Дежурен лекар приключва смяната си и минава през отделението:

Отива при един и вика:

Пациентът:

Дело за развод. Съдът заседава по основанията за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Ищцата обяснява:

Залата избухва в смях. Съдията удря с чук по масата:

Делото продължава с часове.
Обвиняемият прошепва на адвоката си:

Адвокатът:

Делото се отлага, защото ключовият свидетел не се явява. Съдията си записва новия график и междувременно започва подготовката за следващия казус. Точно тогава в залата влетява задъхан човек от предишното дело.

Ден 17 без работа:

Депардийо влезе в пробите за „Престъпление и наказание“ незабелязано и така го забравиха… че накрая си изигра и престъплението, и наказанието на един дъх.

Депресията най-добре се лекува с половин… но само половин бъркотия.
Тоест: не се влачете до крайност — и не се самолекувайте с цяла кутия шоколад, докато ви стане весело!

Депутатите май ще приемат закон да премахнат адвокатите като професия. За да има „справедлив” процес, трябват само прокурор, съдия и един телефон!

Депутатите пак са същите — толкова не чуват твоите обръщения, колкото котките не се впечатляват от „пс-пс“, докато си лочат млякото.

Десет минути преди края на работното време:

Десетте черногорски заповеди:
1. Човек се ражда преморен и живее, само за да си почине.
2. Отнасяй се към леглото си като към себе си.
3. През деня си почивай, за да можеш нощем да се наспиш.
4. Не работи — работата убива.
5. Ако видиш някой, че си почива, помогни му.
6. Работи по-малко, отколкото можеш, а това, което можеш, остави го на другите.
7. Спасението е в прохладната сянка — от почивка никой не е умрял.
8. Работата ражда болести — недей да умираш млад.
9. Когато ти се прииска случайно да поработиш, седни, почакай малко — ще ти мине.
10. Където видиш да ядат и пият, приближи се — но ако разбераш, че работят, веднага си тръгвай, да не пречиш.

Дете гледа как някой оперен певец пее и казва на близките си:

Дете към баща математик:

Дете на програмист:

Детектив в голям супермаркет за трети път хваща един мъж да крие стоки.

Детективът, специалист в преговорите, влиза на местопрестъплението.

Детенце на програмист го разпитва, докато той до уши е в дебъгването на сложен код:

Програмистът, разсеян, отвръща:

Деца си говорят за родителите:

Децата ги носи щъркелът, ама музиката я „носят“ кълвачите — те кълват по фасадите, докато не стане достатъчно ритмично.

Децата, които не се отзовават, когато ги извикат, порасват лекари. А тези, които се появяват още преди да ги повикат, стават адвокати.