Споразумяват се и тръгват да си вършат работата: Единият — да намери милиона, другият — да докара вагона с мармалад.
Професии
Говорят на боксьор:
К’во толкова се смееш бе? Все едно къде си — пак ли се смееш?
Боксьорът:
Ех, ако и вас ви удрят постоянно по главата… и вие ще си хахахахате!
Професии
Говорят си генетици:
Ей, какви са новите ви лабораторни мишки? С последните гени ли ги направихте?
Тихо бе! Не се шуми—може някой да ги чуе… и да започнат да се размножават по-умно!
Професии
Говорят си двама банкера:
Знаеш ли, заради тази криза не мога да си отворя очите… цяла нощ се въртя в леглото, нерви ме стягат, а сън — йок.
А аз заспивам веднага като бебе.
Да бе? Как така като бебе?
Просто цяла нощ си сумтя от притеснение… а точно преди разсъмване се изпикавам от отчаяние — и айде… сънят идва.
Професии
Говорят си двама бизнесмени:
Как е твоята прекрасна секретарка?
За съжаление, напусна.
Какво е станало?
Веднъж влезе неочаквано в офиса и ме заварa да подписвам договор с жена си… пред нея.
Е, и толкова ли разбра?
Не, просто си помисли, че вече съм в отношенията “на черно”.
Професии
Говорят си двама в килията:
Ти за какво лежиш?
За нищо.
Всеки така казва.
Ама аз наистина за нищо! Опитах се да открадна портфейл… и вътре нямаше нито стотинка!
Професии
Говорят си двама в килията:
Ти за какво лежиш?
За нищо.
Всеки така казва.
Ама аз наистина за нищо! Влязох да крада, намерих банка… и оказа се, че е празна!
Професии
Говорят си двама данъчни инспектори, единият пита:
Ще празнуваме с колеги, кажи нещо хубаво — ресторант?
Да, наскоро ми препоръчаха един страхотен. Кухнята разкошна, интериорът — като за снимки, обслужването — на ниво, келнерките — усмихнати и внимателни…
И какво му е най-хубавото?
Че най-важното е, че в него… никога не им излиза от касата.
Професии
Говорят си двама естрадни певци:
Как е?
Издадох албум.
И? Даде ли ти нещо?
Да. Пуснаха ми го по радиото… и ми свалиха част от кредита.
Професии
Говорят си двама естрадни певци:
Как е?
Издадох албум.
И? Продаде ли нещо?
Да. Първо — стария плейър, после — и часовника ми… за да излезе още една песен.
Професии
Говорят си двама естрадни певци:
Как е?
Издадох нов диск.
И? Продаде ли го?
Да. Само че не меломаните… продадох го на приятели. Вместо за музика си платиха с честитки и обещания!
Професии
Говорят си двама затворници:
Теб за какво те вкараха?
Закъснях с един час за изпит…
И какво беше?
Човекът беше професор по астрономия… и като ме видя, каза: „Ти поне да беше дошъл на време — да беше минала една орбита!“
Професии
Говорят си двама колеги:
Шефът е пълен глупак!
Обръща се, а зад тях стои шефът.
Е-е-е… аз в добрия смисъл на думата!
Професии
Говорят си двама меломани:
Чу ли, че когато великата певица Мария Калас била зарязана, направо изчезнала от сцената?
Не, не… изчезнала била любовта ѝ — а гласът ѝ само останал да си чака в гримьорната.
Значи и нашите звезди в шоу-бизнеса са нещастни… всеки път като ги зарежат, поне понякога им се връща сингълът по-бързо от сърцето.
Професии
Говорят си двама психиатри:
Днес имах отвратителен пациент! Мислеше, че е асансьор!
Е и какво толкова?
Ами кат се ядосваше, почваше да се “качва” по осем пъти на ден… и всеки път чакаше да му “открият вратата”!
Професии
Говорят си двама съседи:
Миналата нощ не можах да заспя — цяла табла се вика “помощ, помощ!”
Спокойно бе, няма нужда да се притесняваш… Това са съседите от магазина. Данъците им “паднаха” и малкият, и средният бизнес вече почнаха да звънят за спасяване.
Професии
Говорят си двама телевизионни оператора:
Ще сменям професията си?
Става ли за нещо?
Зависи как ще я позиционираме под светлина!
Професии
Говорят си двама хирурга:
Най-удобно се оперират преподаватели. Всичко им е подредено — обясняват ти кое къде е и защо.
Не мисля, колега. Най-удобно се оперират автомеханици. Ако след операцията остане нещо излишно — не се правят на обидени: веднага го „регулират“, „стягат“ и казват: „То така си е по спецификация.“
Професии
Говорят си двама чиновника:
Ех, трудно живее човек честно в наше време…
Ти пък откъде знаеш? Нали ти все за “дребни суми” говориш…
Професии
Говорят си двама чиновници:
Нали знаеш, че от утре прекъсваме работа?
Но по закон нямаме право да спираме!
Спокойно… ние само ще намалим темпото — много внимателно, по възможност с половин крак в процеса.
Така ли?
Да… ще изпълняваме стриктно всички служебни задължения… само че ще ги изпълняваме на етапи.
Аха… значи ще си стоим по-дълго… и пак ще работим, ама “по график”…