Габровец отива при зъболекар:

Габровецът:

Габрово.

Гагарин мечтаел да стане първият в Космоса, но както често става в живота — някакви кучки го прецакали.

Гаджето на програмиста не трябва да е перфектно — трябва да има „бъгове“…
щото иначе как точно ще се оправдава, че „само я тествам“ и не спира да я оправя цяла вечер?

Гадна работа е да работиш в хлебарницата…
Ако си жена — викат ти „Майсторке на тестото“.
Ако си мъж — всеки те разпитва: „Ква е? Да не е без мая?“

Гарабед продава фъстъци пред входа на една банка. По едно време покрай него минава Гала, вижда го и вика:

Гатанка.

Гатанка:

Оптимистът:

Песимистът:

Генади работеше в женски колектив. Всички знаеха, че си има работа с шефката… само Генади не беше в час.

Генералният директор извикал своя заместник:

Заместникът извикал при себе си своя заместник:

Третият заместник отишъл при офис-сътрудника, който едновременно говорел по телефона, ровел в базата данни, пращал мейли и превеждал договори, и го попитал:

Офис-сътрудникът:

Генетиката още не е открила защо на чиновници и депутати им се раждат деца милионери!

Гениална мисъл от блога на преподавател по социология:

Генко е на гишето за обмяна на валута:

Генко казва на приятел:

Генко ми разказа:
„Купих си банани от супермаркета. Прибрах се, почвам да ги беля — и от 10-те бройки 3 бяха почнали да се давят. Плесен, ама лека — ‘приятелска’, като за спомен. Грабвам ги обратно, бележката в ръка и отивам да се карам.
Започвам с касиерката. Тя: ‘Нямало проблем, бананите си били… свежи.’ После се появи някакъв мениджър. Казва ми: ‘Господине, няма как да ги сменим. Вижте, видимо са наред.’
И аз му викам: „Щом са наред — яжте ги тогава. Но без да правите физиономии. Ако ги изядете като човек, аз си тръгвам веднага, без претенции. Без ‘ай, гадно’, без ‘пък аз съм чувствителен’.“
Той се съгласи. Изяде един банан и вика: „Ей, това ли е проблемът — дневната порция ли е?“ Аз: „Каква дневна порция, бе! Яж всичките — три подред, да няма съмнение!“
И почна. Изяде и втория, и третия — личеше, че му е неприятно, ама си хапваше, на принцип. Тогава му казвам: „Юнак! А сега повикай управителя!“
И идва управителя, гледа го и пита: „Какво става?“ Аз: „Става така — вашият служител изяде моите банани. Дайте ми нови.“
Управителят го гледа онзи с поглед ‘къде ми е управлението’… а той — още по-зле.
Трябваше да му видиш лицето само… но то си го заслужи!“

Генко на пазара:

Продавачът се чуди:

Генко се замисля и вдига най-големите:

Генко се качва в такси. Шофьорът, както си е ред, подкарва разговор за живота:

Генко:

Генко се оплаква:

Генко си взел заплатата и тръгнал към вкъщи. По пътя му се изпречили едни мутри и го обрали — ей така, за всеки случай. Прибрал се мрачен, направо не му се живее. Минали два-три дни и пак звън на вратата — същите мутри.
Викаш си: „Ей, сега ще става пак.“ А те му връщат портфейла — чисто ново-стара работа, всичко си било вътре. Генко сяда, брои парите, гледа, че няма липси, и накрая пита:

Мутрите се усмихват и му казват: