени пътуването. Тази седмица оставаме тук.
Мъжът звъни на любовницата:
Няма да се видим тази седмица. Жена ми отмени командировката.
Любовницата звъни на ученика си:
Уроци ще има както обикновено. Тази седмица съм на линия.
Учeникът звъни на дядо си:
Дядо, учителката каза, че пак ще имаме уроци. Няма да мога да съм с теб.
Дядото звъни на секретарката си:
Не се тревожи. Отправяме се тази седмица. Събирай багажа.
Професии
Директорът влезе в заседателната зала, където го чакаше бъдещият му доставчик:
Здравейте! — поздрави той. — Извинете, че ви накарах да ме почакате.
Няма грижи — усмихна се доставчикът и вдигна чашка чай. — Секретарка ви се постара да се чувствам комфортно.
Свидливо, но доволно доставчикът отпи и добави:
Разказа ми всичко за вас.
Изражението на директора стана строго, погледът му мина изпитателно през секретарката:
Тя какво е казала?
Само добрите неща, г-н Директор — отвърна тя, без да трепне. — И то… в много кратък разговор.
Кратък?
Да — кимна тя. — Казах й само да ви черпи с първо качество.
Професии
Директорът на един завод звъннал на секретарката си:
Извикай Петър!
Когато Петър се явил, шефът веднага го посрещнал любезно:
Ооо, Петърчо! Заповядай, заповядай, момчето ми! Искам да ти кажа нещо: много съм доволен от теб. Още помня как започна — като обикновен работник… млад, свит, без опит. Само че още на първия месец стана бригадир, после — за още един месец — началник цех. А оттам нататък какво ли не: главен технолог, началник производство, главен счетоводител, та чак завеждащ отдел „Човешки ресурси“…
И всичко това — в рамките на една година! Та сега те извиках в кабинета, за да ти съобщя, че ставаш заместник-директор на завода. Моя дясна ръка! Честито!
Петър мълчал, гледал в пода. Директорът се засмял:
Е, какво мълчиш? Какво трябва да ми кажеш?
Петър тихо отвърнал:
Ами… мерси много… тате!
Професии
Директорът на един завод се обърнал към секретарката си:
Обади се на Петър!
Когато Петър се явил, шефът започнал с най-любезния тон:
Ох, Петърчо… заповядай, заповядай, момчето ми! Кажи, да ти кажа — много съм доволен от теб. Помня как дойде тук — като най-обикновен работник, млад, зелен, плах и съвсем неопитен… А за нула време влезе в работата. Само след месец стана бригадир, после — началник цех. После главен технолог, началник производство, ръководител на „Снабдяване“… И от утре те назначавам за заместник-директор на завода! Ти си ми дясната ръка — нали?
Петърчо замълчал.
Е, защо тъй? Какво се казва, когато някой ти направи такава чест?
Той тихичко си промълвил:
Ами… мерси много, татко!
Професии
Директорът на завод събира хората в голямата зала и казва:
Дами и господа, утре идват да снимат репортаж за нас. Знам, че има неща, които не са идеални… ако ви питат — отговаряйте уверено, тук-там ще „замажем“, ще „поправим ъгъла“ и да не се излагаме. Обещавам, че после ще ви се отблагодаря.
Като свършва, заместник-директорът се приближава и шепне на директорa:
А какво правим с Гошо? Работи, но е… енергично забравчив. Ако го запитат нещо извън сценария, ще стане мазало.
Директорът:
Такааа… всички сте свободни, Гошо — ела тук. Накратко: ако те питат нещо трудно, аз ще имам поглед. Ти само говори каквото ти попадне… а заместникът ми ще застане зад теб. Ако се объркаш — ще те „изправи“ с един сигнал. Разбра ли?
Амии… дааа… — кимва Гошо и се усмихва като човек, който е чул, но не е разбрал.
На другия ден идват от телевизията. Минават, снимат, питат… и накрая естествено стигат до Гошо.
Заместникът веднага застава зад него, готов за „сигнала“.
Водещият:
Кажете, Гошо, харесва ли ви работата?
Гошо:
Амиии… дааа…
Чудесно! — продължава водещият. — А как е с условията в цеха?
Гошо:
Условията… ъъъ… нали знаете… (дръпване по ризата) …всъщност са… като за крал!
Добре де, а заплатата? — вдига микрофона.
Гошо:
Заплатата е… триста… (дръпване) …на вечер!
Водещият се засмива:
Триста на вечер? Интересно… Сега един личен въпрос: какво хоби имате?
Гошо преглъща, гледа в нищото… замисля се…:
Хобиии… хобиии… ами… (дръпване) …обичам да си оправям… (дръпване) …всичко дето… (дръпване)… без конец и без… и без…
Заместникът го дърпа здраво за ризата:
Хайде, Гошо, кратко!
Гошо се обръща, пребледнял, но твърдо:
Абе… хоби ми е… да правя… компоти! Само че… (дръпване) …използвам… сгънатото… от… работата…
Какво, сгънатото? — учудва се водещият.
Гошо:
Тъй… (дръпване)… само за украса… без главичката… сгънато на две!
И целият екип онемява, а операторът само шепне:
Това ли ще излъчваме… или да го пращаме пак да го „изправят“?